Razer Lycosa

15 09 2009 @ 20:39Trackback
Етикети: , ,
Категории: продукт
energetic
11 коментара

Razer Lycosa Mirror Keyboard

Изминаха два месеца, в които се наслаждавам на щастието да имаш истински удобна клавиатура. И усещането е несравнимо. Никога повече не бих си купил някаква там, каквато и да е клавиатура. Защото веднъж познал разликата, започваш да цениш удобството повече от цената. Да не говорим, че RSI не е просто някакъв термин измислен от чифутите, за да ни вземат парите. И затова сега взехме и на Жана един pro|type, който очаквам да бъде дори още по-удобен.

Кутията е черна, много качествено изработена от дебел картон и създава нужното първо впечатление, което те изпълва с увереност, че девайсът си е струвал всяка стотинка. Редно е да кажа, че по стечение на обстоятелствата на мен не ми струваше нито една стотинка, но този факт няма нищо общо с усещането за спонтанно задоволство. Първото, което те посреща в кутията е дебел черен пакет с неща (книжлета, диск с драйвъри, стикери и прочие), центриран и захванат яко за втори, вътрешен похлупак. Под втория похлупак е самата клавиатура.

Тя е черна, огледална и облечена в дрешка, за да не се драска и да й се ебава перфектния вид. Надписът “Designed and engineered in California” определено кара човек да се почувства мазно доволен, но това е преди да види другия надпис – “Made in China” на дъното й.

От клавиатурата излизат 4 кабела – 2 юесбита и 2 аудио. Отзад има един юесби вход и изходи за микрофон и слушалки. Голямата гъзария и смисълът на втория юесби жак е, че той отива директно за захранване на порта, за да не се смущава комуникацията по другия с глупости дори за миг. И вероятно има защо. С нещото, което Razer наричат “1000hz ultrapolling” можеш хипотетично да натиснеш до 10 копчета едновременно. Който е геймър, знае каква е кирията от подобна екстра срещу недоволното пищене на клавиатурата при повече от 3 натиснати бутона.

Някакви хора по ревюта твърдяха, че на дневна светлина подсветката не се виждала. Не е вярно. Вижда се съвсем адекватно. За жалост обаче при изключена подсветка на дневна светлина символите по бутоните са неразличими. Последното според мен би представлявало проблем само за компютърни инфантили, които гледат клавиатурата докато пишат. За всички останали, за които писането е машинално действие и разположението на всеки бутон отдавна се е запечатало в мозъка,  няма никакво значение.

Макар да няма възможност за контрол на интензитета, подсветката е точно толкова силна, че хем да се вижда доволно и денем, и нощем, хем да не дразни очите. Позициите са три: включено, изключено, свети само wasd зоната. Последното на пръв поглед е напълно безсмислено, защото аз играя с нъмпада, но! Тъй като в този режим светят само четирите бутона, при това с осезаемо засилен интензитет, като резултат се получава едно вторично леко осветяване на целия клъстер около тях, което може би е полезно на стандартните геймъри. Светлината сменя статуса си плавно. Сензорното панелче за контрол на медия плеъра, светлината и профилите реагира мигновено.

Самите копчета… oh boy! Изглеждаха ми яко афиф на картинките и си представях усещане тип тъп лаптоп, но изобщо не е така. Ходът им е минимален и точно толкова, колкото трябва. Тракането обаче се чува осезаемо, а интервала си дрънчи доволно силно.

Както се досещате, в цялата работа има един голям бъг, който става ясен още само при вида на клавиатурата. Огледалната повърхност. Мале, каква болка в задника е това нещо! Още в първата минута изглежда неузнаваемо, а на всичкото отгоре, сякаш е направена от някаква магическа сплав, която е просто магнит за де що има влакно или котешки косъм във въздуха. Узжаст! Няколко дни по-късно всичко е мазало. За жалост обаче аз не съм човекът, който всяка вечер преди лягане с парцалче и препарат ще я почиства.

За съжаление има и лоша новина. Клавиатурата има и много сериозен технически проблем – в някакви моменти определени бутони просто забиват. Забива и тъч панела. Сефтето се случи още в първите дни. Рестартът реши проблема. После се случи няколко дни по-късно докато превъртах със стрелката надясно един филм в MV2. Някъде около десетото натискане дясната стрелка просто блокира, заедно с няколко други копчета, между които и Windows клавиша. Рестартът този път не оправи нещата. Настръхнаха ми космите по задника. Втори рестарт, трети рестарт – дедов. Реших, че може да е заради това, че не сложих диска с драйвърите. Но какви драйвъри на Виста, ебаси?! Сложих го, инсталира се някакъв софтуер и след рестарт клавиатура просто вече нямаше. Щях да колабирам. Махнах софтуера, рестартирах отново. Тръгна.

Първата ми работа беше да бия съпорт билет на Razer. Отговориха ми със следния, стандартен за потребители-дебили текст, въпреки че им описах подробно всички симптоми и съпътстващи проявления:

1. Try plugging the device into a different USB port on the system. If the device is plugged into a USB port on the front of the system, try a USB port in the back.
2. Disconnect all other USB devices.
3. Remove any USB Hubs. Plug the device directly into a USB on the system.
4. Try the product on another system, without using any drivers. Does the problem still occur?
5. If the problem is occurring in an application, does the problem occur outside the application directly in the operating system?

Респектиращото тук беше, че отговорът дойде след по-малко от половин час. В неделя. Евала на поддръжката, друго не мога да кажа.

Като дивак извърших каквото трябваше, но нещата не се оправиха. Дори по едно време ескалираха до там, че медия плеъра започна да се стартира самичък. Затварянето му генерира ново отваряне секунда по-късно и нонстоп фокусиране на прозореца му над останалите. Накрая след десетки проба-грешка опити установих, че проблемът май е във втория юесби кабел, захранващ входния порт на клавиатурата – когато той не е включен, всичко е шест. Последното е неудобно, защото се наложи да преместя приемника на мишката. Добре, че кутията има портове на покрива, та преместването бе на пренебрежимо разстояние и не оказа влияние върху силата на сигнала. В последствие се оказа, че теорията ми е грешна – проблемът не е свързан с второто юесби, но за всеки случай го държа изключено.

И така до онзи ден, когато всичко започна отново, а аз трескаво започнах пак да преравям сайтове за инфо. В тях открих бърз и ефективен лек – изключване и включване елиминират ядовете. А междувременно се оказа, че проблемът всъщност е много добре познат на Razer. Кофти тръпката тук е, че според тях моята клавиатура, започваща с МТ0917 не е част от бъгавата серия и не би трябвало да имам ядове. Разбира се, писах им. Отговорът дойде на същия ден. Предлагат ми да отида до търговеца и да сменя клавиатурата директно, търговците били уведомени за тези партиди. Предложението е чудесно и веднага бих хукнал натам, но как да кажа… Сингапур е на пичка си майна!

Абстрахирайки се от този проблем, съм адски доволен от клавиатурата – предлага ми точно онова, което търсех. Вярно, не е безжична, каквато беше първоначалната ми посока, но лесно преглътнах тройно по-дебелия и негъвкав кабел заради удобството и удоволствието. Неприятно е, че периодично ще трябва да я изключвам и включвам, за да избегна досадния проблем, но майната му в името на всичко друго. А и знае ли човек, след някой друг месец може и да локализирам проблема с точност.

p.s. Съвсем забравих за другата голяма гъзария – блокирането на Windows бутона, за да не го праснеш в суматохата и да ти излезе играта, че докато се върнеш може и да си пил вода. Онова лого в средата на тъч панела не е само за парлама. Натискате го едновременно с Windows бутона и се активира блокирането. Повтаряте процедурата за отмяна. Пак с него и F1-F10 се активират профилите. Но все още не съм пробвал софтуера за тях.

p.s.2 Докато чаках асансьора в мола, погледът ми се спря на позната кутия на витрината на магазина за игри на Сиела. Та ако се чудите от къде да я вземете…

p.s.3 от същия проблем страдат и други продукти на Razer. При Pro|Type е дори по-зле и изключване и включване не помагат. Там някои копчета просто спират да работят и след време започват отново, но за сметка на други. За цели клъстери говорим! Баси ташака.

Вече не продавам чипиран PlayStation 2 slim

14 09 2009 @ 12:01Trackback
Етикети: , ,
Категории: далавера
happy
10 коментара

Продавам чипиран PS2

Намирам, че е абсолютно безпредметно закупеният с преголям ентусиазъм за коледа 2007-ма PS2 да събира прах. Конзолният гейминг не успя да ме грабне и се оказа, че нямам никакъв мерак към него. От над година стейшъна седи чинно под телевизора, като дори не е включен в контакта. Само от време на време му забърсвам праха. И защо да виси, като някой може да му се зарадва и да го ползва по предназначение? Аз го пуснах всичко на всичко двайсетина пъти, след което интересът ми изчезна. Освен това, оня ден ме изпердаши сачмата и реших да си спомня младините, като си купя… BMX. Дори се спрях на модел – Mongoose Villain, към марката имам слабост отдавна. Така че парите ви ще отидат за една добра кауза.

Конзолата е като извадена вчера от магазина – няма следи, няма драскотини, няма бъгове и се отличава със следното:

– 75003, чипирана с M7 чип със защита на оптиката; версии-мерсии не знам и не ме интересуват – важното за мен е, че чете каквото сложиш
– 1 оригинален неупотребяван пад с вибрация
– 2 безжични пада с вибрация
– 2 оригинални 8 мегабайтови карти
– scart кабел, който не виждам как може да се ползва, ама си дойде с него; винаги можете да го ползвате за нещо друго обаче
– RCA A/V кабел
– scart ↔ RCA преходник
– 4 зареждащи се батерии Energizer
– оригиналният Mortal Kombat Deception се изгуби някъде в суматохата, така че ще получите само десетина пиратски игри, сред които God of War, 2 Burnout-а, Fifa 2008, Bully, Shaun Palmer’s Pro Snowboarder + холдърче за дисковете

С оглед цените на пазара, мисля че е напълно оправдано да поискам едни 250 лева.

Честито, Саше, да ви слуша дълги години.

13 09 2009 @ 15:04Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
giggly
Аре изкажи се, педал

Айде сега да си оточня първо на 14 съм и не искам да почнете да ми казвате как съм пубер и като некво животно само мисля за чукане. Сега ще съм 8 клас. Познавам едно момиче, което сега ще е 7 клас. Много ми харесва. Не е нещо да съм грозен, ако искам мога да ходя с най-хубавите момичета. Но тя ми по-харесва от другите. Проблемът е, че тя винаги ходи с нейни приятелки и ако и предложа ще разкаже на всички. Една нейна приятелка ми каза, че не се интересува от момчета и много ме нарани това. Не ми е първата пфффф, ходил съм поне със 10 момичета, но ако се престраша да и предложа, може да стане страшно, та моля за съвет и не ме псувайте АКО МОЖЕ.

lichno.net ftw!

11 09 2009 @ 19:08Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
okay
5 коментара

Драги посетители, попаднали тук с търсене на “кръстова вада интернет доставчик“, предполагам че сте ми и съкооператори в Platinum 3. Повярвайте – в квартала няма адекватен доставчик на нет, строишл съм часове в търсене на такъв. Единствената смислена алтернатива е тази, за която съм залепил бележките на входовете. Не се помайвайте, ами давайте да действаме – оптика до блока, че и за без пари няма кой друг да ни пусне. Бях so wrong! В квартала оптика без пари пускат също Spectrum, но услугата им е със съмнително качество и Medicom. В това време OnlineDirect продължават да искат 10 абоната или да плащаме инсталационна такса. Понякога зад “корпоративна политика” се крие голяма доза глупост.

Опознай родината, за да емигрираш по-лесно

11 09 2009 @ 16:43Trackback
Етикети: , ,
Категории: пътепис
quixotic
26 коментара

Варна

Този южен трип започна с Варна, както се и очаква. Че как без посещение на мама и татко? Тези посещения имат едно основно следствие – нарушават ми хранителния режим. Всеки път ме хваща запек, поради невъзможността на организма ми да проумее цялото това готвене, след което пък идва диарията, която е логичния стомашен отпор на нарушените ми хранителни навици. Ама вие успявали ли сте да кажете убедително на вашите, че храната е вкусна, просто ти вече не ядеш по толкова много обикновено и като цяло не си там, за да те блъскат с манджа като коледна свиня. И не, няма да си помислиш нищо за негостоприемност, защото се познавате като семейство от 32-33 години, не си отишъл на гости у комшиите и не сме в някое ново риалити.

Обиколка на България

Варна си е на същото място, влакчето от зоологическата до фека все още функционира, билетите продава все същия прегърбен чичко и те са все така по левче. Зоологическата обаче леко запада. Особено клетите гадинки в каменните клетки, които никога не виждат слънце и смърдят така както смърдяха и когато бях на 5. Горе-долу на същия хал са и птиците по лявата алея от входа към камилата. Маймунките също са много зле, горките хайванчета. Няма ли кой да направи нещо по-съществено с почистването и подобряването на условията им, баси? Но от друга страна сигурно адски се гордеят с алуминиевата дограма на яйцето и се хвалят на всичките си роднини по скайпа.

От заведенията по плажа изборът отново не е кой знае колко голям – Rappongi и Кубо. С доволна изненада открих, че рибарския мост е отрязан (сигурно бая отдавна, ама не съм се заглеждал) и на носа му са пльоснати 2 сепаренца, гледащи към моренцето, а водата се плиска под теб – идилийка. Също там можеш да опиташ Нескафе фрапе чокофредо. Чокофредо, човек 😆 От този момент нататък терминът отбелязва поне няколко присъствия седмично в речта. От хранителните заведения, може би само Сардиния някак успява да прилича на нещо по прилично. Само би било добре догодина персоналът да не киселее, ако обича.

Молът в Трошево продължава да има най-тъпия паркинг на света, в който никога не мога да се ориентирам къде съм и най-вече – как се намира колата после с по-малко от 3 опита. За сметка на това Нюйоркъра е пълен с почти модни парцалки и боклучки направо за без пари. Когато се появи и в София определено ще обере точките.
Чети, за да не работиш

09 09 2009 @ 17:07Trackback
Етикети: ,
Категории: светското училище на Борисов
silly
Аре изкажи се, педал

And the winner is…

Продавам препарирана лисица, подходяща за луксозен тоалет (тип яка) или декорация за механа, с крака и муцуна,с хубава опашка, в много добро състояние 0888/321-xxx,02/8666xxx

Сензация: богът на маркетинга е българин

08 09 2009 @ 16:57Trackback
Етикети: , ,
Категории: зле, реклама
nauseated
2 коментара

Коцето, Преслава и fail рекламата на Мерилин

Вече е официално потвърдено – освен стандартния Господ, българин е също и Господа на маркетинга. Едно щракване с пръсти и ето – страната ни може да се гордее с най-новия и иновативен клон в този динамичен бизнес: жълтия маркетинг, известен още като “използвай мръсните си гащи в своя полза”. Дето се вика – малко акъл да имаш, ама да ти дойде навреме – в това се крие гениалността. Не са минали и три месеца от феноменалния успех на кампанията на Мастика Пещера, ето го и новия умело замаскиран сред интересните статии на Шок маркетингов шедьовър.

Този път копито е още по-сръчно и скопосно написано. Предполагам креативният процес е протекъл под надслова “имаме 1000 символа на разположение, трябва да натъртим на: “най-скъп клип в историята на попфолка”, “12 метров джип” и “интригата с Коцето и Преслава” и някак така незабелязано и ефирно да стане, ама около тях да витае усещането за цигарките, защото все пак тях рекламираме, нали. Айде, давайте.”

И някой взел, че дал. Прегърнал идеята Duran Duran и напоил със смисъл и същина полагаемите символи. Така, че и най-тъпия читател от раз да вдене и да запомни основното…

А че Преслава изневерява на Коцето ние, редовните читатели на вестника знаем не от вчера. Ето например от брой 33 (11-17 август) знаем, че тя се е целувала с Борис Дали на партито на Планета в Несебър, а възголемшкото заглавие в червено и бяло, гласящо “Преслава се предлага на всички” се вижда и от самолет. Така че това не е кой знае каква новина. Но така ти се пада, Коце – каквото повикало, нали знаеш. Да не мислиш, че от другаде съм научил колко калпав мъж си бил на Райна?

p.s. to whom it may concern: Пъф Деди от години носи псевдонима Пи Диди.