Хубавото на чобанските публични прояви е, че разбираш с кого от познатите си можеш спокойно повече да не си проговаряш без да ти е кофти. Изкушението да завърша с eat shit and die, cheap ass cunts е много голямо.

В семейство Йорданови (моето, но аз не нося тази фамилия) има една антична история за Пилзенския Праздрой. Това е бирата, която мама, татко, че и батко възхваляват след някаква екскурзия до Чехословакия по соца, преди аз да имам съзнателни спомени. Пилзенски Праздрой, та Пилзенски Праздрой. Алфата и омегата на всичката бира по света в семейство Йорданови.

Така стана, че при пътуването до Чехия миналото лято трябваше да пия предимно Pilsner Urquell – странно, но нямаше много алтернативи в кръчмите. И когато се загледах в етикета, щях да падна. Там пишеше Plzeňský Prazdroj. След известно анализиране пилешкият ми мозък стигна до извода, че prazdroj най-вероятно означава пивовар.

Върнах се и започнах да търся къде да купя няколко шишенца, за да занеса на нашите и да им задам тънкия психологически въпрос “това ли е праздроя, бре?”. Но не открих. Някой ми каза да търся на забравих коя бензиностанция. Последното място, на което ще търся бира е бензиностанция. Но ето, че 11 месеца по-късно го открих в Пикадили.

На вкус е същият като в Прага – горчив. Горчив до степен изобщо да не ми харесва. Цветът е по-тъмен от лагерите, на които съм свикнал, пяната не се задържа. Съдържанието на алкохол е нормално – 4.4%. Цената от под 2 лева за 330мл също е съвсем приемлива. Ако нямаш проблем с горчивината.

п.с. помня, че баба ми ни в клин, ни в ръкав имаше разкошна дървена халба с капак Pilsner Urquell, но така и не разбрах къде отиде след смъртта й. Много ми се иска да беше дошла при мен.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 4.4%
Цвят: канелен
Аромат: нормален
Мътност: бистра
Пяна: нормална, с нормални мехурчета, не се задържа
Вкус: значителна, осезаема горчивина
Газираност: нормална
Оценка: “баси горчильока”
Вероятност за периодично консумиране: слаба

В края на миналата година напуснах Ивентика и не взех участие в този проект. Но зная за какво става дума, а и още се водя партньор в компанията. Само че както обикновено, мнението ми няма да бъде на партньора Ивайло, а на блогъра Ивайло. Официално мнение от компанията можете да получите на пресконференцията или с подходящо запитване по обичайните за това канали. То ще бъде издържано както трябва и вероятно ще отговори конкретно на всичките ви въпроси – с числа дори, ако е необходимо. За разлика от това тук, зад което стои искреното съжаление, че другарят Сталин не управлява България в момента и не изтребва простолюдието със замах.

Знаете ли кое е тъпото в България? Хората. Много ми се искаше този постинг да е саркастичен, но ентусиазмът ми се уби пред лицето на тъпотията. И пред лицето на журналистиката for the masses. Мнението ми за Капитал е на приливи и отливи. Изтъпявам, когато се опитват да смесват разследваща журналистика и обикновено блогване с уклон към популизма. Мнението ми за контингента в сайта на Капитал не си заслужава и буквите.

И докато цяла сутрин се смеем, четейки глупостите на хората от народа, на втория час шегите малко вгорчават и остава едно тъпо чувство. Защото следва реалността, в която някакви злета, които са открили, че има с кого да асоциират “поредната злоупотреба с държавни пари”, вече те спрягат по един по-особен начин. Естествено, те хал хабер си нямат за какво говорят, какъв е бил проектът, колко подизпълнители е имал, кой каква част е направил и кой колко е взел, но имат свободно време и се интересуват къде им отиват парите. Техните пари. А после идват и любимите теории на конспирацията – кой с кого каква игра има, политика, връзки, наредени схеми и алабала. Предлагам на Капитал да си ребрандират сайта в зелено. С толкова много амеби и други едноклетъчни на едно място има нужда.

п.с. да си знаете, че коментарите по темата ще подлежат на безпощадна модерация, драги сънародници…

п.с.2. проект ≠ сайт, в случай че сте артси-фартси гьон гейзер с позиция…

п.с.3. порше и половина по-малко, еби му майката; накрая нищо няма да остане…

п.с.4. макар да има известно съвпадение на речеви конструкти, с мнение #18 под втория матриял в Капитал не съм се изцепил аз; не знам кой е и терориста Антон Попов…

п.с.5. а сега този пост и в Свежо; да се чуди човек какво да си мисли…

п.с.6. “петифурки в Кристал Палас” – nigga, please…

п.с.7. #12 в годишната класация на Капитал за най-популярни теми в блога! Тъкмо сме се събрали тука с фараоните в Кейп Таун, ще гръмнем един Кристал по случая, няма начин.

п.с.8. минджата разследващ журналист Росен Босев млъкна като путка скоро след като пое ангажимент в телефонен разговор да напише пореден материал, но този път с реалното състояние на нещата след интервютата си с директора на ЦПР и когото там още се канеше да интервюира; разследването също някак увисна и рязко темата бе заебана. виж, лайната по наш адрес си останаха.

п.с.9. шест години по-късно все още съм на свобода, но нито един от всички, които тогава бяха много вокални, включително инициатора на всички лайна – Еленко, не намериха топките да кажат едно “сори” за цялото това време. не знам, явно само в моя свят когато сбъркаш, е редно да се извиниш. вместо това смешни цигани с психически недъзи като Градинко чупят лафове, че още помнели. кво помниш бе, путко нещастна? ела да ти пръсна гъза ако търсиш незабравим спомен. жалка държава с жалки хора, дейба.

Всичко това щеше да има посвоему някакъв, макар и особен смисъл, ако конструкцията имаше казанче…