Винаги съм твърдял, че има нещо много сбъркано в българските дефиниции за стил, лукс и престиж. Но в крайна сметка явно това се кльопа доста добре от масите.

Да казваш, че основното качество на един матрак е престижен има много общо с дълбоката социална драма зад твърдението “няма значение каква кола караш, важното е какво сипваш”. А референцията с роденият през 1922 Тодор Вълчев като част от забележителните и известни стопани си е чиста проба епика. Каквато де факто е и цялата маркетингова идея.

п.с. ако това не е достатъчен стимул за егото ви и искате да сте още по-така, предлагам ви да не се занимавате с глупости, а директно да изпердашите една Пининфарина.

п.с.2 не мога да разбера защо рекламата на всеки матрак, който се опитва да се представи за нещо повече от всички други включва легнал странично, изпънат като струна човек, при положение, че спящите по този начин хора са малцинство.

Знам, че много ги обичате разпродажбите 🙂 Тази идва с поука – не правете като нас. Никога не набивайте инвестиции в чуждо място, защото ROI-ът на цялото упражнение гаранция няма да има нищо общо с очакванията ви. И втора поука има. При толкова неуплътнени имоти на пазара не се нахендряйте където и да е. И искайте. Искайте, мамичката им дейба, наемодателска. Искайте мрежова инфраструктура, искайте документи за наема, искайте паркомясто, искайте климатизация, искайте всичко, което ви трябва за да не се занимавате с глупости, които не са ваша грижа като наематели. Защото българският наемодател много яко го е подкарал през просото и трябва дълго време да му се зачервява врата, за да се промени.

Бюро, Г-образно, масивно, с контейнер, поставка за компютър и два издърпващи се плота. Оригинална цена 1223 лв, Финална цена: 400 лв.
Чети, за да не работиш

Грандиозната разпродажба на офис мебели и оборудване стартира. Реших да започна с други канали този път и чак после евентуално да я пускам тук, че явно това газира част от читателите. Цъкайте смелo – има далавера!

Информационният продукт на НАП знае за кои месеци не съм осигурен, казва ми колко е сумата и лихвата, предлага електронно плащане на задълженията и даже попълва всички данни във формуляра вместо мен. Е, почти всички, защото явно не му стига акъла знаейки всичко по-горе да попълни и сумата. Вместо това услужливо чака ти с елчицата да си я сметнеш сам. Така евентуалната грешка винаги и удобно ще е за сметка на потребителя. И той ще се чуди като мен къв е тоя месец от 2007-ма, за който няма осигуряване, при положение, че няма причина да има такъв. Честно казано, ще съм леко изненадан, ако току-що направеното плащане се окаже успешно. И мога да се сетя от къде идва част от излишъкът в бюджета…

Идва време за промени. Искам да си сменя джипито и да си намеря нов зъболекар. Джипито ми е на тримесечна специализация в чужбина, а заместващият лекар също го няма. Има ги само сестрите, които са заети с изписване на лекарства по здравната каса, защото пък направленията за месеца са изчерпани. Това научих онзи ден докато чаках кротко в трета градска, която пък е все повече на пичка си майна от мен.

На следващия ден отидох в частна клиника да ми хвърлят едно ухо и око, понеже нещо кашлям сериозно и ме боли гърлото. Дадох 30 лева и не останах особено доволен от резултата, който беше една рецептичка и идеята ако не се подобря след 2 дни да дойда пак за вземане на секрети и алабала. Принципно поддържам поговорката, че за здраве пари не се пестят, но напоследък имам нова парадигма. Като стане време за трошене на пари за здраве, мой човек, вече е късно. А въпросът защо трябва човек хем да плаща здравни осигуровки, хем да ходи на частни приеми е един друг много интересен аспект от всичко. Например, доколкото знам, по здравна каса имам право на 1-2 пломби годишно, 1 вадене на зъб или нещо такова. Е, нищо от това не съм си търсил в последните 10 години, защото помня дежурния пиниз какви материали включва обслужването по здравна каса, искам ли с такива и ако не искам, колко трябва да доплатя. Ше ти еба майката и цигански номера. Затова на зъболекар от тогава насам ходя само в частни кабинети. Но и в евтините и в скъпите нещо все не е наред а аз оставам с известни оплаквания след интервенцията, които всеки път медицинските лица ми казват, че не може да ги има.

Kакто и да е. Понеже аз вече вдигнах ръце и съм в тотално отчаяние, исках да ви питам вие при кого ходите на лекар и по-важно – зъболекар, и защо?