Опознай родината, за да емигрираш по-лесно

11 09 2009 @ 16:43Trackback
Етикети: , ,
Категории: пътепис
quixotic
26 коментара

Варна

Този южен трип започна с Варна, както се и очаква. Че как без посещение на мама и татко? Тези посещения имат едно основно следствие – нарушават ми хранителния режим. Всеки път ме хваща запек, поради невъзможността на организма ми да проумее цялото това готвене, след което пък идва диарията, която е логичния стомашен отпор на нарушените ми хранителни навици. Ама вие успявали ли сте да кажете убедително на вашите, че храната е вкусна, просто ти вече не ядеш по толкова много обикновено и като цяло не си там, за да те блъскат с манджа като коледна свиня. И не, няма да си помислиш нищо за негостоприемност, защото се познавате като семейство от 32-33 години, не си отишъл на гости у комшиите и не сме в някое ново риалити.

Обиколка на България

Варна си е на същото място, влакчето от зоологическата до фека все още функционира, билетите продава все същия прегърбен чичко и те са все така по левче. Зоологическата обаче леко запада. Особено клетите гадинки в каменните клетки, които никога не виждат слънце и смърдят така както смърдяха и когато бях на 5. Горе-долу на същия хал са и птиците по лявата алея от входа към камилата. Маймунките също са много зле, горките хайванчета. Няма ли кой да направи нещо по-съществено с почистването и подобряването на условията им, баси? Но от друга страна сигурно адски се гордеят с алуминиевата дограма на яйцето и се хвалят на всичките си роднини по скайпа.

От заведенията по плажа изборът отново не е кой знае колко голям – Rappongi и Кубо. С доволна изненада открих, че рибарския мост е отрязан (сигурно бая отдавна, ама не съм се заглеждал) и на носа му са пльоснати 2 сепаренца, гледащи към моренцето, а водата се плиска под теб – идилийка. Също там можеш да опиташ Нескафе фрапе чокофредо. Чокофредо, човек 😆 От този момент нататък терминът отбелязва поне няколко присъствия седмично в речта. От хранителните заведения, може би само Сардиния някак успява да прилича на нещо по прилично. Само би било добре догодина персоналът да не киселее, ако обича.

Молът в Трошево продължава да има най-тъпия паркинг на света, в който никога не мога да се ориентирам къде съм и най-вече – как се намира колата после с по-малко от 3 опита. За сметка на това Нюйоркъра е пълен с почти модни парцалки и боклучки направо за без пари. Когато се появи и в София определено ще обере точките.

Албена

Щаслив съм, че там прекарахме само няколко часа, защото няма толкова западнал курорт. Албена разчита единствено на социалистическото си амплоа и спомените на гедерейците. И може би на нови пинизи в магията, понеже очевидно не разтита на нови пинизи в маркетинга, или пък на каквито и да било инвестиции. Освен в терминали за паркинг билети и разплащане. 24 часа в комплекса с кола струват 5 лева, но се ретаксуват на всяко влизане. Демек, ако днес влезеш и излезеш 3 пъти с колата, удоволствието ще ти струва 15 лева. Не е учудващо, че курортът е почти празен, а всички търговци и обикновени лайнари в него свалят каквото могат от туристите. Чудя се как ли си представят следващия сезон. Явно амбициите им не се простират толкова надалеч – всичко е като за последно. Ако през 2012 има апокалипсис и започне от там, вероятно никой няма и да забележи.

За късен обед посетихме някакво заведение в края на курорта, чието име не помня. Обслужи ни един чичка с елече и след вземането на поръчката каза „довиждане”, което, ще се съгласите, е иновативна парктика. Обикновено казват “благодаря”, нали. После се върна, раздаде това-онова и с една розова халба опита да залее едного. Халбата се оказа с двойно дъно, но хумореската нещо не се получи. Тогава той извади от джоба си пищящ пластмасов чук и го размаха. Тука вече започна да настъпва спек. Увеселенията на следващото идване включиха воден пистолет и белезници, а наблюдателните измежду нас забелязаха шерифската значка на ревера му. Щеше да е напълно в реда на нещата, ако при донасянето на сметката беше извадил и дилдо. На тръгване дълго махаше след нас. Останах с впечатлението, че страда от лека олигофрения. Лека-лека, колкото на Радо прашката примерно.

Разбрах и (по каналния ред, но с източник местен полицай), че в Горски дух цар всичкият алкохол бил менте и се събирали всички курви, и дилъри от околията. Полезна информация. Някой по-простодушен човечец с вяра в местното самоуправление сигурно би си задал въпросът какво точно прави локалната полиция, щом знае всичко това…

Слънчев бряг, Влас, Елените, Несебър, Созопол

Помня разклона за Влас преди 15 години. Тогава на него пак имаше бензиностанция и катаджийска вишка, но за разлика от сега всичко друго беше празно. Едно поле. А сега щях да падна. Сгради, сгради, сгради – лудница. Същото е и с Влас. Тогава това беше просто някакво село, отдалечено на известно разтояние от курортен комплекс. Сега ми спря тока. Улици, хотели, чудеса. Ашколсун на братя Диневи.

Елените по същото време беше елитарно курортче – за него се говореше с един особен респект и се знаеше, че там не ходи кой да е. Не знам как избрахме да почиваме точно там. Не си спомням по-точно, сигурно пак съм бил на градус. Избрахме Зорница сендс съвсем субективно, разглеждайки възможностите в различни туристически сайтове и съпоставяйки далаверките, които получаваш за парите си. Сега туристическите сайтове с лопата да ги ринеш и всеки предлага свой собствен подход в селекцията на хотели, та изборът е времеемък и трудоемък процес.

Обиколка на България

Елените през 2009-та се оказа ебахти средището на кича. Още на влизане виждаш водния атракцион Atlantida, който няма как да не те впечатли. Зад него е Роял Парк, а малко по-надолу е Роял Клуб Виктория, който през цялото време е със затворени врати и ми е много чудно как хората влизат и излизат от него. Точно там е и Зорница. Тя има три паркинга. Един пред хотела – посипана с чакъл площадка с продължение в някакви нивя. После е вътрешният паркинг отпред. Той има Вип зона току пред фоайето. Третият паркинг пак е вътре, ама граничи с чакъления и постоянно е фул.

Обиколка на България

Самият хотел е с формата на поразчекната буква П, гледайки към морето. Нашата стая беше на единия крак на П-то на последния етаж. Чудна гледка към салтанатите долу и Несебър в далечината. Не мога да се оплача. Но искрено съжалявам балъците, които са получили стаи по външните страни на П-то и е трябвало да гледат съседните монументални чудеса на необългарския архитектурен гений.

Когато пристигнахме, разбрах, че хотелът е 5 звезди. В смисъл, разбрах го на рецепцията, виждайки табелката. Не бях обърнал грам внимание, докато го гледахме по сайтовете. Има си пиколо, което ти носи багажа, любезна лекция и прочие. Нетът е безжичен, криптиран с невероятната парола zs654321 и безплатен, при това със съвсем нелоша скорост, позволяваща и торенти, а към закуската и вечерята влизат още шезлонги, чадъри, кърпи, фитнес, сауна, парна баня и при добро желание – чъмпълъ.

Контингентът на хотела е повече от предполагаем. В активния сезон 60% от него са млади клубни пички, предимно в русо и с добре поддържани тави; млади клубни майки с невръстните си деца и млади клубни семейства. Остатъкът са чобани и чужденци. Не можах да определя дали толупът с бял потник едната вечер на лоби бара беше пищова или не беше, но не бих се учудил дори за миг, ако е той – еклектиката на мястото е тамън като за него. И не само за него, съдейки по богатият автопарк отпред. Говорейки за автопарк, точно до входа, на едното вип място бе паркирала arrest-me-red Carrera GT. Нямаше какво да я снимам, виждали сте 700 хиляди лева накуп, нали? Не сте ли? Хм, странно. Аз пък съм виждал. 902 хиляди 475 лева и 46 стотинки, за да съм по-точен. Шегичка. Но повече по тази тема отново тия дни, като ми прикипят чайниците финално и го туря на всички активисти, които тогава намериха какво да извадят от гъза си.

Хотелът видимо е строен с пари, но не и с акъл. Иначе не мога да си обясня как може всеки балкон да има външен чучур, като половината чучури текат върху лоби бара, а другата половина – върху ресторанта. Файв стар експириънс, мейт.

Стаите са абсолютно стандартни за всеки четиризвезден и даже, за някои тризвездни хотели. Предлаганите услуги също. Минибарът е стандартен, а в папката със задължителни глупости дори няма меню за румсървис и карта за проучване на потребителското мнение. Вместо това някъде там долу има спа. Но спа има всеки хотел и вила в наше време, така че това не се брои за нищо. Всичко друго е нормално. В ресторанта разни атрибути, като солници, пиперници и салфетници са на случайни места. Когато има кафява захар, няма сметана и обратно. Закуската е обилна, но много зле организирана – може да чакаш 10 минути за кафе и като ти дойде реда, да разбереш, че чашите са свършили. Чакане е също и за шоу кукинга – сутрин са палачинки и омлети, вечер са филенца и шишчета. А както вече казах, известна част от контингента са чобани.

Обиколка на България

Такива, които нямат никакъв проблем да си поискат 8 палачинки или 10 филета и да накарат другите да висят още 15 минути. Такива, които пълнят паниците като за световно и оставят половината да се хвърля. Хуйовете сплескани, заради които на места хотелиерите се видяха принудени да изключат алкохола от ол инклузива. Уродите, заради които догодина ще искам да съм на минимум 500 километра оттук. И на фона на всичко това, дечурлига хвърчат и понеже вече са сополиви от морето, кашлят в тавите. Честно, ше ви еба у родителите нещастни! Как е възможно едно от първите неща, на които учите децата си, да не е яденето със затворена уста, слагане на ръка, когато кихат, кашлят и се прозяват, и да говорят по-тихо, когато са на публично място?!

Не че имах нужда да го знам или ми влизаше в работата, но персоналът явно не е добре платен и му е тежичко. Всичко започна от високогласните дрънканици на едната камериерка на етажа как можела тя да идва на работа с желание при тия условия и успокоенията на другата, че така ще й е по-лесно да напусне. „Деба майка ви селска”, помислих си. После видях, че персоналът от предната вечер беше и на закуската. Е, може би са им такива смените. Но същият персонал беше и на обядът и на вечерята. И на следващата закуска, обяд и вечеря. Ебахти. Не че ми дреме за проблемите на персонала, все пак те си решават защо работят по определен начин, но малко или много имам следното чисто егоистично притеснение: когато персоналът е преексплоатиран, той не си върши работата като хората, а това се отразява пряко върху моят рахат като потребител на услугата. Боли ме фара дали някой работи по 20 часа, ако може да го понесе и решението си е негово. Но изобщо не го приемам като оправдание за некачественото обслужване. Като не ти изнася, мой, напусни, ве. Не съм ти телефона на доверието и личните ти грижи не ме интересуват. Напротив – аз съм оня гадния дрисльо, дето плаща на шефа ти, за да го обслужваш ти както трябва.

Друга е темата, че хотелът така е много сериозно в разрез с българското трудово законодателство.

Проявленията на преработването, разбира се, не закъсняха. На обед си поръчах „салата със спанак и айсберг”, в която трябваше да има още сладък лук и „тънки резени прошуто”. Вместо това получих чиния с купчинка айсберг, половин репичка и малко пармезан. Малко по-късно със сервитьорката проведохме следния диалог:

– Извинявайте, сигурна ли сте, че това е салатата със спанак?
– Ъ-ъ, това е салата с айсберг…
– Да, трябваше да е салата с айсберг и спанак, но в нея няма нито спанак, нито прошуто, както пише в менюто.
– Ами… той спанакът…
– Е свършил вероятно?
– Да…
– Ясно, благодаря ви.

Ся, не обичам кой знае колко спанак на салата – кара ми зъбите да изтръпват. Обаче точно в този момент ми се дояде, когато го видях в менюто. И да ме прощавате, че за салата, в чието заглавие има спанак и чийто общ разходен сбор е някъде около 70 стотинки, а цената 8.50, можете да ми минавате с тия номера. Не знам колко е трудно и какви усилия изисква да видиш, че салатата, която ти дават от кухнята няма нищо общо с онази, която клиентът е поръчал и да дойдеш да му кажеш абе, така и така, имаме следния проблем, свършил е спанакът, дали бихте си избрали нещо друго.

Ми да му еба путката майна, не е много голямо усилие и клиентът няма да ти се сърди, защото е свикнал в тъпата държава все нещо от менюто да го няма. Но със сигурност оставяш неприятно впечатление, когато просто носиш нещо на някой, който си е поръчал друго и се правиш, че не знаеш. Непознаването на менюто също е много голям проблем, впрочем и показва, че не си от тук, за малко си и не ти дреме кой знае колко нито за работата, нито за клиентите, стига да си вземеш парите накрая и малко бакшишче така, ако може.

Що се отнася до категоризацията, и сами виждате, че хотелът е минал покрай петте звезди много плахо и отдалеч. Нямам представа как я е получил, защото не само не я заслужава, а самият факт, че я има е пълен ташак и ясен знак, че освен всичко друго и стандартизацията в България е безсмислена. Освен ако са нямали предвид пет лолзвезди, разбира се. Тях ги чуква одмах.

Че не е петзвезден хотелът е ясно и по това, че топлата вода изчезва. Някъде между 6 и 8 вечерта я пиши бегала. Тогава всички плажанти се прибират, пускат си душ и… дедов! Да, ама мен кво ме ебе? Аз ли го проектирах тоя хотел така, че капацитетът на бойлерите му да е някакъв идеализиран? Ми не, не бях аз. И ме боли шпека, че в 11 можех да си сваля кожата с вряла вода, когато преди вечеря трябваше да се къпя със студена. На другия ден пък, вместо топла вода рукна кафява пара. А на следващия в кенефа течеше кафява вода. В този момент оцених табелката, че водата от чешмата не бива да се пие. Мога да си представя от какъв източник е след всичко видяно.

Хотелът не е петзвезден и заради сървиса. Виждайки фогели на другите тераси попитах на рецепцията как можем да се добием с такъв. Записаха номера на стаята и ми казаха, че ще ни го доставят. Към вечерта такъв липсваше. Липсваше и грижа от камериерката. Сигурно е била киселата и е предпочела да не влиза в стаята, за да не си свърши работата половинчато. Искрено й благодаря за което. Фогелът така или иначе не пристигна до края на престоя ни.

Системният администратор беше друга терца. След като нета спря да се връзва и поисках съпорт, ми цъфна с типичния за професията си небрежен вид и стартира със „Здрасти”. Нали знаете колко обичам някакви хора, с които не сме си партия, да ми говорят на „ти”, пък били те и администратори, на които, предполага се, всичко им е простено по дефолт, защото те не са като обикновените хора-юзъри. Ама айде, карай. Пичът ме светна, че енкрипшъна вече бил „упеатекип”, което ми отне около 5 секунди тъпо мигане да се сетя, че говори за WPA-TKIP.

Последната вечер беше под италиански надслов – звучеше италианска музика и имаше повече паста от предните дни. Едното, което всички се насраха да ядат, беше лазаня с чудесен вид, на която не устоях и аз. Но вие яли ли сте лазаня с пастет, вместо кайма? Освен ако не сте някакви много избушени студенти, сигурно не сте. И аз не бях. И не я ядох. Не ядох и канелоните с подобен пълнеж, но там пастетът беше около 50%, а останалото можеше да мине и за ситно смляно артисало пилешко месо. За петнайсти път правя отметката, че в петзвезден хотел може би не се очаква да намираш приложение на всичкия хранителен артък, който е останал неизяден от предните дни.

Като изключим тези дребни недоразумения, вечер на плажа е чудно. Мохито и Карлсберг от пуул бара струват 11 лева, обаче можеш да си ги вземеш на пясъка и да се разплуеш. Имаше едно кръгло ратаново нещо с шибидах. И като си цапардосаш 2 дюшека от близките шезлонзи, един стол за краката и си пуснеш шибидаха, еееее ебахти кефа! Можеш да си откараш до 100 часа. А нощта е кристална, топла, морето бие на 5 метра от теб, питиетата се леят и само един джаз оркестър липсва, за да се почувстваш истински отпуснат.

– – –

Слънчев Бряг от спомените ми няма нищо общо с този от текущата реалност. И Влас няма нищо общо. Седях като тъпо теле и гледах стотиците нови сгради, изникнали на мястото на онова, което помня като полета и сметища. А СБ освен това е адски неприятен с десетките търговци и търговчета, опитващи се да ти вземат кинтите с номера от 85-та. Китайските електрически скутери, които струват по $300, тук са с прайс таг 30 лева за час. От всеки ъгъл някой те кани да му ядеш в кръчмата. Но най-фрустриращото от всичко е, че всички оферти започват с едно гръмогласно и приповдигнато „Хааалььооооо!” На няколко пъти не издържах и прасках по някоя тъпотия в отговор, примерно „альо, да, кого търсите?”, която много разочароваше другата страна с реализирането на факта, че сме българи и операция “кинти срещу говна” няма да пожъне успех.

– – –

Обиколка на България

Несебър е в пъти по-приятен от Слънчев Бряг, не вярвам някой да не е сигурен в това. Единственият му проблем са циганките с герданчета и уродите бакшиши, сред които най-силно ми се открои офертата 10 кинта на километър и 15 начална през деня и 12/17 вечерта. За сметка на това пък светлинните табла показват на кой от четирите паркинга колко свободни места има в момента. С камери е пълно навсякъде, но най-много се впечатлих от лед таблото, на което пишеше „автомобил С хххх ХХ, движите се с 55 км/ч при ограничение 40. Карайте внимателно”. Някой е впрегнал безработните кадри на ТУ в креативна дейност. Между другото, по маршрута до Созопол спокойно можете да си цункате книжката за сбогом – толкова камери на глава от населението едва ли има другаде в страната. Камери са се появили и на други места по натоварената пътна мрежа. За част от тях шофьорите са вече светнати и мигат с фаровете.

– – –

Никога не бях ходил в Созопол, честно. Очаквах далеч по-голям жмел и драми около паркирането, предвид разкази на хора как в стария град от 2 години е невъзможно да се паркира. Предполагам, както с всяко друго подобно нещо, се визира безплатното паркиране. Защото с платеното проблеми няма никакви.

Обиколка на България

Созопол е готино местенце. Малко по-соц е от Несебър, но не е лошо. Обядвахме в Di Valli, бистро с изглед към остров св. Иван. Много приятно заведение с отлични кулинарни експерименти. Салатата от печена патица с лешници и авокадото с рак и манго бяха чудни.

Лозенец

Лозенец изглежда като последното останало смислено място, в което може и да си струва да притежаваш ваканционен имот. Видимо по-цивилизовано от всички останали селца и курортчета и с видимо по-добър вайб. Пълно е с приятни заведения и животът не е като на обичайните курортни места – на 72 оборота, с целия съпътстващ шум и истерии. Напротив. Всичко е тихо и приятно. И все едно си в София, ако гледаш номерата на колите по улиците.

Оазис е местното чудо, в което отседнахме. Курортното, как да го кажа, къмюнити, е част от Home 4 You, което, твърдят, е направено и финансирано с пари от наркотици. Не знам дали е така, а и не ми пука. Но вложените пари в Оазис са много. Ама много. Само градините струват стотици хиляди. И си личи. Най-силно впечатление в тях ми направи старанието да се интегрират съществуващите вече възрастни дървета, а не както обикновено – да им се тегли брадвата. Свалям шапка!

Естествено, първата реакция на човек в такава ситуация е: „Щом във Влас на поразия се продават имоти в затворени комплекси с цени между 20 и 35к евро, колко пък може да струва имот в комплекс някъде, където не е толкова популярно”. Ако отворите сайта на комплекса, ще разберете. И ще започнете да се смеете ехидно. Така например, оказва се, че апартаментчето, в което бяхме, а именно 1-1-А-2, е 82 квадрата и струва, внимание – 312 474 евро. Муахахаха! Буахахахаха! Смешното тук е не само цената, а и фактът, че наемът за ден на цялото това удоволствие с включена закуска (която на рецепцията ще ви кажат, че е по 10 евро на калпак) ни струваше ~100 лева. Нали следите мисълта ми – от къв зор да даваш пари, с които можеш да си купиш завод, когато можеш просто да отидеш за седмица или дори две, да ползваш всичките рахати, да се наслаждаваш на всички удобства и да не мислиш за имота като за свой с всички произтичащи от това негативи и ангажименти.

Обиколка на България

А апартаментчето изобщо не е лошо – цялата санитария е на Roca, батериите са Porcher, диванът е голям, адски удобен и се разтяга във втора спалня, лампите са фешън, има СОТ и блиндирана врата, кухненският бокс, макар и малък, е зареден с всичко необходимо – от котлоните, аспиратора (който btw не работеше) и хладилника до съдове и прибори, в специално помещение има пералня, отоплението е с конвектори, в голямата стая има климатик, на верандата е разположена маса с 4 стола, на другата тераса има фогел, матракът е Магнифлекс, а завивките те карат да изригнеш в невероятен екстаз и да си отебеш, простете за грубия израз; обковът на вратите е Häfele, телевизорът е 37 инчово LG. С две думи, влизаш, пълниш хладилника с бири и се разцепваш като рязан турчин на дивана.

Обиколка на България

А като ти писне, дърпаш вратата към балкона и от него директно слизаш на алеята към плажа. Разкош, батко! С едно леко неудобство – местните комари с размер на птеродактил.

Понеже любопитството ми е голямо, се поразходих из още няколко имота на сайта и се натъкнах на още по-увеселителни идеи. Четиристаен мезонет на първа линия до брега е 1 милион без мъничко. За бога, на кой му е необходим 4 стаен мезонет от 250 квадрата във ваканционно селище и какво ли точно ще прави в него? И ако има 1 милион евро за ваканционен имот, дали няма да му е по-лесно да си построи ебахти хасиендата малко по в страни? Нещо повече. Ако имаш толкова пари за харчене, какъв ще го дириш в тая куца държава? За 1.18 милиона евро можеш да имаш Dunbar rock – национална гордост на Хондурас, овековечена дори на собствена пощенска картичка. Доскоро за толкова се продаваше и Isla Kiniw – мястото, което се бях зарекъл да купя преди няколко години. Както и неизброимо количество още по-евтини острови – малки и големи, но всеки с невъобразимо повече достойства от шибан четиристаен мезонет на шибаното българско черноморие.

Но това е в „нашия” квартал – първи, който се води по-баровски, защото е най-близо до брега. Другите са по-назад и не са толкова шикозни, явно, защото цените им са по-скромни – към 1800 евро на квадрат. И ако щете вярвайте, 90% от тях са разпродадени. От артисалите най-тънки са студиата с квадратура около 50 и цена около 70к. В момента се строи последната 1/3 от комплекса, която се продава на зелено на сходни цени.

Проблемът в цялата работа е не толкова, че някой иска подобни суми, защото хора с много пари, но малко акъл и в България и в околните страни, има бол. Обаче проклет да съм, ако някой ще си търка гъза няколко сезона по дивана ми, ще ми спи в леглото, ще ми сере в кенефа и ще си готви на плота ми и аз ще платя тия пари за имота.

Обиколка на България

Както разбрахме при опознавателния тур, организиран ни от един пич от персонала, къщата на Белослава е отвъд оградата. Бая големичка къщичка. И бая скъпо било. Пичът се повози с нас в колата, за да отидем до другия край, понеже паркирането и изобщо настаняването е малко сложно, зададе няколко тънки психологически въпроса, като „Това антирадар ли е” и „Това дизел ли е”, обясни че вратата е голяма работа и се заключва невероятните 4 пъти и ни показа пътя напред-назад, но пропусна две основни неща – от кога до кога е закуската и какви екстри са включени в присъствието ни там, та се наложи да попитам допълнително една не-чак-толкова-любезна девойка на рецепцията. Въобще, въпреки че проблемът не е толкова ярко изразен, като на други места, могат да поработят над персонала си.

Закуската, макар и не особено богата, е предостатъчна. От едната страна на масата са пресни салати, зеленчуци на барбекю, плодове и слами, от другата са кроасани, небългарски йогурт, сладкиши и бен мари с яйчица, вурстчета и бекон. Соковете са на Granini, като дори няма да седна да сравнявам идеята с дербитата на Елените. Единственото неудобство е кафето, което или трябва да си поръчаш сам на бара, или да проявиш търпение и да изчакаш не особено обикалящите сервитьори да минат, за да го поръчаш. И докато закусваш на припек на верандата, от скритите в тръстиката JBL-чета се лее чуден, лекичък чилаут, а вълните бият на стотина метра. Пълен релакс. Само да не бяха осите.

Но нека ви разкажа за един особен атракцион в комплекса – паркирането. Паркира се под един от строящите се блокове, който е до рецепцията. От там хващаш пътя и през комплекса се домогваш до блока си. Доста куцо. Особено на фона на прахоляка, който представлява цялата строителна площадка извън зелените зони вътре. Изобщо ориентацията при пристигане е много зле. Няма как да знаеш къде е рецепцията и какво изобщо се прави, понеже нито знаеш къде ще си настанен, нито къде се намира всичко. Та питането на някой от няколкото секюрити поста е неминуемо. Като стана дума за секюрити, вътре в комплекса имаш усещането, че можеш да си оставиш вратата на верандата отворена, да отидеш на плаж и да се върнеш без да видиш, че ти липсва телевизора. По алейките щъкат пичове със сини ризки и усещането е едно такова безопасно, дори късно нощем. Камери има доволно по кьошетата. Влизането в комплекса е с чип, който отваря различните входни портички, като от централния вход вечер връхлиташ директно върху феерията от цветове и пръски на големия фонтан.

Обиколка на България

От заведенията в комплекса тай суши барът е много зле. Сушито изобщо не ми хареса, нито уасабито. За сметка на това беше просташки скъпо. Имаше урамакита по 15-18 кинта за 2 парченца. Ненормални.

За почивка мястото е просто веднъж. Тъй като имаш всичко налично за самостоятелно готвене, хранене и изобщо си състейнабъл, не е необходимо да поръчваш закуска, нито да ядеш в заведенията, можеш просто да си готвиш и да си хапваш на верандата.

Без да преувеличавам, мисля, че употребих „браво” около 50 пъти по време на двудневния ни престой, докато забелязвах някоя нова фънки хрумка. Препоръчвам го горещо на всички, които искат да се почувстват малко повече бели хора. Ако само знаехме, че ще изглежда така, никога нямаше да отидем в Елените или в другите пишман курорти, описанията на които следват.

Синеморец, Силистар, Резово

Обиколка на България

Хубавият път, ако правилно си спомням, свършва някъде около Ахтопол. От там започва тъй наречената третокласна републиканска пътна мрежа. Частично свеж асфалт се появява отново на входа на Синеморец, но бързо изчезва. Синеморец от своя страна е някакво много измислено село. И онова, което моментално прави впечатление са не толкова плажните и почивни особености, а лайната. Повсеместните говна, включително и по плажа.

Артхотел Асти не се открива особено лесно. Табелките са му малки и невидими. А и са само две – една на входа на селото, една под носа му, където озъртащият се като шугав пътник вече и без това е видял огромното лого.

Ако не друго, Асти е май най-популярният по туристическите сайтове синеморски хотел. Разделен е на няколко части с неправина геометрия и пише, че басейнът е неохраняем, но басейн аз, уви, не видях, колкото и да се цъклих. За жалост, частицата „арт” и тук означава просто „евтин кич”. Шарени дамаски и драперии, втрисащи картини по стените, клатещи се дървени маси и столове и ресторантски такива с огромен китайски печат отзад, даващ ясна представа откъде са купени и за колко пари.

Стаята представляваше нещо като апартамент и останах леко учуден от кухненския бокс с тенджера върху котлоните. Имаше най-отвратителните венециански щори, за боравене с които трябва ебахти инженерния напън и самоотверженост.

От двата уайърлеса, които хипотетично има хотела, само некриптирания се хващаше в стаята, но за нищо не ставаше. Горещо ви препоръчвам, ако все още нямате мобилен нет, базиран на GSM мрежата, да си вземете такъв – незаменим е точно в такива случаи. Вивател имат просто отлични планове и скоростта на места надхвърля тази на нормалния нет, който може да се хване.

Някога били ли сте в хотел, където закуската е толкова зле, че не можеш да си избереш дори едно нещо, което да хапнеш? И този път, за разлика от обичайния ми навик, не преувеличавам. Първия ден си сипах само малко бъркани яйца, за да установя, че са студени, понеже бенмарито дори не е включено. На втория ден изпих едно кафе. Не пожелах да опитам вакумираната шунка, вакумирания салам, или нарязания на 1 см дебели парчета кашкавал. Добавете диня и пъпеш, масълца, конфитюрчета и два български сока от кутия, и вече знаете с какво се приключва сутрешното меню. Пълен ташак. Донякъде щях да разбера подобна визия за нещата, ако хотелът беше типично селски и се ръководеше от селяни от затънтения югоизточен край на страната. Но девойката на рецепцията сподели, че в София сме комшии, а от вътрешната стаичка се появи една дама, която говореше български с много особен акцент. Демек, хора, които са видели какво-що, не са хванати от гората. Извинявайте, драги дами, ама това, което предлагате за парите, които искате, е пълен абсурд. И ако бяхте оставили карта за проучване на потребителското мнение, сигурно много отдавна щяхте да го знаете.

Но най-разочароващото от всичко е несъответствието между цените на нещата в минибара както са описани в менюто в стаята и както ги плащате на чекаут. Това е най-пейзанската възможна тъпня и оправдание, че някой е пропуснал да ги актуализира в стаите е безумно, като се има предвид, че става дума за половин лист А4, отпечатан на принтера.

– – –

Не знам защо съм останал с впечатлението, че Силистар бил the голямата работа; едва ли не, посещава се от група посветени, които ревниво го пазят за себе си. Така си мислех аз. После мислите ми се превърнаха в озадачение. Озадачение пред въпроса защитена зона може ли да се отдава под аренда и как по-точно една защитена зона може да е частна, щом:

Съгласно закона за защитените територии ЗМ “Силистар” се охранява, управлява и контролира от служителите на държавно горско стопанство и общинската администрация в Царево, под прекия контрол на дирекцията на природен парк “Странджа”.

Обиколка на България

Обаче моите размишления нямат никаква стойност, защото в това време някакъв бай хуй седи на една маса и събира по 4 кинта на кола, разбира се, без да издаде касов бон, за да я пусне да паркира някъде по прахоляка 100 метра по-нататък, та да могат пътниците да си попекат гъзовете на светото място. Моят гъз се изсмя много грубо на тая оферта, колата демонстративно направи маневра точно под носа на бай хуя и спря 50 метра по-нататък до пътя, след което се изсулихме пешачка да видим какво толкова има на тоя плаж, та хората охотно плащат и пари за ходенето на него.

На „паркинга” преброих над 70 автомобила в 12 часа на обед и не спираха да пристигат нови. х4 лева на парче, сметката за стопанисване на нестопанисваемото хич не е лоша. До плажът се стига по дървено мостче над някакво гнусничко блатце. До мостът е „построена” барака, която продава палачинки и гьозлемета. На пластмасова маса до нея пък някакъв недружелюбен батка продава царевица. След мостчето има 4 табели, обявяващи, че зоната е защитена, моля не хвърляйте боклук, не си водете кучетата и котките на плажа и забравих каква беше другата. Малко по-нататък има нов сет табели, едната от които гласи „платена зона” или нещо подобно. След нея е ценоразписът. Шатра 20 лева, чадър 5, шезлонг 4. Отляво остава някаква кръчма, скована на плажа, която дъни яко. Зад кръчмата и около моста има толкова боклук и отпадъци, че идеята за защитено място моментално губи смисъл. Губи смисъл и всичко останало, защото един вълчак пере по плажа като побъркан, а по мостчето на връщане се разминаваме с пичка с бигъл. Не се поинтересувах изобщо от други възможни качества на този плаж. Достатъчно беше видяното. Пожелавам на драгите плажанти там приятно прекарване и неприятен обрив по гъза. Може би тогава ще им мине през акъла, че е крайно време да започнат да осъзнават последствията от действията си.

– – –

Обиколка на България

Резово е само на някакви си десетина или петнайсет километра от Синеморец, нямаше как да не го видим. Няколко километра преди него има пропускателен пункт, на който двама униформени четат вестници. Понеже не бях сигурен какво се прави, спрях и попитах показваме ли лични карти, нещо попълва ли се и прочие. „Продължавайте”. Паркирахме на поредната прашна пустош, пред която и тук виси табела „частна собственост”.

Хората на юг имат някакъв афинитет да стопанисват странни природни обекти. На всяка прашна ивица се мъдри оферта, че това е „обезопасен”, „охраняем” или дори „с въоръжена охрана” паркинг, като в зависимост от мястото цените варират от 2 лева на час до 1 лев за 24 часа. И до всеки такъв „паркинг” има някакъв батка или кака с хюмнетка на кръста, които събират парите и те „пускат” да паркираш. Тия южняците са ебахти селските тарикати!

В Резово няма какво точно да се прави, освен да слезеш по едни стълбички и да се снимаш с табелата за края на България, защото е забранено да се снима турската територия.

Обиколка на България

Точно там се намира и онзи частен рибарски „клуб”, описан в летния гайд на Икономедиа. Той обаче не посреща много дружелюбно нови членове.

Гела

Доколкото си спомням, Гела беше набедено за турстическа дестинация преди няколко години покрай строителството на някакви ужким незаконни ски писти и лифт. Тогава бая народ се нареди на поредната имотна златна жила, последствията от което още се виждат под формата на разхвърляни табели „продават се къщи и парцели”. Но явно нещо не стана със ски пистите и туристическото разработване на селото, защото аз не виждам една-едничка причина то да бъде някакъв подобен атракцион. Пардон, оказва се, че лифт все пак има, намира се в Стойките, което е на десетина километра от там, отива право до Пампорово и макар, че не се интересувах чий е, ми сведоха информацията, че е на Цветелина Бориславова.

Един от първите на туристическия клон в района обаче явно е бил далновидният собственик на хотел Гела. Хотел и спа, по-точно. Хотел без спа в наше време е като дъвка без картинка по соца. Доколкото разбрах, мястото методично се развива и скоро ще има и басейн.

Обиколка на България

Хотелът се води „семеен” и е категоризиран с три звезди. Механата пък е с две. Стаите са чуднички и за разлика от евтиния кич в Синеморец предлагат издържано комбиниране на нов и стар стил. И пак за разлика от там, пари тук са наливани добре и правилно. Досега не бях виждал хотел от подобен калибър с биде. Нито пък такъв, в който не е пестено от обичайните дребни неща. Например вентилаторът в банята е Cata x-mart. Какъв е този вентилатор и защо той е толкова забележителен питайте Антония 😆 Ключовете са от Unica Plus серията на Schneider, а всички крушки са енергоспестяващи. Възглавниците пък са с разтрисащия размер 80х80 сантиметра. А колко хотела с тоалетна хартия в ценовата категория 3+ лева познавате? В това отношение всичко е похвално пипнато и издава стремеж към привличане на хора, които могат да го оценят.

Спато не го видяхме. Намира се в някоя от съседните къщи и по чужди думи било страшна работа. Предлага се и масаж. 50 кинта за цяло тяло – съвсем по софийски. За миг си представих как кокалести бабешки пръсти ме мачкат целия финтак гол и ми стана гадно. Канех се все пак да попитам кой и кога прави масаж, но забравих.

Обиколка на България

Като казах софийски цени, хотелът откровено прекалява с тях. Започвайки от тези на стаите и допълнителните услуги и свършвайки с яденето и пиенето. Обикновена малка местна парцуца е 3.50, стелата е 3. 100 грама от местното овче сирене Брънза (вляво на снимката) струва 4.90, а 4 топчици кьопоолу са 5.50. Салатата Гела (вдясно на снимката), съдържаща краставици, домати, печена чушка, 4-5 маслини и 2 парчета сирене и известна на повечето места просто като “селска” е 6.90. Толкова е и oмлетът. Манатарки или пачи крак за предястие стъпват 15. Една наденичка е 8, а свинската пържола – 9. Айрянчето (също на снимката) е почти 2 лева.

Мога да разбера идеята, че все пак вероятно повечето неща са с натурални продукти, откъдето идва и идейната нишка за оскъпяването им, ама за хотелче в село, забито на майната си, което не предлага нищо смислено, подобни цени са меко казано нереални. Като стане дума за вина пък, оливането в надценките е пълно и отива на насиране. Чашка вино – бяло или червено е 4 лева, без да е ясно какво точно е. Искрата, за вас ташак, за мен истина, е 25 лева бутилката.

Закуската е пържени филийки, или ако поръчате от предния ден – баница или местните палачинки марудници. Към нея върви така наречения мурсалски чай или кайвенце. Когато свърши медът, който твърдят, че зареждат само от едно определено място, предлагат кафява захар. Хубаво. Но мурсалския чай (бидейки от планински билки) нямаше нищо общо с билковите чайове, които си спомням от детските ми години по хижите, а оглушките, които си направиха за палачинките и вместо тях се наложи да закуся баница, понеже явно не им се е правило и едното, и другото, ме изнервиха.

Огромен минус на цялата работа е липсата на хладилниче в стаята. Както можете да се сетите, леля ви Кераца (примерно) също не седи на „рецепцията” денонощно, а предполагам и вратата се заключва. Последното означава, че ако посред нощ ви се допие вода, което неминуемо ще стане, тъй като по някаква причина на отворен прозорец през нощта е неимоверно горещо, ще трябва да пиете от чешмата, където не е ясно дали водата става за пиене.

Интересна архитектурна особеност на стаята ни беше липсващият балкон. Има балконска врата, която си се отваря съвсем нормално, но ако направиш крачка през нея първо ще се забиеш в сателита, после ще се разцепиш един етаж по-долу на плочите. Ingenious.

Онзи ден разбрах и защо работите стоят така. Защото това бил хотелът на Любка Качакова. И като допълнение битува тезата, че е изграден с пари по Красива България. Ами изобщо не бих се учудил. Ще обясни доволно добре всичко. Но определено няма да обясни цените.

Чифлик

Обиколка на България

И туй не го знаех, но основното достойнство на Чифлик бил минералният басейн в центъра на селото. Аз лично до момента не бях виждал село, което се точи с километри по продължение на пътя. И Бели Осъм и Чифлик са такива села. Мисля, че общо се простират на над 10км дължина – свършва едното и мигом започва другото. След Бели Осъм пък директно започва Троян.

В Чифлик се намира уникалният по своята същност VIP SPA хотел Одисей. Освен стилистичната заигравка в надписа, той предлага няколко авангардни изживявания. Като например рядкото щастие да имате 2 (словом: два) климатика в стаята си, единият от които съоръжен с космическата нано силвър женшен технология. Втората кирия е разположения точно срещу тоалетната чиния китайски масажен душ панел, идеята на който предполагам е да ти умие очите, докато дрискаш сутринта. Има и трета кирия – като се замисля, досега не съм бил в хотелска стая, в която има и дивиди плеър.

И този спа център като всички други спа центрове по пътя предлага стандартното: парна баня, сауна и няколко чешита масажи. Има и басейн, но с непоносима миризма на хлор. Затова поръчахме да ни запалят парната баня и се набухахме в нея. Тук следва признанието, че това е така да се каже, семейното ни сефте в парна баня. И изпаднах в страшен шок. Някакъв компресор нонстоп набиваше пара с 500 градуса и положението беше нетърпимо. За момент допуснах, че нещо е преебано и не може постоянно да се бичи пара с такива градуси, щото в един момент човек просто би се сварил. Издържахме петнайсетина минути и изхвърчахме навън. Но понеже ефектът ми хареса, кощунствената мисъл „абе, тая душкабина в офиса нямаше ли и тя парна баня” моментално се зароди, а след завръщането и бързо натискане по копчетата на панела се оказа, че йес, има парна баня! В следствие на което офисът стана едно още по-привлекателно място, в което вече няма да е странно хората да се разкарват голи с хавлии през кръста. Единственото неудобство е, че вече година и нещо липсва топла вода. Нали, малко педерастко е, но типично българско комшиите да бъркат в общата каца, ама после да не си плащат сметките. В този ред на мисли, ако някой знае къде се ръга сидито в душкабина Vicard, нека да ме светне, че шпионските ми умения явно са недостатъчни пред чудото на китайския технологичен гений. Да, сиди. Покрай него има още радио и телефон. Ако имаше телевизор, кенеф и котлон спокойно може човек да не излиза от нея.

Китайският душпанел срещу кенефа за сметка на това се оказа доста ненужен. Завъртайки врътката на положение „отгоре искам, казах, мама ти боклук дейба” се сдобих с шадраванче. Тръбите явно или не са били понадени, или са се извадили, но вместо да си измия лицето успях да се насладя на ефирно църцорещи струи, създаващи сложна феерия от пръски към тавана.

Випът видимо е много на мода в Чифлик. Оказа се, че хотел Веника, в който ядохме, също е вип и, можете да си заложите спокойно ташаците – спа. Ако щете вярвайте, но в менюто на кръчмата имаше 50 (словом: петдесет) салати. И пак така, ако щете вярвайте, нямаше нито една, която да пожелая. Хем не съм особен махнаджия.

Модата тази година очевидно е да не се ползват фийдбек форми в хотелите. Не знам дали защото си знаят, че не са окей, или по друга причина, но такива просто липсват. От всички посетени места такава форма имаше единствено в Лозенец.

Заповядайте отново при нас, драги курортисти

Обиколка на България

Като европейска и световна страна България е напред с материала. Българските курорти предлагат евтина и уютна акомодация, а ангажираните в туристическия бранш говорят множество езици. Те са мили, любезни и ще изпълнят всяко ваше желание за нула време.

Българското черноморие предлага богат избор от хотели и комплекси – започвайки от хотел БМВ на Златни пясъци и стигайки до комплекс Rich Daddy в Поморие. Навсякъде можете да се възползвате от квалитетни и уникални за региона вип спа услуги.

С резервация в българските курорти вие правите един сигурен и качествен избор. Доверете ни се и през лято 2010, а защо не и още за коледните и новогодишни празници. Ние ви очакваме!

p.s. не че имате и избор, де – в гърция не обичат твърде Българи, в Румъния е циганийка – защо иначе те ще идват тук, в Македония скоро няма да ви се ходи, а Турция и без това взе-даде, както виждате от новините.

Update, лято 2010: Тази година Оазис в Лозенец си представя, че се намира в Маями. Нощувка за двама, независимо дали в хотела или в апартаментче е… 140 евро. lol Горе-долу същите цени си представят и другите подобни комплекси по черноморието – Калиакрия и Санта Марина. На съдържателите им ще кажа, че срещу петдесетина-шейсет, с невероятна клизма – седемдесет евро в активния сезон остров Тасос, който се намира и на същото разстояние, предлага ебаааахти вариантите за разцепване. А познайте къде ще сме тази година.

  1. Боби says:

    Бахти по кви скъпи места ходиш лек… не ти завиждам.

  2. anonymous coward says:

    “в гърция не обичат твърде Българи” – тц, гърците не са от вчера в тоя бизнес, та да имат сантименти. Плащаш ли си все си клиент и то добре обслужен. Даже и да си роден в границите на бившия Варшавски договор.

  3. Longanlon says:

    цар си бате… ама и друг път съм ти го казвал, тъй че си знаеш 🙂

  4. а says:

    WTF is фогел !!?!?!?!

  5. dagoburd says:

    Ама ся ти нали знаеш, че ти тия 902 хиляди си ги взел, ама само се правиш че не си ги взел, пък ние знаем че не си ги зел и сега след тия гъзарски места дето си ходил, съвсем подклаждаш интригата, че си зъл крадец-на-народно-пари-тире-мошенник. Пък тая стиснатост да не дадеш 312 474 евро, за къща на един хуй разстояние от плажа съвсем забулва цялата схема в гъста престъпна мъгла :> Сигурно е заради името, 1-1-А-2 не звучи толкова куул колкото примерно “VIP SPA хотел Одисей”.И кво по-дяволите е фогел наистина.

    P.S. Верно си цар обаче на късия, и не толкова късия разказ (с картинки) 😉

  6. Прасунсен says:

    Longalon++
    Най-якото описание на БГ черноморието, което съм чел 🙂
    Обаче и аз питам какво е фогел (гугъл мълчи по въпроса)

  7. евелин says:

    идеята сигурно не е била да стане смешно, ама се спуках да се хиля и след малко ще ме изхвърлят от леглото 🙂 никъде не прочетох, що така си се прее*ал да ходиш в бг на море – предполагам чакаш дете или нещо от сорта… ходил си достатъчно напред назад за да знаеш, че тук отдавана не става (ако не си твърд фен на градина и подобните места за софиянци с кайтове:) )

  8. c200 says:

    Ашколсун 🙂

  9. Написаното за Албена са пълни глупости… 🙂

  10. Спас says:

    Аз не знам хората около тебе как издържат. Толкова капризи не бях срещал скоро. Като тръгнеш на подобна почивка с определени очаквания близки до реалноста и разочарования няма да имаш много.

    А най ме кефи термина “тези южняци” на фона на пълната мизерия независимо в кой край на БГ сме.

    Инак евала 🙂 поназнайваш явно продуктовите лидери в отделните категории.

  11. Обаче си личи кой довършва апартамент 🙂 Искам да те предупредя, че още дълго ще се заглеждаш в ръбове, контакти, арматура в баните… Много е прецакващо — последните ни няколко пътувания в чужбина бяха леко помрачени от мои открития, че “Я, тази стена на хотела е леко крива”, “Плочките са наредени с различна фуга на стената и на пода”, “Как може на тази шоколадова стена да сложат бели ключове”, “Шпакловката все едно аз съм я правила”, “И тука правят драскана мазилка, мизерна работа” и т.н. Няма изключване от тази матрица, ужас-ужас.

  12. Fon says:

    Евала за статията като информация, за другото – добро или нищо :).

    Бяхме в Гърция преди 10ина дни, няма никакво по-специално отношение. Доволен съм и бих повторил, макар че кусури винаги може да се намерят.

    Към тези коментиращи с мнения като “Написаното за Албена са пълни глупости…” или друг тип “моя Хотел няма нищо общо с това, което е написано” – все си мисля, че няма смисъл да се хабите (с ударение на х, разбира се).

  13. Katz says:

    5 лолзвезди и за репортажа, ама в добрия смисъл. Обаче потретям въпроса за фогела. Спонтанно го свързвам с немската дума Vogel, която означава птица…

  14. LordDoskias says:

    Да се отклоня малко – чокофредо в пакетче от де може да се вземе на дребно? Защото не съм виждал по магазините.

  15. fen says:

    Това си е направо пътеводител.

  16. pro says:

    Пеее… едно от първите неща, на които ме научиха, като дойдох в София, беше, че “фогел” е онова, на което аз все още от време на време викам “просторче” – демек металната скаричка за простиране на дрехи.

    @Евелин: ами не, целенасочено опознавам родината и търся нещо да ме закачи 🙂

    @Спас: определени индикации в хората около мен ме карат да мисля, че си прав… но от друга страна, къде ще му излезе края, ако нямаме критерии за нивото на допустимо качество на обслужване?

    @Антония: да, говори ми – при всяко влизане някъде първата ми работа е да сканирам всички ръбове и да видя дали се засичат фугите на плочките 😆

  17. ив says:

    Бахти ,няма да стъпа там !

    • pro says:

      Недей, че разстройваш градските елфически путки от форума на all.bg така…

  18. Боби says:

    По повод ъпдейта за 2010: жалко, че Оазис вече се асоциира само с локално представителство на люлинско монолитно строителство и плаж, набоден с чадъри като игленик… Мина времето, когато Оазис беше чудесен (и любим) къмпинг със страхотен плаж.

  19. Petar Ivanov says:

    Тази Качакова явно е една от стадото хиени от НДСВ, които се бяха накачулили по короната на Царя. Кофти за хората от селцето, че се чувстват безпомощни срещу някакви новобогаташи-цървули, зад които стои цялата държавна машина.
    http://segabg.com/online/artic.....id=0001501

  20. JD says:

    И как по-точно реши че в Гела са комбинирали успешно стар и нов стил? Мене ми бъркат в гъза тия бели чинии, ако и да са Bormioli Rocco до чашата с айряна от троянска керамика. Сателитна чиния изсрана върху къща предендираща да носи идеи за възрожденска? Бляяяяхххх. И хич не ме ебе че тоалетната хартия е от 3 лв ролката. Излишните два лв над нормалната цена да беха ги дали за парапет да не падне дъщеря ми през балконската врата. Ректума ми не е преритал за такива нежности. Още по-малко за биде!

    БДУ Гела стана известно покрай кметицата си, която отказа да пусне в селото автобус с английски туристи, щото от английското посолство отказали визи на танцовия състав на Гела.

    Са се сещам че покрай усвояването на някви европари имаше серия от предавания по БНТ за това къде и как са наместени. Едно от предаванията показваше семеен хотел някъде в Родопите, който се радваше на голям успех. Шефчето на хотела се беше разплул на гъзарско столче от ковано желязо в двора на хотела и тъй като се смяташе за корифея на семейното хотелиерство с фейс на кисел гъзар рЕдеше съвети към последователите си:
    – Са дайте да не се заблуждаваме. Казвам ви, чужденеца си иска удобства. Не мое го турите на русенското легло на баба ви с таблите с лебедите и огънатата пружина. Или да седи на твърдия миндер. Или да ходи вънка до нужника. Трябва всичко да е изпипано и т.н. дрън-дрън…

    И почнаха едни кадри от творението: Първия етаж – разбира се зидан от камък както си се прави в тоя край. Следват чардаци, 25 санта греди, бе възрожденска къща от Родопите! Дограмите дървени, ако не се вглеждаш не дразнят. Двора – голям, тревата зелена, прецизно постригана. Шадраванче с неправилна форма – пласмасово, в средата-фонтанче. Наоколо естествено градински джуджета и колела от каруци. Леглата в стаите кингсайз, таблите от ковано желязо с чудесни мавритански финтифлюшки. Тежки плътни завеси до земята защипани като в на Луй 14 покоите. Баните – барнати да си ебе мамата – последен писък. И всичко е чудесно, но пича представяше хотела като образец за българска гостоприемница в сърцето на Родопите. А аз щях да повърна от хилядите стилови конфликти който беше надрискал, като в същото време очакваше и нобелова награда за това.

    • pro says:

      Мда, ще се коригирам, че да не ми се скара още някой: “по-успешно от на други места”.

  21. Valentina says:

    Пастет в лазанята… Боклуци на плажа за посветени – Силистар… Да ги допреш до стената и да попиташ кротко: защо? защо?
    Аз затова това лято ходих в св. елена и константин – обслужват те усмихнати, в хотел три звезди, но истински ярко сияещи три звезди. ultra all inclusive. нямаш грижа за нищо. всеки ден ти чистят, оправят ти стаята, леглото, освежават с някакакви приятни ароматизатори, всеки ден ти сменят хавлиите в баните, на три дни – чаршафите, отделно всеки ден ти дават хавлии за плаж. Дребните неща много успокояват, както и дразнят. Като сравнявам качеството на обслужването и храната с онова недоразумение пет звезди… аз щях да си стопя нервите просто.
    Затова съм решила да изследвам по-високите категории на север догодина.Ходи ми се на Ривиера, хотел Оазис (http://www.rivierabulgaria.com.....#038;hid=2) – много стилно изглежда на снимки, класа. BTW, вече се интересувах от 1 до 5 септември в хотела на Белослава, отговориха ми, че цената за двойна стая със закуска е 140 лв.

  22. mm says:

    много весело и много вярно.

    но като отидеш да живееш в чужбина, и мутрите, и чалгата, и мърсотията, и простотията, всичко ти липсва… щото сме си израснали с тези неща и те са част от нас. харесва ни или не:)

  23. 0877221186 says:

    яки местенца ама много се пренаселиха ехее какво готино бе на Елените и Робинзон през 70-те ядяхме печена скумрия на корем с варени картофи на робинзон всичко бе предпларено от германските туристи пей сърце……а бе БАЛКАНТУРИСТ готина работа! а сега какво няма го вече робинзон всичко се разпродаде всичко е частна собственост всеки иска яка пачка за почивка а нямаме заплати като европейци яма го и Д-р Димов от свети влас да ни води на кръчми без пари то и тогава нямахме месечни доходи но пък чужденците всичко си бяха предплатили имаше и за нас по една печена риба а сега глад скука скъпотия не можеш една чорба да хапнеш та ря е 5 кинта как да си го позволиш като нямаш пари…..такситата и те те дярат по 3 или 4 кинта на километър 5 километра 20 кинта направо да ти се изправят косите от скъпотия! няма я старозагорската станция на нейно място голям скъп хотел ХЕЛЕНА ама в старозагорската станция си хапвах кебапчета и пържолки а в ХЕЛЕНА забрави да влезна то една манджа е 20 так колкото курса на таксито хаха лошо много лошо стана напоследък най вече,че няма пари и работа а ако има то не е платена ….иначе за престиж големи сгради са построили тия богаташи сега и Морски санаториум ще бутат а там си ходиха приятелите ми с карти по НОЙ евтиничко за бедняци обикновенни хора а не супер богаташи ……ето това е демокрацията

  24. Атанасов says:

    Не се връщайте там, където сте били щастливи,,,