Когато преди години кандидатствах за джуниър копирайтър в DDB, ми показаха едни рекламни каталози с шедьоври на световния креатив. В тях имаше неща, които на първо четене изобщо не вдянах и се наложи да помисля малко и накрая да ми бъде обяснено. Една от тези чудесии представляваше снимка на домофонна система, от която ама нищичко не се разбира – лепенки, надписи, изкорубени копчета и т.н. И на фона на това – логото на DHL, които празнуват 50 години в Мексико, или нещо такова. Нали, гениално хрумване, ама трябва да си наясно с някои културни и местни особености, за да го схванеш.

От друга страна, в България не е нужно да си наясно с особеностите, защото такива няма. Цялата ни култура е една голяма особеност и текст под линия. И натъртването върху разговорната форма на болестно състояние на ума очевидно се е утепало за реклама на… боб, който, така както аз успявам да си изтълкувам идеята, явно провокира ментално болния да го пръска във всички посоки с голямата си дървена лъжица. Крина, честно, как се отрази тая хуйня на продажбите ви?

Между другото, използването на подобни обидни нарицателни е забранено със закон още от времето, когато Къци викаше “Вие сте луд, господине” на зрител, който заплашваше, че ще го изтипоса в “Шок”. Също както и превъзходните степени, ако не е налице доказателство за твърдението. Но вместо това органите смятат за много по-уместно да изкореняват злите надписи на чужд език.

Юни е първият месец от 5 години насам, в който първите дни няма да са заети с кисели мисли за вноската по кредита и проклинане на глупостта ми. Когато преди няколко часа закрих сметката за обслужването му специалистката ми каза… “Честито”.

Ха, Lucozade стигна и до нашия пазар! За нещо, което е по-скоро блъскана със стабилизатори оранжадка с минимално плодово съдържание, отколкото енергийна напитка, на каквато опитва да се прави, цената почти като на Red Bull е гигангски напън, от който може да произлезе само българско насиране.

Втора част от офисната разпродажба, а именно – техника. Няма да я пускам тук. Ако нещо ви вълнува, pro в takaitaka точка ком

Обвинен си в престъпна небрежност в следствие на която Фейсбук фен страницата ти се управлява от някаква агресивна пичка с неприятен тон, говореща и вършеща неща от твое име. Разбира се аз може да не вдявам мастърплана зад случващото се и всичко това да е една грандиозна инсценировка, но по думите на същата тази пичка в 2 часа снощи, когато имаше много интересен дебат, уви, изтрит тази сутрин, понеже, цитирам, отишъл в неправилна посока, ти най-вероятно не си запознат с нищо от случващото се там и изобщо не е нужно хората да се обръщат към теб. Което е много грешно, ако ме питаш. И в случай, че е тънък подход, и в случай, че е истина. За съжаление, не можах да намеря друг твой профил, за да взема нещата в ръце и да подам репорт за имперсонализирането ти от трето лице и свалянето на тази фен страница. Жалко. Защото когато натиснах бутона “like” имах предвид теб, а не “образът Карбовски”, който явно всеки може да надене, като капут и да вре където и както намери за добре.

p.s. в резултат на едно-друго с админката на групата проведохме следния съдържателен и изключително илюстративен диалог…

Прането на кецове беше един от най-популярните и успешни постинги в SEO отношение в стария блог, макар и резултатите тогава да бяха силно незадоволителни. Обаче независимо от това все някога идва моментът, когато човек решава да повтори упражнението. Настоящите ми контрабандни ebay-ски кецки са почти на две години. И трябва да кажа, че очаквах да се съсипят много по-рано, като се има предвид, че ги нося и зиме, и лете, и в тежки условия, и камънак ритам с тях, а качеството на обущата в последно време спада. Единствената поддръжка, която съм им правил до момента е пране на стелките и външно почистване, предимно с кърпички за кожа или просто парцал с вода. Сега обаче ги набухах всичките накуп в пералнята на режим outdoor, 40 градуса, 400 оборота центрофуга, допълнително изплакване, заедно с един парцал за миене на пода, а после ги суших един час в сушилнята в специалната клетка за обувки. Упражнението доведе до следните резултати:

Най-общо казано всички обуща се изпраха чудесно. Дори подметките им лъснаха, което принципно е доста трудно. 4 чифта обувки наведнъж обаче е ту мъч и проявленията се показаха – всички имаха деформации, а там където краищата на връзките са се притискали в кожата са се образували вдлъбнати дири.

Поука: предполагам нещата зависят и от размера на барабана на пералнята, но за средностатистическа пералня три чифта наведнъж изглеждат като границата на разумното.
Чети, за да не работиш