Когато тънкият сарказъм не даде резултат, дойде ред на киселия тон с любимите на цял един народ възклицателни знаци. Защо изобщо ви трябваше да опитвате, нали ви казах, че няма да хване дикиш. Не че и това ще помогне. Саморегулация се постига когато има общество. Когато няма, трябват милиционери.

Отново ми трябва акъл. Ама този път дори не знам как се казва това, дето го търся. Някаква проста платформа, в която търговци правят поръчки от вече въведен набор артикули и могат да се задават индивидуални отстъпки по различни критерии. Нещо като e-commerce, ама на едро.

Няма място за спорове, аз съм човек на бирата. Но понякога пийвам и винце. Далеч не съм познавач и изтънчен ценител и със сигурност любимите ми вина са розетата, след които идват белите. Не за друго, а защото когато прекаля с червените (а аз прекалявам, понеже обичам постоянно да отпивам и когато нещо е вкусно, ето ти го проблема) ме цепи глава, но имам любими и от тях. Така например едно от най-добрите, според мен, български червени вина е Via Diagonalis, а Gallery серията на Todoroff я намирам за съвсем нелоша, въпреки жегавия алкохолен процент 14.5 и даже по-добра от виа-та. Обикновено предпочитам купажите и някак са ми досадно неприятни типичните у нас сортове мерло и каберне. Мавруда ми е мега тегав също, макар да харесвам розето от него. Сира (aka шираз) и рубин са ми сред фаворитите. Най-любимо ми е обаче да експериментирам с непознати неща без да имам каквито и да е очаквания. В този случай с леко непопулярния тук зинфандел.

Понеже съм любознателен по природа и искам да знам какво консумирам, се зарових малко в нета. Около бутилката и произхода й има много неизвестни. С невероятна клизма човек стига до чешки сайт на европейска компания, чийто български сайт някой е забравил да го направи и така и не успях да разбера кой и как произвежда това вино. Има един друг момент. Макар и при изкупна цена на гроздето от доста под лев на кило, пазарът ме е научил да очаквам, че родните вина под 10 лева ще са зле. За чуждоземните дори не искам да отварям дума, защото аритметиката там можете и сами да си я направите, като прибавите още 2-3 звена по веригата. И някак сметките просто не излизат добро чуждо вино да струва колкото средностатистическа българска хуйня.

Но останах доста очарован от този зинфандел с цена от около 7.50 за бутилка. Вкусът е наситен, плодов, лек и учудващо не бие на спирт. Ароматът (доколкото може да се разчита на един синузитен нос да има становище по такъв въпрос) е плодов и мек, а усещането на езика е едно такова плътно. Бих казал, че освен ако не е блъскано със стабилизатори, подобрители и овкусители и не е пълна синтетика – нещо, което аз като дебил не мога да разбера, виното си е направо откритие. Днес отидох да взема още в билата, но вече нямаше 🙁

Ако трябва да започна да правя класация “продукт на месеца”, продуктът на ноември ще са тези семки. Опаковката направо чупи глави и още щом я видях в магазина моментално забравих за всички останали, макар да не знаех дали ще са читави. Явно са правени за износ, тъй като на задната страна описанието е на 3 езика, а хранителните факти са едни от най-подробните, които съм виждал на български продукт. После се оказа, че са големи, отлично изпечени и осолени и ако има перфектен слънчоглед, то това е той. Цената е около левче за 125 грама. Епични.

Обърнете внимание на един особено интересен факт. Хората у нас не следват старата поговорка “когато си в Рим, прави като римляните”. Те се опитват да превърнат Рим в Павликени. Последното все по-често ме кара да си задавам въпроса е ли “ейчара” най-безполезната “професия” на света. Или в частност тук.

Май не се чете, но онова със ситния шрифт е “интернешънъл”. Ама пък колко да е интернешънъл с 404 вместо сайт.