Любимият ви блог сега е ъпгрейднат с Facebook connect интеграция и Like бутон! W00t!

Малко над 2 лева за 12 парчета (в Северна Америка са 15, колкото са и релефните отметки от задната страна, ако обърнете внимание) и засега само сините (cobalt) и зелените (electro), но как си струват всяка стотинка, копеле! Ей такива малки неща могат да ме накарат да се разплача от щастие. Ако не сте фенове на аспартама, пробвайте нещо друго. Примерно Elma. Която няма много вкусови качества, а дражетата са пренебрежими като размер, ама ужким е био.

На тази снимка виждате продуктовото изражение на четири лева и деветдесет стотинки във френската пекарна Софи до мола. Мога да ви го опиша и така:

– 1х багетка (~20 санта)
– 6х парченца салам, всяко с пъхната кисела краставичка с размер на нокът
– 2х мазки масло, които дори не са разнесени по хлебчето
– време за приготвяне: ~15 секунди

Не бих искал да спекулирам дали сандвичът е днешен, тъй като е лято и нещата се спаружват по-бързо, но ми остава усещането, че е от вчера – нали знаете как саламът се омазнява неприятно, когато седи на стайна температура половин-един ден, независимо дали е завит в нещо. Не че има значение така или иначе. С прескъпите говна на Софи приключих на тази първа среща, след която ми остава съжалението, че ме домързя да карам до Събуея.

Може би ако не бързаха да отворят втори обект толкова скоро след първия щяха да имат по-добър контрол над качеството на продукцията си. А може би не. Оставям на неоърбъндекадентите да разберат това.

btw, на мен щеше да ми е адски неудобно да продавам такова нещо, камо ли да искам повече от 2 лева за него. Но може би точно затова обикновено съм по-скоро на загуба от продажбите си.

Зеленото е новият гръндж, знаете. И при него има едни кърткобейновци и едиведъровци, които ги ебе основно за “идеята”. Има и едни други дами и господа, които изобщо не ги ебе за кобейновците и ведъровците, а за левът, който могат да смъкнат от хайпа покрай тях в момента. Рано или късно кобейновците ще си пръснат тиквите, защото няма да издържат на мощта на злите корпоративни машини, тежестта на живота или някакви други си там техни фактори, а ведъровците ще се пречупят и ще минат към тъмната страна. Ще остане една малка, затворена в себе си шайка от трети тип, която все така ще държи за идеята, ще се облича странно, ще подрънква на кухарки и ще говори и прави същите неща като преди 20 години, но тях никой няма да ги бръсне за слива, така че нека направо ги игнорираме отсега.

Не знам от кои беше пичът със зеленото колело, влачещ иновативно приспособен девайс зад себе си, на който се мъдреше надпис, че това е средство за еко реклама, която, цитирам:

За разлика от традиционните методи за реклама, ВЕЛОСИПЕДНАТА БИЛБОРД РЕКЛАМА не може да бъде изключена, изхвърлена или игнорирана. Тя е отличен маркетингов инструмент. За разлика от други форми на реклама, билборд- велосипедите са ИКОНОМИЧЕСКИ ЕФЕКТИВНИ, ЕКО, УНИКАЛНИ и най-важното – остават ТРАЙНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ. Хората мислят, че това е страхотно !

Oh, do they? Тогава, предполагам само времето ще покаже дали тези думи отговарят на обективната действителност тук, която, уви, не е като в Англия, Германия, Австрия, Австралия.

п.с. Терминът Герила маркетинг просто ме изнесе на носилка, държащ се за сърцето.

п.с.2 Глобул, кво чакате? Нали вашият свят беше зелен?

п.с.3 Повдига ми се интересният въпрос като какъв тип превозни средства се третират велосипедите с ремарке и къде имат право да се управляват?

Новата българска мода – наеми си позавехнал изпълнител да ти изпълни рекламна песен във възхвала на продукта. Окъсали музиканти в страната много. Хем и от ония с претенцията, хем и евтини за наемане. Win-win.

Скъпи български рекламисти и рекламодатели, рефренът “еди-кво-си като за световно” беше оползотворен от Кока Кола още на миналото, да не кажа и на по-миналото; паметта ми играе номера. В тази светлина, искам да попитам брандовете, които адоптираха играта на думи (поне 2 са, изобщо не си дадох зор да ги запомня), кое от трите е:

1. чувствате се тъпо, че не сте били първи, ама е вървежно anyway;
2. продадоха ви го без да знаете, че не е оригинално;
3. няколко години са много време, никой не си спомня, давай