По принцип не обичам непознати хора да ми говорят на “ти”, още по-малко обичам да го прави обслужващият персонал. И докато със сервитьорките не си давам особен зор да се обяснявам, на вас, драги Вивател, няма как да не ви задам въпроса кога точно ще се научите как да общувате с корпоративните си клиенти по подобаващ начин?

Оказва се, в Кръстова вада има само един интернет доставчик. Лошо. За 25 лева съм свикнал на онова, което те предлагат за 60 без ДДС. Чудя се дали да не взема все пак да убедя моя, че там ще имат пазар без конкуренция с тия цени. Дотогава приемам алтернативи за нет в района при следните условия: 300+к международен, 3+м български, под 30 лева.

На практика узакито няма да има проблем с европейското законодателство. Защо, питате се вие. Просто. Защото създава нов продукт, върху който гърците нямат права. Вижте какво пише на табелките в магазините и ще се светнете; домързя ме да си вадя телефона и да онагледя нещата със снимка. Там обаче не пише “узо”. Пише “узаки”. Ако това е част от плана, а не неочаквано следствие – не мога да не се поклоня на гениалността му. Честит нов продукт и нова дума на Обединена Европа и в частност, Гърция. Май никой не е подготвен за такъв развой на нещата. Смех. Смех и респект.

Обичам Ефес още от едно време. А най-обичам смешните тумбести шишенца. И ми е вкусна. И ми навява позитивни асоциации за Турция. С турски дюнер или бюрек е просто разкошна комбинация. И изобщо, харесвам я и това си е. Честно казано, не си спомням колко чинеше за бутилка, но мисля че беше лев и нещо за 330 и два и нещо за 500.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 5%
Цвят: бледо-кехлибарен
Аромат: не знам, марихуаната ми ебава обонянието дори повече от алкохола
Мътност: бистра
Пяна: бяла, фина, като на капучино, спада сравнително бавно, задържа се на около един пръст
Вкус: нормален, като на Туборг примерно, вероятно затова я и харесвам толкова
Газираност: нормална
Оценка: “машалла, комшу”
Вероятност за периодично консумиране: висока

Както вече знаете, “L”-то тук е много важно, защото това е една от двете сравнително лесно откриваеми мишки с профил за лява ръка. Logitech-а всъщност може изобщо да не се брои, най-вече заради безсмислените си бутони и светлинки, известяващи ме, че имам поща и ново съобщение, но нямащи възможност да се предефинират за мейл и чат клиентите, който ползвам. И за къв са ми тогава?! А и цената й е многократно по-висока, вероятно само защото носи определена марка. Довиждане.

Cherry-то от своя страна е друга работа. А и аз имам известна слабост към продуктите им от години. Бях се влюбил неизлечимо в слънчевия им десктоп CyMotion Master Solar, но след петото ревю, в което го обругаваха, се отказах с тежка скръб в сърцето.

Доставката беше доволно бърза – купих я в ebay на първи, платих я на втори и на девети си я взех от пощата. Даже не разбрах кога е минала една седмица. Мишката в ebay струва 15 паунда директно от Cherry, доставката е 12.50.

Първото, което ми се наби на очи, бяха резките в лявата част на тялото й. Сякаш някой я е използвал известно време не особено нежно или шибаното китайче на конвейера я е ошкурило някъде с кьопавите си ръце. Горната й част е покрита с тази така модерна пластмасо-гума, която не позволява на ръката да се плъзга. Но й позволява добре да се поти за сметка на това. Тежи необичайно много – 150 грама. Отдолу е с лазер, което хипотетично трябва да значи по-добро поведение. От Cherry твърдят, че обхватът е до 10 метра, но това е в сферата на пожеланията. На петият метър спира да работи. Отпред има жакче, в което се ръгва кабелът за зареждане и по време на процеса си я ползваш като нормална кабелна USB мишка. Разполага със 7 бутона в оригинал. Не като насрания Logitech. Два от тях са по дефолт назад и напред в браузъра, а под скрола е едно панелче, дето ходи наляво и надясно и служи за хоризонтален скрол. Интересно кой ли го ползва и за какво. С изключение на този странен бутон, другите са разположени удобно. Скролът e прозрачен и мига незабележимо на дневна светлина в зелено, оранжево и червено, индикирайки разните там статуси на батерията. Когато няма проблеми – не свети. Бутонът за включване и изключване е единственото изчекнато нещо. Трябва много да се постарае човек, да напъва, натиска и плъзга едновременно, не без известен риск да го счупи, за да го закара в позиция изключено.

Има и софтуерче за програмиране, което е най-големия рахат. С него могат да се сменят всичките 7 бутона по доволно гъвкав начин, като се почне от предварителен списък със системни и софтуерни функции и се стигне до запис на клавишна комбинация, което силно ме спечели по простата причина, че на единия бутон ще му задам ctrl-shift-e, което в EVE ми е drones engage target, а на другия – ctrl-shift-b, което е drones return to bay. На бутона за хоризонтален скрол също ще туря нещо практично и съм готов. Софтуерчето има и т. нар. QuickDrop прозорче, в което завлачваш и хвърляш дадено приложение, веднага след което излиза диалог към кой бутон искаш да го прикачиш. Гениално! Единствената странност идва от това, че не поддържа профили. Но поддържа експорт и импорт, което е дори малко по-гъвкаво, защото така можеш да си направиш неограничен брой профили. Веднага открих и една недъгавина в цялата работа. Давайки му ресет към дефолтните стойности, софтуерът ресетва всички бутони, с изключение на активния. За да ресетнеш него, трябва да посочиш друг бутон и да изпълниш отново същата процедура. Същото става и при импортиране на конфигурация – активният бутон си остава с текущите настройки. Под Vista има и друга странност. Показването на диалога за импорт или експорт отнема над минута и е съпроводено с бясно пилене по диска. XP compatibility режима не решава проблема.

В заключение, доволен съм. Много удобна и приятна мишка. И пренебрежимо евтина. Има и вариант за дясна ръка, ако някой се е почувствал закачен. Но подозирам, че за 65 лева десняците имат далеч по-голям избор локално.

Update: настройката на макросите за EVE се оказа кучка. С много опити обаче я докарах до успешен край. Стана, като зададох 100 милисекунди интервал между командите. Оценявам удобството на тази опция, без която нямаше да се получи. Далновиден човек е немецът.

Update @23.9: батерията държи 2 месеца с едно зареждане. Индикаторът не се забелязва, освен вечер на тъмно, така че ако не е напомнящият диалог с по немски прецизно съобщение, може и да увисне човек.

Update @7.10: батерията май не държи 2 месеца, като се има предвид, че току-що писна отново. Scratch that – когато си включил мишката си в юесбито на монитора и го спреш след час, няма как тя да се зареди пълноценно, нали така?

Update @26.10: пълноценно, не пълноценно, току-що пак писна; нещо не е читаво с тия батерии…

Update @3.11: лошо, Седларов, лошо… налагат се два извода: 1. или батериите са много зле; или 2. през USB не може да се постигне пълноценен заряд… а едно RAM зарядно е 50+ лева lol

Update @3.7: мисля, че със сигурност мога да отбележа края на мишката. От един месец батериите не се зареждат, а поставянето на обикновени мигом води до индикация за критично ниво. Което идва да ми каже, че се е прецакал датчика или каквото там може да се прецака. Да имаш безжична мишка, която трябва да седи вързана на кабел за да работи е малко безсмислено. Приемам идеи за нова безжична ambidextrous мишка с 6+ бутона, която няма да ме върне с 200 лева назад.

Update @15.08: индикаторът за заредени батерии най-накрая светна след 2 месеца и нещо. Лошото е, че на случайни интервали мишката просто спира, все едно й се изключва лазера. След пауза от десетина секунди отново тръгва. Поставянето на кабела обратно решава проблема. Anyway, явно имаше основание за негативните отзиви за техниката на Cherry още преди 5 години.

Помните ли как в средата на декември по телевизиите вървяха гръмки репортажи и изказвания на камари и собственици на едър бизнес, че през 2009-та не се предвижда намаление на заплатите и съкращаване на персонала заради кризата, дето е някъде там – далече? Аз го помня много добре, защото ми беше изключително безочливо и заблуждаващо на фона на ежедневно фалиращите бизнеси и десетки хиляди уволнени в Щатите и Англия. Но у нас по стар социалистически обичай отново предвиждахме светло бъдеще, растеж на БВП и голям урожай. Все едно живеем във вакуум и сме си самодостатъчни.

Само месец-два след това започнаха да се случват съвсем неочаквани неща, тотално в разрез с предвижданията. Пазарът на труда нещо се оживи. Изкуствено надутите претенции на работната ръка взеха да поспадат. Най-неочаквано кризата пристигна и тук, заплатите взеха да се режат, а уволненията да хвърчат с голяма сила. Аз лично съм доволен от такова развитие на нещата – вярвам, че ще окаже оздравителна роля на пазара на труда.

Но не за това ми е думата. Напоследък гледам помещения в централната част. Търговски помещения. Че имам нещо на ум. И докато си ровя за моите неща, откривам много интересни работи, говорещи достатъчно красноречиво за размера на кризата в страната и за облагите да си реститут.

Накратко – голямо фалиране и освобождаване на търговски площи и заведения настава. Тоест, приемам, че е фалиране, защото ще се изненадам адски много, ако се окаже, че вместо това бизнесът всъщност прогресира и освобождава текущите си площи, за да се разположи на нови – далеч по-големи и добри. Нали, това вече ще ми бъде съвършено непонятно.

А тарифите при наемите в централните части са 😆 Мога да ги нарека направо lolrents. Не се чудете защо има толкова кайени, х6-ци и лексъси. Не е задължително всичко да е от наркотици и черен бизнес. Спокойно можеш да врътнеш няколко само от рента в централните софийски части без да ти пука кой е новият ти наемател – наплив за търговски площи, независимо от цените им, забелязвам, винаги ще има.

В това време представителният магазин на Тодорофф на Левски е чао (695 евро). Geox-а на Съборна и той дава фира (5400 евро без ДДС). Клуб 703 или 713 или каквото там беше на Шишман сега може да е твой само срещу 2900 евро с уговорката, че цената няма да се актуализира в следващите 3 години. Срещу 4000 евро пък можеш да вземеш ъгъла на Шишман и Графа. 120 евро е наемът за “клекшоп” aka смарангясана маза с паткани на същата улица. Има и интересни оферти, като двуетажни магазини за по 33-37к евро на месец + 150 евро за всяко паркомясто. Витошка също е добре представена. Застъпени са и Мадрид, Солунска, Пиротска, и други “топ” и “луксозни” търговски локации с “голям човекопоток”. Направо да се чудиш как при всички тези благоприятни фактори е станало така, че предният наемател не е успял да издаяни.

Но работата е там, че на никой не му пука за бизнеса на наемателя му. И аз да съм, и на мен няма да ми пука. И причината е една – в държава, в която противно на всяка логика единственото, което е обратнопропорционално на понижената покупателна способност, са наемите и вечният наплив на нови желаещи, няма как да ми дреме за нищо, освен какво да си купя другия месец. С едно магазинче на Раковска ще си изплатя лексъса за половин година. Ето ти я следващата цел. Да го духа кризата, дето се казваше.