За нещо, което струва 35-40 милиона, изисква едни 20 самоотвержени скока по време на имперска война, връщане през неприятелска 0.0 територия, platinum застраховката оценява на 282 хиляди и като цяло не е много полезно, покупката на кометата е изгъзица и признак, че си си надвил над масрафа. Не много, ама си си надвил. И си го взел единствено, за да се ефечиш с него. Като цяло, за нищо не го бива особено, а фитовете, които рисърчнах по килбордите, показват защо купуването на isk от noobs по сайтове е вредно. Имаше дори някакъв олигофрен, който му беше направил фит за милиард и половина. Бил ги спестил от ратване. Ти луд ли си бе, зле? Тоя с кеф го опуквам и му отарашвам останките. Колкото и на карък да е, все ще излязат няколкостотин милиона. Ще ми направи следващата половин година много рахат. Балъчко.

Дизайнът не би бил лош, ако не приличаше толкова на милиционерска Лада. С тоя голям буркан отпред просто къса нерви. И въпреки привидната агресия, му липсва нещо. Вярно, не е пълен абсурд като Nemesis-а или о-боже-кой-го-измисли-това-чудо-дайте-му-нобелова-награда Helios-а, но не е толкова силен, като примерно, Enyo-то.

Кометата е някакво ташак фрегатче. Купилите го спрягат неща от рода на level 2 мисии, но за мен такъв вариант за употребата му не съществува. За тия неща си има Ishkur. Аз искам да го вкарам малко в йекшан.

Направих му три фита, с които го тествах, но нито един не ми удовлетвори очакванията. Корабче без конкретна ниша. Ни за такъл да го ползваш, ни за асолт. Ни скоростта му скорост, ни dps-а му dps, ни танка му танк. Да се чуди човек за какво си е набил парите в него. Дето беше писал някакъв пич, с тоя кораб имаш и специален бонус: +100% на хората, които искат да ти скъсат гъза. Изобщо, изключително неблагодарна покупка за парите си.

Но известно време по-късно, няколко скила на по-високи нива и малко експерименти, го докарах до следното:

[Gallente Navy Comet, ceptor pwn daddy]
Damage Control II
Adaptive Nano Plating II
Reactive Plating II
200mm Reinforced Rolled Tungsten Plates I

Stasis Webifier II
J5b Phased Prototype Warp Scrambler I
1MN Afterburner II

Light Ion Blaster II, Caldari Navy Antimatter Charge S
Light Ion Blaster II, Caldari Navy Antimatter Charge S
‘Limos’ Rocket Launcher I, Caldari Navy Phalanx Rocket
‘Limos’ Rocket Launcher I, Caldari Navy Phalanx Rocket

Small Trimark Armor Pump I
Small Trimark Armor Pump I
Small Hybrid Collision Accelerator I

Warrior II x1

Дава отличен dps и чуден танк. Направо изобщо не е лошо. Опердашва два раптора на къс пас и окото му не мига, трябва само да ми влязат на под 10км без да искат. За целта обаче е необходимо да няма таклър с 20-24 км точка, или, не дай си Боже – рекон, че тогава пиши ме бегал. Абе най-добре е да няма нищо друго наоколо. Дори се изкушавам другия път да се пусна на нещо по-едро, ама, да го еба, ми се свиди малко все още да го загубя 🙂 Но в крайна сметка 50 милиона с все фита не са кой знае колко, може да се пробвам да ганкна нещо…

Най-голямата showoff проява, която ще постигна един ден обаче, ще бъде да си купя Guardian-Vexor и да го изкарвам за ташак в гангове. Струвал 25 милиарда, казват, и бил по-рядък от Йети и Неси заедно на чаено парти. Много го искам това лайно. С 10 Hammerhead-а що поразия може да се направи, майкоо…

Update: на Crusader-a му го набива в гъза за няма и минута. Обаче с Retribution-а нещо не се справя като хората. Не че и съм очаквал, де. И все пак, имам някакво усещане, че проблемът беше заради optimal range-а. Ще пробвам пак, 100%.

Update 2: следващата играчка ще е Amarr Navy Slicer, който е с почти идентичен сетъп и резултати, но допълнителния нисък слот му позволява да има и малък armor rep и като че ли е по-доброто решение. След някой друг месец може да преслушам и Republic Fleet Firetail. После се мятам на изродщините като Succubus, Daredevil и Dramiel. Изобщо, мисля да ги имам всичките.

Update 3: след Dominion, когато всички faction фрегати получиха осезаеми бонуси, кометата е станала направо чудна. Нищо общо с преди. Сега се позиционира някъде между цептор и асолт и тотално измества раниса от позицията на убиец на цептори. 30 кубика дрон спейс как е? И за капак 219 dps при 3267 m/s. Хвърлям цепторите и с кеф започвам да го изкарвам на расотка.

[Federation Navy Comet, fast pwnzor]
Small Armor Repairer II
Damage Control II
Adaptive Nano Plating II
Magnetic Field Stabilizer II

Phased Monopropellant I Hydrazine Boosters
Stasis Webifier II
Faint Epsilon Warp Scrambler I

Light Ion Blaster II, Caldari Navy Antimatter Charge S
Light Ion Blaster II, Caldari Navy Antimatter Charge S
Small Nosferatu II

Small Anti-Explosive Pump I
Small Polycarbon Engine Housing I
Small Hybrid Collision Accelerator I

Hobgoblin II x3
Warrior II x3

Онуй меме с не-важните неща стигна и до мен. Преди седмица. Ама аз съм тежък.

Ако правилно съм схванал простичките инак правила, тук посочваме източника и хората, дека са ме уважили. После изброяваме 6 работи. Извинявам се, ама не можах да устискам и треснах 8. Сори. Виждате, че има причина за името на блога 😆

Бирата. Какво да ви кажа за нещо толкова очевидно. Чувствам се щастлив всеки път, когато отпия първата глътка. Същата работа е и с уискито, но го избягвам докато времето е топло. Зимата ми влиза повече някак. Обичам да опитвам нови бири, да комбинирам и миксирам и изобщо човек би могъл спокойно да си помисли, че обичам бира. Еми ко да прая, ся, признавам си, така е. Остава да сваля коремчето и всичко ще е шест.

Старбъкс. Дали ще е на място, в някой парк или в зоологическата, кафенце с мъфин или дели сандвич в съботния или неделен предиобед си е направо прелест. Tall caramel macchiato ми е любимо и тъмън като количество. Малко канела отгоре и пакетче кафява захар и съм good to go. Не знам по каква причина – подсъзнателна или съзнателна, но всяко посещение и консумация на Старбъкс неща е съпроводено с усмивка.

Места. Обичам хубавите и интересни места. Обаче съм консервативен, мързелив и хич не ме бива в планирането, не дай си боже пък в предлагането на такива. Така че работата на човекът до мен хич не е лесна. Той трябва първо да свикне с факта, че ако някога предложа да ходим някъде, то това ще е невероятен триумф на Ивайло над всичко вродено и ще е нещо, което наистина силно го е впечатлило, а като резултат трябва да впечатли и онзи, с когото иска да го сподели, че инак тежко му! После той трябва да поеме нелеката задача, ако не иска да се побърка от монотонност, но много иска да е с мен по някаква неведома и известна само нему причина, да поеме ролята на предлагащия. Ама и да не предлага прекалено често, че тогава малко започвам да пуфтя. Изобщо, хич не е лесно да си около мен. Но те моите си хора така и си ме знаят.

Вещи. Виж, за разлика от местата, нямам никакъв проблем да предлагам вещи. Харесвам вещи. Предимно скъпи, красиви и произведени в EU или US of A. Защото ми писна от евтин китайски ширпотреба шит, който тука някакви гъзове ми пробутват за реплика на Eames chair на цена 1/4 от оригинала. Примерно. Вещите не е задължително да са предимно функционални, макар че обичам и функцията. Обаче не можеш да слагаш всички вещи под такъв знаменател. Някои от тях са имиджови, други стават само за гледане. И струват майка си и баща си. Но ми харесват и ме правят щастлив. Другото не ме ебе.

Гейминг. Обичам да играя. Така се разсейвам. Така се проектирам в нещо, което никога няма да бъда, но винаги съм искал. Моето малко, приятно alter ego. Преди обичах да играя пиян и накозен, сега не ми е голяма тръпка. Особено откакто започнах EVE. Игрането under the influence струва скъпо, установих. Психолозите биха казали, че бягам във виртуалния свят, защото в реалния нещо ми липсва, плаши, чувствам се нереализиран или не знам си какво. Искам предварително да ги помоля да се подмият, за да обсъдим после тази им хрумка тет-а-тет.

Енигма. От малък съм си цайсато лайно. Четях детективски романи, списание “Космос”, “Наука и техника”, а дядо ми Георги имаше най-забележителните чекмеджета и маза, скътали в себе си невероятни неща. Помня, че веднъж изрових от едното чекмедже една белезница и без никакъв замисъл си я щракнах на ръката. И настана цирк, понеже, естествено, ключ за туй нящо вкъщи няма. Час и нещо по-късно, когато вече се бях припотил 5-6 пъти, бях си поизплакал очите и хлипах ехидно, дядо ме освободи с някакъв шперц, направен on-the-fly от тел. Сега знаете от къде имам склонността да се ухилвам тъпо пред всяка загадъчна стая, в която мога да си изровя невероятни неща от долапите, защо винаги съм искал да бъда Марлоу и защо точните науки изобщо не ми се отдават.

Ирационално привличане. Наследство от детството ми е и друга една работа. Видя нещо за пръв път, привлече ме, посоча го с пръст и кажа “Ъ-ъ-ъ, иска-а-ам!” И ако не ми се удовлетвори желанието, започвам да се тръшкам по гъз и да настават драми. За жалост или не, тази ми особеност се запази и в следващите години. Осезаемо това ми състояние се засилва когато подпийна. И след няколко такива сделки в ebay направих още един извод, а именно: шопингът under the influence струва скъпо. Хубавото е, че не е нужно всеки път да става дума за пазаруване. Мога да видя влакче и да ми прищрака, че искам те сега, те да се хопна на него. Или пък че тоя ефект е перфектен за стената на всекидневната и майната им на всички досегашни планове. Или пък, какво ли ще стане, ако си взема ей тия кецки, които утре сутрин не бих гледал така радостно. Или нещо друго.

Готвенето. Хо-хо-хо! Не е коледа и се случва много по-често от този празник да сготвя нещо. Обичам да готвя всякакви неща. Но хич не ебавам рецептите. Ползвам ги само за отправна точка. От там нататък крайният резултат почти винаги няма нищо общо. Не мога да се съобразявам с такива маловажни подробности. Ей го, сега не ми се отваря бяло вино с тирбушона, затова ще отворя розето, дето е с метална капачка и ще ползвам него. Същото е с основните съставки, а какво остава за подправките можете да си представите. Затова няма риск да окрада нечия рецепта и да я публикувам като своя. Дори да опитам, накрая даже авторът няма да си я познае. Разбира се, опитите ми често претърпяват леееко фиаско, а с похабените продукти сигурно е можело да се нахрани цяло село в Сомалия.

И един бонус… много става, знам, ама… понеже гледам, че навън трещи като за световно, се сетих и че обичам да спя сгушен по време на буря.

Този път ще направя един интересен пиниз. Ще призова хора, които не познавам лично, но които харесвам като четиво напоследък и за финал – някого, когото не съм виждал от 10 години. Странно или не, всичките са ми от Туитъра.

bloodymirova, momchil, lpetrov, iralchev, acnapyx, suncho

Шофе-мофе не е за всеки. И определено не е за мен. На вид е мътна. Много по-мътна от жива бира. По дъното на бутилчицата остана оранжева утайка. Имам навика при първа среща с бира, да я подуша преди всичко останало. Тази мирише на сравнително нов плажен дюшек. Чак после щраква, че по-скоро е миризмата на грейпрфрутите. На вкус е като български ефервесцентен витамин, пък и на вид е същото, така като се замисля. Едва-едва нагарча от грейпфрута, но по-скоро сладни. Все едно е микс от грейпфрути, портокали и мандарини + вездесъщото още нещо. Със затворен нос може да се пие почти безпроблемно, но кому е нужно да прави такива жертви за нещо, което се предполага, че се консумира за кеф. Казвам нещо, понеже тая субстанция е преди всичко нещо друго, а чак после бира.

Алкохолното съдържание е ниско – 2.5%. Цената е два и малко за 330 и почти 3 лева за половин кило.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 2.5%
Цвят: оранжев, наситен – като пикня след приемане на Тубоцин
Аромат: странен
Мътност: висока, по-мътна от жива бира
Пяна: умерена, бяла, със средноголеми мехурчета, спада бързо, задържа се по ръба
Вкус: сладък, цитрусов с лек грейпрфутов оттенък
Газираност: под нормалната
Оценка: “узжаст!”
Вероятност за периодично консумиране: опазил ме Господ!

Според вас, дали е в разрез със ЗЗП обвързването на гаранцията на уред с условия? Например, гаранцията на климатиците да е свързана с платени ежегодни профилактики в размер на 50 кинта на парче с уточнението, че “всички евтини марки са така”. wtf трябва да значи това?!

Току-що открих, че XING са пуснали Ask XING пиниз, който наподобява отличната идея на LinkedIn Answers за ползване знанията на общността по пълноценен начин. Похвално. Борбата между двата сървиса за евро пазара явно започва да набира сили. Интересното във въпросите е, че са някак по-фънки и неформални, в сравнение със задаваните в LinkedIn.

Чудя се гледайки ваничката на кафемашината вкъщи… ако отпадъците от цигарите се отделят в дробовете, дали отпадъците от кафето се отделят в бъбреците? Демек, пиенето на еспресо няма ли аналогични негативни ефекти върху организъма?

btw, това се отделя само от “продухващите” цикли при пускане и спиране…

Новият Juarez е една от най-красивите игри, които някога съм виждал. Направо завърта главата. И е приятно динамичен. Но две основни неща рушат цялостното чудно впечатление – леко претупан сценарий и престъпна линейност на геймплея, от която следва краткото време за изиграване и нереализираните възможности за повече фън.

Сценарият леееко издиша. Нашите хора са двама братя – тъф мадафака юначаги. Но имат трети брат, който е fucking cunt, mate и е предпочел да се отдаде на Бога. Което някак ще го преживеем, но тоя малък пишльо не млъкна през цялото време да проповядва и съветва за правия път, светлината и тъмнината. Пу, да ти ебем майката, аре тихо там, балъчко! Обърнете внимание как дори една игра показва общочовешкото желание винаги да си натрапиш мнението като единственото правилно. Ако се беше родил сега, тоя малък гейзер сигурно щеше да е активист на “зелените”.

После нашичките двама се влюбват в Пенелопе Крус, което създава интрига и допълнително навежда на мисълта, че стереотипите са голяма работа и вероятно използвайки ги можеш да си увеличиш продажбите. Пенелопето просто си плаче да я налюбиш, разбирш ли, животинската.

Краят е леко странен и прилича повече на поредния Индиана Джоунс. Пълен абсурд и ташак. Все едно са го скалъпили в нетрезво състояние в последния момент. Трябваше ми и време да схвана, че всъщност играта се явява prequel.

Сравненията с първата част са неизбежни. Отчасти защото има познати неща и отчасти защото други познати са променени. Като че ли към добро. Към добро е променен например дуелът. Вече не седиш като закован за дъска агент Смит, който се гъне само от кръста нагоре. Хвала на Всевишния, че сега всичко е сведено до бързина на ръцете, както си трябва за уестърн. Пресягаш се за пистолета с мишката и после пуцаш. Веднъж. Много се засмях като изпуках единия право в топките. Честно казано, очаквах да има потресаваща анимация, но не би – падна си стандартно. Не са се сетили да развеселят нещата явно.

Подобренията включват активиране на булет тайма/концентрацията без да се налага пищовите по неведома причина да са прибрани. Двамата братя имат различен пиниз за булет тайм. Повече ми хареса този на Томас. И той като цяло ми хареса повече като герой. 2/3 от играта минах с него. И установих, че има безсмислени оръжия. Ножовете са там само за парлама, понеже стелт елемента вече го няма. Следователно няма смисъл да убиваш някой тихомълком с ножа – така или иначе се задейства определен спусък в играта и всички чобани се изсипват. Ласото също е там колкото да не е без хич.

Общия ми гейм тайм беше 6 часа, 13 минути и 47 секунди. Което е доста кратко и съпоставимо с Dark Athena. Но по-тъпото е, че в играта има мегдан за поне още толкова. Сега много от нещата остават да висят във въздуха и да си губят смисъла. Например хитра е хрумката за free roam, но тя се появява на две места и предлага по 3 измислени “мисийки”, които можеш да вземеш. Те носят по $100, а едната и $200. При положение, че една добра пушка струва между $600 и 1100, добрите патлаци и те отиват на 600 а патроните са учудващо скъпи и се пилеят по много, математиката нещо не ми излиза. Отделно шопинга така си губи изобщо смисъла, просто защото нямаш особена възможност да направиш достатъчно пари за доволен ъпгрейд на всички пушкала, а самите магазини са на мястото, където взимаш мисиите + един накрая. Демек, три магазина за целия период на игране, които се появяват на определени места от историята. Баси глупостта. След всеки чаптър трябваше да има такава възможност и тогава нещата щяха да добият съвсем нов вид и смисъл. Така и така мисиите не изискват нищо повече от “препусни до там с тая дореста кобилка и избий всички, а каквото си намериш, за тебе си е”. Просто още 10-15 скриптирани сцени върху необятната карта. Кое е било трудното не разбирам.

После идва линейността и разваля кефа окончателно. Включително и на места, където след петото преиграване вече знаеш с точност за хедшот откъде ще се появи всеки следващ гад. Преиграванията са съпроводени по-скоро с нерви, отколкото с удоволствие да опиташ някакви нови мурафети. В края щях да изям монитора след трийстото. Изобщо, риплей стойността на играта клони към нула.

Музиката в екшън сцените е… яко метъл, копеле! Уестърн с метъл. Какво сте си мислили, докато сте го създавали, братче?! Побъркани ли сте, какви сте? Може би идеята всъщност не е толкова лоша, но звученето тип Start something на Lost Prophets нещо хич не е на място.

Стига толкова за дефектите, сега за красотата. Четвъртата версия на Chrome енджина чупи глави. Нищо общо с преди. Направо да останеш без речник. Водата е фан-тас-тич-на. Движенията на растенията не са скриптирани малоумно, така че всички треви да се кандилкат в една посока. А растителността под повърхността на водата май се влияе от нейното течение! Храстите и дърветата не приличат на огромни кубести спрайтове, а на истинска растителност. Текстурите са “ебаси майката, копеле”. В пустинята има мараня от горещия въздух. Лудница. Поляците с чиста съвест могат да приемат това за върхово tech demo на енджина си, евала.

Физиката е чудна. Изключително достоверна. Единственият проблем са движенията на конете, които са малко смешни и като че ли имат няколко кадъра в повече. И сблъскването на конете с препятствия и скоците им са недъгави. В първата част можеше да се язди много по-ползотворно.

Кинематографическите откъси с историята заемат сигурно 1/4, да не кажа и 1/3 от времето. Те са много подробни, интересни и все така красиви. Много труд е бил хвърлен там. Обичам игри с подробни сцени между екшъна – леко размиват границата между игра и филмче.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Графика: 10
Звук: 8
Сценарий: 5
Геймплей: 6
Физика: 8
Емоция и динамика: 6
Заключение: добра идея, отлично техническо решение, но за жалост, издишаща реализация с нулева риплей стойност. При все това определено един от добрите екшъни на годината.