Този месец много през просото го подкарах. 1/3 от изпитите вина дори не ги снимах и за беля вече не помня кои бяха. Някои бяха добри, други не до там, ама ха де…

Добрите

Ей го на – Уникатото рубин не знам защо не съм го снимал, при положение, че беше едно от добрите вина и само паметката, която съм си оставил на драфт ми припомни за него. Страхотно ми хареса. Рубина си го обичам и това е, но този е наистина много ярък. Яко таниново усещане през цялото време. Отдавна не бях срещал утайка във вино, мани пък сериозна. Ранния мелник на същата изба от предния месец нямаше такава. Странно. Определено ще го пия пак.

Много е странно, че на следващия ден, след като са изкорах от отайката в уникатото се сблъсках с не по-малка в туинса. При него също има ясно изразен, много силен танинов елемент, само че с по-висока киселинност. Забелязвате ли как ставам все по-вещ? Скоро ще започна да говоря за “сочен нос”, макар първата ми асоциация да е със синузит, а след това като едното нищо ще ескалирам до “запомнящ се послевкус”, каквото и да значи тая хуйня.
Чети, за да не работиш

Този месец не беше много богат на винени експерименти, защото бирата отново се върна в менюто ми, но пък повечето вина бяха добри и дори някои бяха невероятни. Доволен съм. Забелязвам, че вече не съм фанатично жадуващ бира и спокойно мога да изкарвам дълго време без нея. И надобрявам все повече в разграничаването на вкусовете и ароматите. Каквото и да ви говорят, тая работа става единствено с пиени, не с фасони и претенции.

Добрите

Застреляйте фотографа за безумната снимка, но не пипайте виното! Лесно едно от най-добрите български вина за вкуса ми. Ако не се вижда, това е мерло и рубин реколта 2008. Кастра Рубра затвърждава позиции на отлична изба. Техен е и Виа Диагоналис.
Чети, за да не работиш

Януари започна и завърши ударно, тъй като точно в края му причината за невъзможността ми да пия бира бе отстранена и осъзнавайки, че никога повече няма да пия толкова вино накуп, реших да си наваксам. В общи линии няма да сбъркам, ако кажа, че системно злоупотребявах. Но с експериментаторска цел! Работата с чашите пак беше същата. Определено си ми трябват нови комплекти, че не е имиджово така.

Добрите

Този Старосел го препоръча Лина предния месец. Цената му е с няколко лева по-висока от тази на обикновения Старосел, който тогава не харесах особено, но качеството е в пъти по-добро. Благодаря за препоръката.
Чети, за да не работиш

По една или друга причина, всъщност една и много конкретна, от началото на декември не пия бира. И няма да пия до началото на февруари. Това наложи някои промени в лайфстайла ми вечер, когато най-добре разпускам с алкохол, а именно замяната й с вино и уиски. И докато при уискито всичко е ясно – Chivas или Bush, при вината заложих на якото експериментаторство.

Бяло и розе не мога да пия, защото през това време не ми се полага нищо студено и газирано, което остави единствената възможност да тествам червени вина на корем. Общият резултат от експеримента е, че отворих сетивата си за много нови усещания и вкусове и поглеждайки назад как докато другите са пиели червено винце аз съм надигал халбите, се чувствам тъп, като дърт хевиметалист, който не спира да мели “смърт на чалгарите”.

Някои вина ще съпроводя с коментар, други няма. Ако такъв липсва, значи думите са излишни. На 2-3 места ще се сблъскате с неортодоксални чаши, като причината за това е съвсем прозаична – половината чаши за червено вино вкъщи ги изпочупих с немарливото си джаста-праста отношение, а по време на празниците миялната не смогваше да измие всичката изцапана посуда. Затова напук на етикета и за ужас на сомелиерите ще видите червено вино в чаша от шампанско. Сега виждам и, че на новите чаши съм забравил да им махна етикетите, ама много важно. А бакълъм!
Чети, за да не работиш