Телевизионна анкета дали одобрявам гей парада?! А преди това защо не ме питате дали одобрявам парадите около парламента на всички чобани с трактори, камиони, гайди и косми по гърба?!

Пововарът Леденика нещо май е взел-дал след обединението си с другия странен такъв – градския ММ, ориентирал се е предимно към ниските пазарни слоеве с потресаващото си светло или просто бичи експорт. Не знам кое от всичките е, но от добрите спомени за продукцията му вече няма и следа.

Тази бира е със стандартен цвят. Вкусът също е горе-долу стандартен. Има остатъчна горчивина, но е примесена с едно особено усещане за малко по-рядка от обикновеното субстанция. Нестандартен е леко високият за българска бира алкохолен процент – 5.1. Етикетът и шишенцето са симпатични.

В общи линии незапомняща се бира. Абсолютно нищо специално. Но за 70-80 стотинки за 330мл шишенце чудеса не се и очакват. Шуменското в “дупенца” например, е далеч по-добро.

Вечерта на дегустация, в която взех 6 различни изчекнати бири, завърши катастрофално. Дори не си спомням имената им, остави вкуса и вида им. Помня, че след тях завърших с чаша вино, след което опитах да готвя, но с острия като скалпел нож почти си отнесох част от пръста, режейки салата майсторската на бързи обороти, а шибания нов оребрен тиган се оказа, че всъщност не става за индукционен плот, което много ме вбеси. После е мрак.

п.с. това беше предния уикенд.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 5.1%
Цвят: нормален
Аромат: нормален
Мътност: бистра
Пяна: нормална, с нормални мехурчета
Вкус: нормален, с лека остатъчна горчивина
Газираност: нормална
Оценка: “нищо особено”
Вероятност за периодично консумиране: много слаба

Porsche Design тостерът от Siemens на живо изглежда адски разочароващо, евтино и паянтово. Много далеч от 300 лева прайс тага и претенцията, ако и да е от алуминий. Предполагам и кухненската везна ще е същата. Жалко.

Update: месец по-късно Siemens България, дали заради голямото търсене или нещо друго, вече го продава за 330 лева; лол лол лол

Клипът с циците на Андреа и “побоя” над “папарака” е най-доброто доказателство колко зле са хората в маркетинга в България. Разни дембели пишат книги, други организират курсове и академии, лекции се вихрят, говорят се високопарни слова, ползва се сленг, заслуги се изтъкват, лудница. И в резултат какво? Нищо. Социализъм в действие. Български социализъм – аka bullshit. Явно на никой не му се мърда. И явно потребителите са толкова зле и те, че не провокират нужда от мърдане.

Какво намирам значи днес, отгръщайки Шок? Намирам болднато в синьо каре със заглавие “Папарак засне Андреа по монокини”. Карето се намира на страницата с хороскопите. От опит знам, че на тази страница не влиза нормално съдържание – само рекламни блокове. Там се мъдрят тъпотии като “С Еромакс – царе в леглото”, Слабаков в нарочно интервю говори потресаващи дебилщини как никога не се разделя с цигарите си King, а някъде из предните броеве имаше и глупост, в която Преслава хвали цигарите Merilyn със също толкова смайващо заглавие. Един вид, това е запазено място, на което могат да се прочетат ебахти изклизмените диарии на адвъртайзинг екипите. И днешният адвърториал не прави изключение.

… и разкрепостено се забавлява с екипа на снимачната площадка на новата реклама на най-качествената мастика – “Мастика Пещера”…

… има непотвърден коментар, че папаракът е бит от гаджето й – известният боксьор Кубрат Пулев, който случайно забелязал натрапника и го прогонил с юмруци.

Певицата на “Пайнер” потвърди, че ако се установи кой е авторът, ще прибегне до съд. Клипът е качен дни след края на снимките и все още не е установено кой е случайният минувач.

… нимфетката бие видеото на сексбомбата Памела Андерсън и непокорната Парис Хилтън…

Очаква се рекламната кампания на любимата ни “Мастика Пещера” и това лято да донесе свеж хумор и много еротично настроение.

Сигурен съм, че на снимачните площадки е нормално да има случайни минувачи, които могат да си снимат каквото си искат. Превъзходните форми в рекламните послания по едно време бяха забранени със закон, докато не се докаже, че отговарят на истината. Не зная с какво нимфетката бие видеата на неуместно използваните за сравнение каки, но едва ли е с гледаемост. Грубия общ сбор гледания на всички 9 клипa съдържащи “андреа” и “папарак” във vbox-а е малко над 85000. От тях най-гледания клип “Папарак Щракна Андреа И Кубрат На Плажа ..сладкото Дупе На Анди *.*” има 56600 гледания и показва една снимка с воден знак “Информационна агенция БЛИЦ”. Nice.

В това време ръководството на винпрома поддържа съспенса като отрича да има нещо общо с клипа. Все едно аз отидох и им пуснах карето.

Epic fail, некадърници! Върнете парите!

Ново фундаментално проучване на “Ивайло Борисов Аналитикс Хюристикс Тракинг Агенция” (ИБАХТА) показва, че зареденият веднъж за 50 лева автомобил под въздействие на магически сили изминава повече километри от заредения 4 пъти за 20 лева при еднакви експлоатационни условия и разход на гориво.

Абе какво му става на тоя насран Akismet – третира всички коментари като спам?! Хем ползвам същия API ключ като всичките си други сайтове, в които се държи нормално. Няма ли как да се ресетне, глупавото същество?

Знаете ли какъв ми е проблемът? Че искам да чета, а няма какво. Осъзнавам привидната абсурдност на твърдението, но това е реалността. Затова и напоследък чета много по-малко художествена литература, отколкото ми се иска. Всичко ми е едно сиво, скучно, изсмукано и на моменти направо недоумявам с кой акъл някой е пуснал такава чекия на пазара. Което е и най-големият ми страх – да не се окаже, че и моите неща всъщност са безобразна чекия, а аз самодоволно смятам, че съм ебахти шефа. Но това скоро ще се разбере.

Само за последните два месеца съм започнал и захвърлил над 10 книги. Не ме грабват. Или пък са ми откровено постни. За да не си помислите, че говоря с гъза си, ето ви кратък списък на скрапа: Олег Чорни – Eй, you; Мартин Паж – Как оглупях (големи хвалби за тая, голямо чудо, награди и прочие); Фредерик Бегбеде – Windows on the world; Георги Господинов – Естествен роман; Катя Атанасова – Неспокойни истории; две на Иля Стогов, чиито имена дори не помня и не се сещам даже къде съм ги забил след като ги хвърлих потресен. За Проект троица на Карбовски и компания отбрани алкохолета мога да кажа единствено – пичове, ебахти злето!

А като вземеш да четеш нафуканите рецензии на задната корица на бъларските книги, писани от солташаците на автора – други видни писатели, няма как да не ти стане тъпо при мисълта колко евтино хората си плюят на имиджа. Имало е случаи, в които хора са идвали при мен с идеята да популяризирам някакъв проект или нещо друго чрез блога. Естествено, не бих имал нищо против, ако действително си струва. Но не съм толкова зле, че да популяризирам неща, в които не намирам себе си.

Всъщност, единствените книги, които започнах и с удоволствие завърших докато изхвърлях горните в различни краища на къщата бяха две на Суворов и Бог Върнън Литъл, които препрочетох и Душа назаем на Тишо. Тишовата я четох около 20 дни, защото обичам да чета бавно и препрочитам определени моменти. Снощи стигнах до епилога, току-що го свърших. Хареса ми. Бих казал, даже много. Няма да избълвам поток префърцунени тъпни, за да звуча убедително. Вместо това ще приведа най-важния довод. Смятам, че е една от много малкото български книги, които заслужават да бъдат купени *.

* Имам радикално нова идея за глобална промяна на бизнес модела за търговия със софтуер, филми, игри, книги и музика, за която ще стане дума по-нататък. Вероятно някоя вечер, когато се напия и изнервя от поредното несмилаемо ентъртейнмънт лайно.