Избор на радар детектор 2020-2021: за да ви е съвестта чиста, извикайте специалиста
30 12 2020 @ 13:08TrackbackЕтикети: 2020, 2021, genevo, genevo one m, uniden, uniden r1, uniden r3, антирадар, избор, радар детектор
Категории: пинизи
Избор на радар детектор 2018-2019, джамъри
07 09 2019 @ 16:12TrackbackЕтикети: antilaser priority, whistler, антирадар, джамър, избор, радар, радар детектор, тринога
Категории: пинизи
ПОСТЪТ ВСЕ ОЩЕ Е АКТУАЛЕН, НО ВИ СЪВЕТВАМ ДА ПРОЧЕТЕТЕ НОВИЯ
>>> Избор на радар детектор 2020-2021
Този пост седя на драфт една година, но сега реших да го допиша и да ми се махне от главата.
Новина от август 2019: според непублична информация Beltronics вече не съществува, ъпдейтите са прекратени и в момента е много куца идея човек да си купува техен модел.
Преди година продадох русначето. Причините са комплексни. Всичко започна с изваждането на новия им модел Sochi Z с ANTI-CAS, което на едно принципно ниво, казват, филтрирало сработванията от дистроници и алибали. А да си го кажем честно, Monaco-то на магистрала бая сработваше от новички маздички, аудита, беемвенца и т.н. Та викам си екстра, ще купя тоя новия модел и ще рахатясам. Обаче минаха няколко месеца, аз междувременно попитах ребята, абе какво се случва с тая база за Болгария, тия няколко пъти ми казаха да, да, ше има, аз нонстоп ъпдейтвах и никога нищо не се случи. Накрая ми казаха виж сега, обещахме, че ще има, но нямаме ресурс, покрай новия модел бяхме твърде заети и не знам кога ще включим България. Викам найш кво, ей така се губи кредибилити в потребителя, всего хорошего и аре кой откъде е.
Чети, за да не работиш
1000 лв, епизод 2
28 01 2019 @ 13:50TrackbackЕтикети: gaming, pc, асемблиране, компютри, работна станция
Категории: пинизи
4 години след първия епизод на това какъв компютър купуват 1000 лв, дойде време за втори епизод и проследяването на съответните промени за 4 години.
За 4 години машината за 1000 лв претърпя доста изменения и във финалния си вид изглеждаше така:
Процесор
AMD FX 6300 Black Edition
Кулър
Cooler Master Hyper 212 EVO
Дъно
Gigabyte GA-990FXA-UD3 rev. 3
Рам
2×8 GB HyperX Savage
Видео
Sapphire R9 290X Vapor-X
SSD
960 GB SanDisk UltraII
HDD
1 TB WD Caviar Blue
Захранване
850W OCZ ZX 80 Plus Gold
Аудио
Asus Xonar DG SI
Кутия
Cooler Master N400 с добавени два Antec TrueQuiet Pro
Всъщност, от оригиналната машина останаха само кутията, кулъра и аудиото. Всичко останало през тези четири години беше подменено и навярно това е повишило общата й стойност до над 2000 лв, но не ми е представлявало ценност да калкулирам – просто съм ъпгрейдвал при нужда или добра оферта.
От цялата работа обаче идвам с три извода:
Чети, за да не работиш
Преди половин година. Седя и си мисля за всички тия I see you КАТ групи, групите за катастрофи и забелязано и как ако има зрънце информация в тях, тя се затрупва под тонове шит, лайнарски коментари и признаци на средностатистически интернет аутизъм. И как цялата полза за мен като за краен потребител се губи и се чувствам все едно съм си изтървал ключовете в кофата и ровя да си ги намеря. И тогава получих прозрение отгоре. Прозрението е елементарно и обикновено всичко започва с него:
Ми като не ти харесва нещо, направи го като хората
Обикновено всичко и завършва с него, защото някъде по пътя се оказва, че на човек силиците му или не стигат, или нещата се измятат, или ентусиазма в началото е бил повечко, или едно нещо друго. И заради всички тия неща, всичко отива по дяволите. Аз лично това съм го играл многократно в живота си, затова към такива аха моменти вече подхождам по-скромничко.
Затова и оставих идеята да отлежи седмица-две-три. А и да си призная, нямах си хал хабер как да я реализирам така, че да стане функционална. След като мина малко време, я хванах от единия край. Ей така, яваш-яваш. За няма и седмица прототипа беше готов. После отне два месеца полиране и шлайфане, докато сайта беше 95% завършен и практически готов за пускане. И точно тогава моджото ми изчезна. Вместо това се заех със съвсем друг проект.
Два месеца по-късно другия проект е пуснат и аз се виждам с малко време в ръцете. И си казвам, че ще съм пълен педерас да докарам всичко до тук и да не го довърша. Е, приятно ми е – Ивайло непедераса.
Улици LIVE адресира основните проблеми на групите – отсява ненужния шум и се фокусира върху истински важните неща – сигналите за събития на пътя. И то така, че визуално са пред теб на база локацията ти, за да можеш за секунди да се ориентираш. Подаването на сигнали отнема също секунди, напълно анонимно е и може да се прави от всякакво устройство. И сега чакай да чуеш най-сладкото:
Никой не може да манипулира или изтрива подадените сигнали
Нали, искрено се извинявам на гражданите органи на реда за причиненото неудобство, че няма да могат да изчистват сигналите за тях Waze-style, но докато не съберат 2.5 милиона евро в офшорка с номиниран директор, цената ми отдавна е известна, нещата ще останат така.
А сега, драги ми участнико в движението, вместо да снимаш на кой задницата му стърчала половин педя повече, отколкото според теб е редно да стърчи, земи си утилизирай изразходването на килокалориите в нещо далеч по-смислено. Като не ти идва отвътре да репортваш органите, па недей, има 11 други категории, в които можеш да си истински полезен и я да спасиш нечий живот, я да направиш добро, вместо да си миндил.
Избор на радар детектор, 2017, multiple plot twists и поуки на глобално ниво
27 09 2017 @ 11:29TrackbackЕтикети: bel, beltronics, cobra, escort, silverstone, snooper, stinger, street storm, uniden, whistler, антирадар, избор, радар детектор
Категории: пинизи
Анонс: докато времето си минава и се туткаме по групи, създадох един сайт за пътната обстановка. Работи на всякакви устройства по всяко време, подаването на сигнал отнема няколко секунди. В секцията с често задавани въпроси има информация как да се извади шорткът на екрана на мобилно устройство, с който ползването става неразличимо от приложение – отнема 4 секунди до пълно зареждане. Ще бъде супер, ако го усетите като смислен проект и започнете да го използвате, защото колкото повече сигнали се подават, толкова по-полезен ще е за всички на пътя. Благодаря ви за което.
След като това лято продадох и втория Escort, понеже за една година го използвах точно три пъти за пътуване извън София по магистралата, на която знам и кътните зъби и освен това рядко настъпвам над 150 и ми се стори безпредметно да го държа, мина се не мина някой друг месец, мухата ме ухапа отново, и взех да гледам какво ново по пазара.
Не на последно място, ухвапването от мухата бе и пряко свързано с милиционерските своеволия и безобразия напоследък.
“Релевантността” на нерелевантните
31 05 2017 @ 09:25TrackbackЕтикети: fuck you, ha-ha, общество
Категории: светското училище на Борисов
Или някои наброски върху това дали пък като анализираме общественото поведение и интелект, няма да изкристализираме до извода, че може би все пак живеем във виртуална, или пък друга насадена отвън и неосъзнавана от нас реалност, а всички ние всъщност сме NPC-та (non-player characters, демек сложени за пълнеж, за да не е празен светът, когато истинския играч влезе в него да поцъка малко). Да, горе-долу като във Westworld и Dark City.
Чест гост в речта ми са 99-те процента. Ефирната обграждаща ни градивна структурна единица на обществото, която по съвместителство е и малко шрьодингерова – хем е видима, хем е невидима. Видима тя е за всеки, който не е част от нея, защото е крещящо показна в своята крещяща отличителност. Невидима пък е за себе си и своите членове. Те никога не разбират, че са част от нея, а дори някои откъслечни екземпляри да разберат, те са горди от това. Тъй като, ще стигнем и до там,
те са от правилната страна на живота и всичко.
Да си “нормален” е повод за гордост. Все пак това е контрапункта на “ненормален”, понятие, което по всички обществени критерии издава “грешка”, която трябва да бъде “оправена”, или най-малкото “скрита”. Защото грешките са признак, че нещо не работи като хората, а обществото не може да си позволи дори бегъл намек, че не функционира като хората, камо ли сакралната истина, че е толкова ебано, че единствено натискането на бутона delete от господната сила би оправило нещата.
Чети, за да не работиш
Икономиката на споделянето, ама не оная, дето я мислите
10 03 2016 @ 10:02TrackbackЕтикети: sharing, анти, споделяне, хипария
Категории: светското училище на Борисов
Да си го кажем честно, в споделянето никога не съм бил добър. За което са ме наричали тесногръд, закрепостен и други тъпотии, които имат същата интелектуална стойност, колкото да ме редиш заради това, че отказвам да спра да ям месо, понеже: 1) харесва ми; 2) засега не виждам причина да го правя, а когато я видя, тя ще е свързана единствено и пряко със здравето ми; 3) в този ред на мисли, наври си смешните етични съображения в анала; 4) аре друм, ходи прийчвай някъде, където някой по-лабилен ще ти хване дикиш. И ако е само това, иди-доди. Но има и други фактори, които не просто ме отблъскват, а отвращават в споделянето.
Да започнем с модата. Като други неща преди него, които не ми се изброяват, то е новото черно. Помагаш на планетата, намаляш си въглеродния отпечатък, по-социален си, по-интересен си, получаваш културно дивърсити, изобщо живееш един по-добър, осъзнат и полезен живот, казват. И си вярват. За жалост, в споделянето има един много сериозен проблем, който остава неизменен. Човешкия материал. И по-специално това, че той не струва. Същия тоя материал ще се подразни, че наричам нещо толкова значимо, според него, поредната мода, но той и затова е калпав.
Чети, за да не работиш