По-интересното е, че същите яйца купени месец по-рано нямат такива екстри.

Обяснете ми нещо… каква е тая мания у нас да се пише в императивен тон, когато най-често написаното е безсмислено.

Продава се Плашимира mk2. Невероятно, но факт – оказва се, че тривратките не са подходящи за хора с малки деца и направо ми се еба майката на кръста да вкарвам и изкарвам коша отзад. Затова като истински мутри, пирамидаджии, дедесе източвачи и фирмаджии решихме да си вземем джиб. Черен. Ибиса ти!

Чети, за да не работиш

Януари започна и завърши ударно, тъй като точно в края му причината за невъзможността ми да пия бира бе отстранена и осъзнавайки, че никога повече няма да пия толкова вино накуп, реших да си наваксам. В общи линии няма да сбъркам, ако кажа, че системно злоупотребявах. Но с експериментаторска цел! Работата с чашите пак беше същата. Определено си ми трябват нови комплекти, че не е имиджово така.

Добрите

Този Старосел го препоръча Лина предния месец. Цената му е с няколко лева по-висока от тази на обикновения Старосел, който тогава не харесах особено, но качеството е в пъти по-добро. Благодаря за препоръката.
Чети, за да не работиш

btw, обърнете внимание как с течение на времето българското общество оскотява все повече и се затваря във все по-малки социуми, които все повече се дистанцират от проблемите извън тях – затваряйте входната врата, за да не бъде наркоманеца проблем на нашия вход…

Обърнете внимание как все повече западни скам венчъри взеха да налитат на хипотетично неперспективния и смачкан роден пазар и дори не се напъват много. Ама тъй де, ако средностатистическия българин нямаше пари за вземане и имаше критерии, WS телешоп отдавна нямаше да го има, нали така.

Това са 3 белгийски бири, които получих като подарък в един комбо пакет. Онова, което ги различава е алкохолното им съдържание – 6, 8 и 10% съответно и типично белгийските видови разграничения. Има някаква игра с името и по-специално частта abdijbier – манастири, монаси, приготовление и прочие, но не задълбах чак толкова. Бирата е запиене, не за образоване.

Blond е най-нискоалкохолната. Вкусът е плътен, леко малцов… всъщност искам да кажа матов. Колкото и да ви е чудно, че един вкус може да е матов – може. Цветът е кехлибарен. Пяната става един пръст, като спада около 10 минути. На ситни шуплички е. Консистенцията е леко мътничка, ама леко. Ароматът е приятен. Газираността е под нормалната за онова, на което сме свикнали тук.

Bruin е средната. Има цвят на Кока Кола. Пяната е плътна като на тъмна бира. Става около 1 пръст, спада бавно. Гъст, стипчив, леко горчив вкус, типичен за класическите тъмни бири и не като на стаутовете.

Triple е яката работа. Цветът е карамелен. На вид е бистра. Спиртният оттенък е доста силен. Пяната се стапя бързо. Вкусът е остър и алкохолен. Не обичам такива бири. Ако искаш да се нацепиш, няма проблеми, ама нужно ли е? Вземи си сипи две уискита по-добре.

Общото ми усещане е, че това не са моите бири. Както съм казвал, обичам по-нискоалкохони и тези, както и Leffe-то ги пих без особена наслада. Интересното е, че трите ги гаврътнах една след друга и въпреки високите проценти не се случи нещо особено.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Оценка: “това комбо е чудесен начин човек да опита три баш белгийски бири”
Вероятност за периодично консумиране: много слаба