Виждали ли сте друг български филм с такъв широк отзвук? Аз лично не мога да се сетя за нито един и сигурно зад това се крие много добрата причина, която от години всички знаем – с 3-4 изключения българското кино за последно роди нещо преди демокрацията. Но това съм го казвал много пъти и вече ми е бактисало.

А този филм е страхотен, макар и съвършено хаотичен. Сигурно, ако някой седне да мисли много, ще установи, че в него няма сценарий от типа увод-изложение-заключение, на какъвто българската кинематография е свикнала, краят е странен и седи като кръпка, и че растафарианци и скинове нямат много общо, и най-вече – престижът на страната е в опасност… И сигурно още десетки неща от гъза си някой може да извади и да обоснове грандиозната си теза колко зле е филмът.

Но за мен е важно едно. Лампите светнаха, вратите се отвориха и девойката се изпъна отстрани на пътеката. Но никой не стана или каза каквото и да било до края на надписите.

Здравейте приятели и колеги.
Като единствения човек, който може да пише до всички вас едновременно, аз ви изпращам съобщение от името на нашата колежка Калина Данчева.

Здравейте приятели,
Обръщам се към вас с молба за помощ в популяризирането на глобалната кампания на SOS детски селища: SOS! Childhood.

Това е призив, с които искаме да покажем, че детството е в опасност, а фактите, които говорят за това са:
– На всеки 7 секунди, едно дете умира от глад (общият брой е около 49 милиона);
– ¼ от деца по света живеят в бедност;
– 100 милиона деца не посещават училище поради бедност и дискриминация;
– Децата трябва да се държат като възрастни от твърде ранна възраст.

В този момент, световният сайт http://www.soschildhood.org/ има набрани 2337 души. От тях, 106 са от България.

Нашата цел е: 1000 българи, които подкрепят каузата. Подчертавам, че не става въпрос за дарение-това е глобална петиция, с която ще дадем ясен знак на света, че страната ни подкрепя глобалния апел за Щастливо детство на всички деца по света.

Как всеки, може да изрази подкрепа:
– като остави името си на глобалния сайт: http://www.soschildhood.org/ (гласът му ще бъде отчетен веднага)
– като сложи facebook application-а на глобалната кампания: http://apps.facebook.com/soschildhood/, който може да се сложи в профила и да се поканят приятели.

В българския сайт на кампанията, може да оставите и своето послание, като споделите щастлив момент от детството си. Това може да са съкровени спомени като: миризмата на бабините мекици или топлата прегръдка на мама преди лягане.

Нека разпространим посланието, че ние и нашите приятели от цял свят се ангажираме да помагаме за по-добро бъдеще и щастливо детство на всички деца. Днес, в бъдеще, както и по целия свят.

Момент да видя дали разбрах правилно – вашата цел е 1000 българи да подкрепят каузата?! Ето затова кауза се превърна в гнусна дума. Защото всеки път някой иска преди всичко да си начеше насраното национално самочувствие и да покаже на света, че българите са da shiznit. Да подкрепяш кауза в наше време е бързо, лесно и най-важното – безплатно – цъкаш едно бутонче, слагаш едно банерче, подпишеш онлайн петицийка и вече си съпричастен и имаш усещането, че си направил нещо много съществено. Толкова съществено, колкото е и носенето на шарена гумена гривничка на ръката или тениска на WWF.

Винаги актуални с ИБАХТА! Не, това горе не е знамето на новосформираната автономна Кърджалийска бананово-тютюнева област, а модният през сезон есен-зима-2009-2010 в по-цивилизования свят цвят. Или казано по правилния начин – новото розово. Enjoy.

Нова къща = ново компютърно аудио. На изпърдяното ми JVC много отдавна му работи само aux-а, което, за щастие, е единственото, дето ми е нужно. Обаче му изпърдяха една средна, пищялките и в общи линии сега има предимно бас. Както и да е, вас това хич не ви интересува. Както мен не ме интересуват вашите драми хя-хя-хя. Онова, което може да ви заинтригува обаче са резултатите от поредния ми рисърч за компютърно аудио, породен от описаната по-горе картина.

Търся си 2.1 аудио, защото: 1. смятам, че 5.1 или, не дай си Боже, 7.1 на компютър е проява на дебилия и твърде сериозна нърдщина; 2. нито имам мястото да разполагам много колони, нито желанието да се чудя откъде да прекарвам кабелите; 3. имам и други доводи, но сега ме мързи да ги разписвам.

Тази тема и рисърч не са нови за мен, но тогава не се спрях на нищо конкретно и слава Богу. Защото сигурно щях да купя някой насран Logitech или смотан Altec Lansing, за което днес нямаше да мога да си простя.

Но behold! Представям ви резултатите от едноседмично активно проучване погубило много човеко-трудо-часове. Интересен факт е, че лидерите ми в него съвсем не са нови модели. Което идва да ни каже едно – за хубавите неща няма преходност.

1. Bose Companion 5

Наскоро питах в два форума дали да избера DSC или Paradox като техника за сот и след разразилата се война, в която не получих нищо смислено като отговор, съжалих, че съм подхванал темата. Накрая просто избрах Paradox, който хем беше два пъти по-скъпата оферта, хем някакви хора разпалено обясняваха, че не може да се сравнява с DSC по нито един критерий. Избрах го, защото ми беше по-лесно да комуникирам с хората от Сектрон и защото супер се изнервих на дървените философщини. Същото беше и с климатиците няколко месеца по-рано. Извод: теми от типа “това срещу онова” не водят до нищо добро и полезно за питащия. В общи линии в подобни спорове няма еднозначен победител, могат да се извлекат само частички информация за референция, но личната преценка си остава истината.

Когато започнах да търся сравнение на Bose с други системи се оказа, че в света на аудиото Bose са началото на подобни големи драми. Всяка дискусия, в която се замесва марката включва класическите гийки тъпотии, като “Bose stands for Bring own sound equipment” и завършва с вездесъщата констатация, че са овърпрайсд говна, които не предлагат качеството на много по-евтини продукти (обикновено тук се слага модел на Logitech?!) и разчитат само на култовия си статус сред определени групи хора. Ся, не знам защо, но след подобно изказване в ума ми изплува Apple. Което значи, че макар една марка да разчита предимно на маркетинг, последователство и мисъл насочена предимно към дизайна, а не толкова към функциите, това не е непременно нещо лошо. В крайна сметка, драги гийкове, може би не допускате, че хората искат освен звук колоните им да имат и визия и че не, идеята да си тупна два студийни монитора за същите и дори по-малко пари никога не ме е осенявала и никога няма да ме осени. Защото аз не правя разлика между ниския диапазон на средните, който при Bose бил изнесен в уфъра, който мажел и използвайки еквалайзери и процесинг и алабала симулирал привидно чист звук, пък той всъщност не бил и дрън-дрън глупости, които мен изобщо не ме ебат. Обичам да казвам, че за мен е много по-важно да не знам как едно нещо е направено и работи, стига резултатът да ми харесва накрая. Или, както казваше оня – details, details, don’t bother me with details, just tell me when it’s done.

Звукът на петицата наживо е впечатляващ и съм също силно запленен от виртуалния съраунд, който, твърдят, бил доста близо до истински. И изглежда огън бий. Освен петицата има и тройка, която е със значително по-малки колонки и дори за моите уши вади прекалено среден звук. Естествено, не мога да пренебрегна цената и определено ще кажа, че тройката заслужава най-много 2/3 от 600-те лева, които й искат тук. С ръка на сърцето казвам, че изтъпанвайки се в шоурума нито за миг не си и помислих, че ще дам 900 лева за петицата. Най-малкото, защото ако я взема от Щатите, дори с митата и шипинга няма да ми излезе повече от 750. Което е фрапантна разлика. Не бих дал 900 лева на Bose България и по още две причини, свързани с човешкия фактор. Не ми хареса отношението на младия пич в магазина, който ме гледаше сякаш съм дошъл да му продавам турски ножове и не остави настрана шибания си вестник нито за миг по време на присъствието ми. Пич, не моа ми искате тия пари и да ме караш да се чувствам като изтърсака-гаврош, дето ти нарушава спокойствието, ръйш ли ма? По-възрастният господин бе достатъчно отзивчив, но… да си представител на марка, на която побългаряваш името до “босе”, е меко казано неподходящо. Не че с “порше” не е същото, нали.

2. Acoustic Energy Aego M

Проблемът на това чудно на вид нещо е липсата на панел за управление. Като резултат, човек трябва да се навежда надолу до събуфъра, или както някои писачи в лайфстайл списания му викат – суббуфер, за да контролира волумето. От прочетените ревюта обаче едно е ясно – звукът бил da shiznit. Кофти е, че в България го няма и няма как да чуя и сравня звука, та ще се наложи да се доверя на ревютата. Една от шокиращите, но едновременно с това хитри идеи е възможността да се ръгне допълнителен централен говорител и да получите 3.1 система, ако центъра ви се струва рехав. Английска предвидливост в действие.

Тъй като цената в последно време е скочила с трийсетина четирсетина паунда и е стигнала 130 ~140, допускам, че наскоро е имало ъпдейт във версията или както и Porsche Design и те под въздействие на техни си фактори са решили да я покачат леко.

Ако имате нервите, можете да изгледате и най-дебилната реклама в историята на дебилните реклами. Разбира се, немска. Само заради нея съм склонен да ги смъкна на трето място. Jesus!

3. Teufel Concept B 200

Много интересна и тотално win идея. Всичкия процесинг е изнесен във външна кутия, където сигналът идва през USB, което значи, че качеството на звука не зависи от пършивата ви вградена в дъното карта, а е най-добрия възможен. Виждайки с какво е наджипкана кутията и знаейки как в огромното пространство на дивиди-то всъщност има една платка и двигателче, е повече от ясно, че там вътре нещо става по начина, по който трябва да става. Отзивите са възвишени и хвалебствени и само дървеничкия външен вид, който ще ми припомни времената, когато на бюрото имах плеснат усилвател Респром ме спира. А цената от 200 евро е отлична с оглед на резултатите. Teufel имат и 2.1 сетове, но изглеждат по-зле. Твърдят обаче, че специалните конични отвори в дъното на колоните компенсирали отсъствието на уфър почти идеално.

4. Klipsch ProMedia GMX A-2.1 | Razer Mako | Creative GigaWorks T3

Klipsch-а също не е първа младост, но високите оценки за него си остават. Смущава ме повече цвета, отколкото формата му. Дори бих казал, че формата ме привлича супер неудържимо. Но не в това сиво. Макар че… сивото придава оня специфичен петдесетарски вид на големи метални предмети с чапати врътки и огромни лампи, който обикновено ме изпълва с носталгия. Обаче седи малко грубо, още повече, че кабелите са супер видими, а врътките са ръбати и цялото управление се набива прекалено много на очи. Ако не бях такава пичка, сигурно щях да ги приоритизирам – 300 лева лесно се преглъщат за предлаганото качество на звука. Изненадан съм приятно, че ги има и тук, не очаквах.

За Mako-то отзивите също са положителни. Бидейки нов продукт и използвайки последните технологии, а и знаейки кой го произвежда, ясно е, че е добър и прави онова, което се очаква, сигурно дори и повече. Познавайки обаче колко досаден може да стане тъч контрола скоро след притежаването на друг Razer продукт, смело мога да кажа, че контролния център би ми натежал много сериозно против покупката му. Сензорно и тъч управление на волуме са супер болка в задника. А за лолцената от 820 лева, които му искат тук, дори няма да се напъна да кажа нещо саркастично. Нали помните, че за 80 лева повече отивате в магазина и вземате Bose Companion 5. А сравнение между истинското hi-fi и шаренкото гейминг аудио трудно може да има. Razer определено се надценяват ценово. Да не забравяме, че и те са Made in China и хардуера им има проблеми.

От доста време съм забравил, че имаше и марка наречена Creative. Нито бластера ми е техен, нито имам някаква друга периферия, за разлика от преди 10 години, когато всичко ми беше от тях. И някак няма как да се отърся от впечатлението, че Creative правят пластмасовички мейнстрийм джунджурийки и ще бъде доста трудно да ми се впишат във вкусовите и визуални предпочитания, защото сега вместо отявлен компютърен вид, който привлича погледа на влезлия в стаята предпочитам нещата да се сливат с околното пространство.

Отзивите за този им продукт са смесени и се люшкат от “бива” до “препоръчвам”. Но както знаем, в наше време всеки препоръчва това и онова базирано на собствената си липса на повече информация, така че съм малко предпазлив, когато за даден продукт има прекалено разнородни отзиви. Едно обаче е ясно – това е най-сполучливата 2.0/ 2.1 аудио система на Creative до момента. И трябва да призная, че на външен вид също са я докарали добре – не прилича на детска играчка. Само не знам дали цената от малко над 330 лв е съвсем оправдана. И с тоя hardwire…

5. Harman/Kardon Soundsticks II

Не съм сигурен дали олд скул транслуентната опаковка и синьо осветление вече не ми идват малко нанагорно. А стандартните сензорни контроли също не ме дървят особено. Но звукът си остава звук въпреки всичко. Вярно, някои твърдят, че възрастта на технологията започва да си проличава и уфъра няма силата на посочените в предната точка например, но всичко това е много относително. Аз не съм човек на дънещия бас, нито на прекалено високото волуме. Цената от 280 лева отбелязва видим спад от 420-те преди 3 години и половина.

Заключение

Аз лично по-скоро не бих дал толкова много пари за Bose – чшш, за същите се взима рисийвър Denon или Onkyo, нали. Може би бих пробвал Aego-то вместо него. Но преди всичко ще отида тия дни до Plesio да видя и чуя Klipsch-а, Creative-то и Soundsticks-овете наживо и ще пусна ъпдейтнати впечатления.

btw ето едно сполучливо сравнение на текущите 2.1 системи, включително половината обхванати тук, което също дава интересно инфо и резултати.

Когато ми остане повечеко време и си завърша рисърча следва втора част – слушалки.

Update (3.01.2010): цената на Razer Mako е паднала до 480 лева.

Докато светът отива към технологично развитие, в съвременна България добрите практики се наричат с инспириращи имена, като “интеграция на малцинствата” и “декада на ромската интеграция”. Последното означава, че с проблемите се справяме утилизирайки олд скул метода на грубата физическа сила на неграмотни и дебилни маси от обществото, вместо технологии, минимизиране на разходите и погубеното време, и мислейки лекинко в перспектива. Но не, чакайте – това си е win-win ситуация отвсякъде – правителството влага минимално количество пари в циганите и едновременно с това те нямат свободно време, в което да мислят мастърпланове за набези и кражби! Кажете, не е ли много по-добре така, отколкото хем да се инвестира в прескъпа техника, която не се изплаща дори и след 10 години, хем пак тъпите журналисти да ни занимават с проблемите на сегрегацията, когато темата с бездомните кучета се изтърка? Много ясно, че е по-добре.

Спомням си соца, слънчевите дни, спомням си пичките, топлите вълни. Сори, отплеснах се отново. Спомням си обаче един аспект на соца кристално ясно. Всеки ден улиците се измитаха от ифите, а в по-късните години и от едни ню-ню робурчета, а нощем пък газките-водоноски миеха до пълен блясък.

Сега улиците се метат на ръка от цигани, а миенето се случва само преди избори или по преди визита на съветския или щатския президент. Колко ефективна и умно измислена е подобна схема е очевидно – една седмица след измиване случайно взета кола в случаен областен град е във вида, който е имала непосредствено преди него. В добрия случай. Може още на следващия ден да е така, както ми се е случвало неведнъж. Моят отпор на това е денонощното премисляне на кои точно ключови места да отворя верига автомивки. Ня-хя-хя!

Но да не изпадаме твърде в едностранчивостта на частните случаи – все пак има много хора, за които чистотата на автомобила, дрехите и епидермиса не е особена ценност. А и използването на такъв труд има и своите положителни и дори естетични страни. Последното става през есента, когато тружениците започнат да метат нападалите листа. О, каква радост за старите ми птеродактилски очи е това. Същинска феерия от багри, досущ като боя между ученичката и любовницата в Герой.

Абстрахирайки се от арт аспекта на есенното листометене и измествайки фокуса отново към същината му, предполагам, че основната причина то да се прави е, че листата запушват канализацията, което пък е предпоставка идващите есенни дъждове и зимни снегове да направят наводненийца тук-там. Което пък е предпоставка народът да бучи и по телевизията да се показват драматични репортажи. Което пък е предпоставка кмета и премиера да излизат с изявления от гъза на индийския слон как се работи раунд дъ клок по проблемите, вместо да си правят нещо друго. Което пък е предпоставка да казвам все по-често “ти еба държавата малоумна”, което пък вреди на моя собствен рахат. Ефектът на пеперудата в действие – когато някой някъде в държавата прави идотски неща, той неминуемо ми разваля рахата. А аз никак не обичам да ми се разваля рахата. Ставам кисел, троснат и дори агресивен.

В по-глобален аспект обаче метенето на листа разваля рахата на планетата – мащаб малко по-голям от амбициите на управляващите България. Не можах да не си задам неминуемия въпрос “къде ги слагат тия листа след като ги изметат”, но виждайки найлоновия чувал няколко метра по-надолу получих отговора. Нападалите листа се натъпкват в найлонови чували. Гениално, батко. Сред многото неща, които не съм, е експерт в областта на гниенето, но знам едно: листата, за разлика от найлона, са естествен продукт и като такъв гният. При това гният за 6 месеца и при гниенето си образуват тор, който пък е полезен за почвата. Найлонът се разлага за между 500 и 1000 години, и за добро или лошо, ние няма да сме наоколо за да видим и оценим последствията от събирането на листа в найлони от цигани в държава, която ще бъде последната в света, интегрирала състейнабъл технологии, като пред тях предпочита да мисли нови пинизи за смукане от поданиците си, вместо да внася африкански курви, които да ги задоволяват само заради това, че все още я населяват. Това малко дълго и емоционално стана, ама не знам защо сутрин вече дори и едно кафе като изпия и избивам на 72 оборота. А сега ядох и двоен Сникърс и си ебало майката направо – виждам на 300 dpi. Мета пасти да яде пред смертелното ми утринно енерджи комбо. Ако думна и един Burn е много вероятно да заприличам на някой от Happy Tree Friends.

Заеби. За да е полезен обаче този постинг в нещо друго, освен изразяването ми на крайно мнение, ето утопичния план за действие, в който всичко ще се извършва оптимално, а на мен няма да ми се налага да излизам от зоната си на комфорт.

1. купуват се достатъчно на брой мобилни улични прахосмукачки.
2. на по-интелигентните цигани се провежда обучение за работа с тях и им се дава квалификационна тапия и по-висока заплата, което ще им помогне да се почувстват повече хора от по-простите си събратя, да се пооткъснат от средата си и да се интегрират доста по-успешно, едновременно с това проповядвайки идеологията, че циганщината е зле и всички цигани трябва да се учат и да работят съвестно, за да стигнат техния статус.
3. на останалите се възлага задачата да почистят, ремонтират, разширят и каквото друго е необходимо съществуващата канализация и също им се дава някаква тапия и длъжност, която звучи гордо и вместо като ги питат “кво работиш” да отговарят “метем улиците малко тука, како”, да кажат “поддържаме канализацията в изряден вид, за да може да функционира градът ни като истински европейски град”. Пост-ефект от това – виж горната точка.
4. всички сме доволни, живеем на едно по-чисто място, което използва съвременни технологии, по улиците има все повече усмихнати хора и все по-малко мияичи на прозорци по кръстовищата, които вече не чупят нервите на и без това настръхналите от напрегнатия работен ден граждани, като резултат от което те не се прибират с желание да крещят, пият и бият, което пък води до по-малко разводи и насилие, и повече хармония в жилищните квартали.

Вярно, реализацията на цялото това нещо струва пари, но забелязвам, че пари за рисковани планове в държавата не е като да не се намират. Не ме интересува чия е компанията, от която ще доставите машините, важното е нещата да заработят. Моето не се губи – 150 000 лева консултантски са си 150 000 лева консултантски. С разходен документ и всичкото му, разбира се, аз съм съвестен гражданин. Първо ще им платя данъците и чак после, ако остане нещо, ще взема още едно Porsche-нце. Стискаме ли си ръцете?

Човек най-лесно може да идентифицира развитието си и етапите, през които е минал в последните едва 4 години, при преместване, когато с изцъклени очи се натъкне на стотици забравени, непонятни и безумни обекти, складирани по всички възможни дупки на къщата. Стресиращо е как за толкова кратък период се събират толкова много говна. Говори красноречиво за начина на мислене в наше време.