Готина опашка. Опитвам се да позная на какво животно е принадлежала. Иначе, да – безценни емоции е много точно казано.

Към него като подарък идва една цяла 5.1 home cinema система Philips HTS3115 – подава се срамежливо зад телевизора. Флашната е до последния firmware преди 2 години и е с отключени региони. Играе ролята на нещо-като-рисийвър – покрай дивидито има радио и може да се ръгне плейстейшън за ъпскейл на сигнала. Най-хитрото е, че има слот за USB и макар агента в магазина да се опитваше да ме убеждава, че е супер безсмислен, има голяма вероятност да съм ползвал повече него, отколкото другите неща.

Третият сезон на Californication е такава отвратителна идиотщина, че все едно е писан от български сценаристи. Втората му половина не се трае от нонстоп цинична тъпня и евтини клишета, Ханк следва по стъпките Кара Трейс като образ и ми опротивява все повече, а на всичкото отгоре и фейса му е нещо променен, сякаш си е слагал ботокс. Не искам да си представя какво ще е наесен в четвъртия.

Отдавна съм впечатлен от митинговата демокрация в някои компании. И от слогановата креативност. Първо беше “Специалистите в брашното”, което е един убер пример и трябва да се учи във вузовете. Напомня ми за Макс и Мориц и някак затвърждава мнението ми, че детските книги се пишат от фрийкове и най-общо от изроди с много притеснителни вътрешни пориви за педофилия и насилие. Ако не си спомняте или не сте чели това уникално произведение, накрая двамата калпазани биват хвърлени в мелницата от мелничаря и тотално им се ебава мамичката, защото после кокошките патките изкълвават (?!) смлените им тела. Не помня дали ги и изкендзваха накрая, но не мисля че е от значение. Вероятно творецът не е чел тази книжка и в никакъв случай не намира нищо виолентно в идеята да набухаш специалистите в брашното. Същата работа е и с тоя на Doka. Сигурно и той не намира нищо особено в набухването на експертите в кофража. При това, не кой да е, а the Кофражът. Който явно е нещо като пясъчните червеи на Blenjeel.

– Казвате, че сте експерти, значи?
– Ама ние такова…
– Колко хилядарки консултантски прибрахте, мама ви дейба!
– Ама не, чакайте, моля ви се, станало е недоразумение!
– Разбира се, че е станало недоразумение. Цеко, дайте ги на Кофража!
– Не-е-е-е-е-е хлгф гълг булп плуп плоп

Половин година по-късно…

– Браво, сградата е качествено построена! Заповядайте акт 15.
– Но разбира се, експертите лично се увериха в качествата на Кофража, ха-ха!
– Ха-ха! Чухте ли всички? Ето така трябва да се работи!

Един от съпътстващите аспекти на творчеството у нас е, че всички комшии, които те познават от детство принципно много ти се кефят и те гледат по телевизията, и те слушат по радиото, и те коментират, ама никога няма да си купят продукта ти. Вместо това ще дуднат на родителите ти денонощно да им го дадат да го прегледат.

Помните ли пожара във Влас миналата година? Ще падна от смях – излиза на второ място в Гугъл, лол. Както и да е, нарочно направих леко отклонение и минах от там, докато се подпличквахме по на юг преди 2-3 седмици. Беше ми интересно има ли теория на конспирацията. Дали има не разбрах, но в единия край се строи. А в другия му край имаше табела, че се продават 3 декара. Не ми се занимаваше с фрийкове, затова снимките са драйв-бай-нинджа-стайл. Ако се чудите какво пише на оградата – Кредо-Г4 ЕООД.

Не знам какво още си мислят, че трябва да се построи в тоя цирк, ама да са живи и здрави. Така или иначе кланът Борисови сложи чертата на прахосването на време и пари по българското черноморие. И дори няма да си изгубя времето да пиша пътепис какво и къде сме правили това лято. Просто си направете добро и не ходете където и да е тук и толкова. Ако сте забравили, ще ви припомня миналогодишните циркове и ще кажа само, че и тази година е същата хуйня.