
Крадеца унизител
18 11 2010 @ 17:47TrackbackЕтикети: lol, so bulgarian, ташак
Категории: невероятната българия

Това, което виждате са два напълно идентични продукта. Поне според данните на етикетите им, които показват еднакво съдържание, енергийни стойности и прочие. Единствената разлика между тях е в предната страна на етикетите. Единият е с бебета, което внушава, че е някак по-подходящ за такива. След три внимателни прочитания на двата етикета обаче все още не разбирам разликата. И на двата пише “Препоръчвана от българската педиатрична асоциация”. Дали не са стар и нов етикет на един и същи продукт? Хм, защо тогава са на различна цена? И то озадачаваща цена. В смисъл, като нишов продукт прицелен точно в тънката струна на бегемамичките очаквах бебешката вода да е значително по-скъпа от другата. Нали, ако има същите качества, като водата на HiPP, да речем, която е нещо от рода на 4 кинта за кило и половина. А се оказа, че е с 7 стотинки по-евтина от обикновената. Наистина не разбирам.
Узакито, година и 4 месеца по-късно
15 11 2010 @ 20:42TrackbackЕтикети: алибали, зорбас, узаки
Категории: невероятната българия

В този си постинг през юли миналата година изразих съмнение, че с узакито ще се случи каквото и да било. Днес докато си купувах узо видях, че нещата са си същите. Продуктът все още се промотира като узаки и няма никакво намерение да напуска магазинната мрежа. Нещо повече, ако се вгледате, ще видите промяната в етикета, на който сега вече откровено си пише и ouzo с малко по-голям шрифт от ouzaki, плеснато над него и губещо се в мащаба на Zorbas. Хитро, хитро. Така могат да кажат, че просто обясняват на незапознатия клиент какво е узо – гръцки аперитив. А нашият продукт си е узаки, върху което гърците все така нямат права. Аре ебете се сега.
Тия пичове ме кефят, честно.

… но кой да подозира, че добродушният и мил Мечо всъщност е мазен дърт педал с афинитет към аналните броеници…
Междувременно в южния парк…
15 11 2010 @ 09:18TrackbackЕтикети: инициатива, паркове, чистота
Категории: светското училище на Борисов

Инициативата тънко да се влива мозък на съгражданите ни с по-ниско IQ и първично поведение принципно е похвална. Обаче. Хората, които правят нещата от табелките нямат нужда от напомняне. Обратно, хората, към които е насочена инициативата са толкова тъпи, упорити и горди от това, че трябва да им се случи личен катаклизъм, за да се променят евентуално. Но поне децата се интересуват и питат. А дори само това е достатъчно.
p.s. Не знам как им е хрумнало да измислят името Понго. Честно, има ли някой, чието куче се казва така?
World of Tanks
07 11 2010 @ 13:39TrackbackЕтикети: cool, online gaming, world of tanks, wot
Категории: gaming
Напоследък… е, напоследък, напоследък, от началото на септември… та напоследък играя World of Tanks. Най-общо казано, това е Counter, ама с танкове. Казвам го само за обща представа, защото пред WoT CS е като Doom пред Quake.

Играта е много интересна, бърза и най-спокойно можеш да попилееш часове без да се усетиш. Историческата й достоверност е много силна, а моделите на танковете са просто супер реалистични и детайлни. Страните са две – СССР и Германия. Всяка си има силните и слабите точки. Руснаците имат няколко overpowered танка, но артилериите им не струват. Аз играя немец и напоследък намирам нечовешки фън в Hummel-а си.
Чети, за да не работиш

Лесно най-забавната игра на годината. Невероятно добър платформър, точно от онези, дето вече не ги правят. Брутална изродщина с кървища, чобанско млатене, пръснати тикви, колене и тотален вандализъм. И много силен тъмен хумор. Доберманите се казват Dre или Nate, негрите са точни копия на Тупак. Казвам ви, ако и на вас като мен Машинариума ви писна бързо, макар да си спомняте с умиление отдавна отминалите епохи на поинт-енд-клик куестовете, Shank ще ви даде точно каквато жега трябва. А диалогът с падрето:
– I shall call you Lazarus
– I shall call you fucked
ме накара да изригна в мощен, чутовен оргазъм. Супер, просто супер!
p.s. Самият факт, че можах да направя ебаааахти дългото и нахално комбо в живота си – 110, ме изпълва с още по-голямо щастие.









CreativeCommons