Драго списание Кенгуру, разбирам запленението ви от тена на номера 6, 3 и 8 и не искам да ви разочаровам по никой начин, но при тях той е, как да се изразя… фабричен…

Точно преди година в Господари на ефира стана дума за тъпотиите в телетекста на БНТ и по-специално, за порно обявите в него. Тогава БНТ го играха силно изненадани, че подобен кънтент е попаднал там, сякаш аз съм го инжектирал със супер дупер скутер телевизионен хак, и обещаваха, че ще се погрижат. Е, погрижили са се – добавили са нови, по-детайлни картинки.

Мараба, отдавна не сме се виждали. Печем си се ние тука мазно, мазно и нещеш ли…

Избягвам да пия тъмна бира, освен стаутове, защото главата ме съсипва след това. Но понеже много обичам Ефес, нямаше как да не пробвам и тъмното им. Бутилчицата е съвършено прозрачна и няма почти никакви отличителни знаци, освен стандартните за Ефес бевъли по стъклото. На малкото етикетче под капачката пише Strong dark beer и това беше първото, което ме накара да повдигна вежди. После завъртях шишенцето и видях, че алкохолът е 6.1%. Oh, boy, няма да е лесно.

При наливане се пени почти като стаут, но за разлика от него, пяната спада бързичко. Вкусът е плътен, смея да твърдя – много добър, със стипчиви остатъци. Но тази бира е ебаси чука. Това малкото така ме тресна, че все едно бях пил от обед. Нищо общо с Leffe-то, което дори е с малко по-висок процент. Коварна работа, ви казвам. Направо се оцъклих.

Цената от 1.55 за 330 мл е съвсем приемлива, особено като се има предвид, че няма да ви трябват много бутилки, за да се наковете като за световно.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 6.1%
Цвят: черен с лек червеникав оттенък; вдигната към светлината, последната озарява само ръбовете на чашата, а центърът си остава черен
Аромат: плътен, стандартен за типа бира
Мътност: бистра, но плътна
Пяна: почти като на стаут при наливането, слада сравнително бързо
Вкус: приятен, наситен, плътен, с лек, но осезаем стипчив послевкус
Газираност: под нормалната
Оценка: “вкусно тъмно пиво, обаче тежко”
Вероятност за периодично консумиране: слаба

Нали ви казах? Лятната разпродажба стартира с нова сила. Като начало искам следните четири артикула, артисали от миналата разпродажба, да си намерят любящи стопани. Дето имаше една работа – да го духа кризата, намалихме цените. Та и тука така.

Черната масичка все още изглежда учудващо като нова. Ходил съм по нея в нетрезво състояние, е как не се счупи под непосилната тежест, деба! Че очевидно не е италианска, макар и купена от магазин с италианско име, е ясно за всички. Обаче краката й са хубаво копие на онези, с които се предлага диванчето Diva на Alberta Salotti. Стара цена: 250, нова цена: 200.

Нещото за телевизор, дивиди, дискове и whatnot си е и то все същото. Не е мръднало. Има си колелца за местене наляво надясно и прочие. Стара цена: 130, нова цена: 80.

Диванчето, макар и купено от Айко, следователно вероятно долнопробна ширпотребка – също, да го еба, не се съсипа за измналата година. Напомням, че то има не двуяк, а трияк юзабилити пиниз – хем се завърта, приплъзва и става на легло за нечакан гостенин, хем вътре в себе си побира солидно количество джунджурии, които искате да складирате. Продукт на българския практичен дизайн for the masses at its best. Стара цена: 150, нова цена: 100.

Килимът с кръгове след преместването си в друг край на стаята почти не е посещаван от ничии крака, с изключение на котешки. Същия си е като миналата година, само по-евтин. Обърнете внимание, че петната, които се виждат на снимката, са оптическа измама – като се срешат влакната в една посока – изчезват. Стара цена: 80, нова цена: 50.

Знаете ли каква е новата ми бизнес идея? Да отворя магазинче за готови храни. Или поне да направя цех за производство на същите. Ще стана милионер за няма и година, гаранция!

Това на снимката е обядът ми. Той представлява 4 печени чушки с оцет и чесън и пилешка пържолка. Бих провел анкета, в която ви питам колко мислите, че струва, но ще си спестя това и ще ви кажа направо – 12 лева. Словом: дванадесет лева. Без няколко стотинки. И докато за една пържола, пък била тя суха и студена, мога някак да проумея, макар и с известна клизма цената от 5 лева, то почти седмичка за 4 обикновени пиперки, заклевам се, не мога да асимилирам и ще откажа да приема факта, дори ако ми опрат ятаган в пишката. Този куц прайстаг ще ме вбеси в заведение, а представете си силата и уклона на реакцията ми, когато вчера ми ги донесоха от Елемаг.

Но освен всичко друго, композицията на снимката според фискалния бон тежи 700 грама. Все съм виждал 700 грама храна на тепсия. И 500 грама съм виждал. И знам как се чувствам след като изям безумните за разбиранията ми 400 грама. Вярвайте ми като ви казвам, че с 4 пиперки и една пържола, 1/4 от която изхвърлих накрая в погнуса, не се почувствах дори близо до това. Със сигурност не само заради популярния навик опаковките да не се тарират. Българската бизнес педерастщина кризата не я лови.