Autumn Rock n Roll, baby!

Kasabian
West Ryder Pauper Lunatic Asylum

Kasabian са една от любимите ми банди тази година. Дават ми жега. Ама жега! Ако първо чуете дънещ с неистова сила звук, а после видите щастлива до ушите физиономия да пее гръмогласно

Here come the morning that I say goodbye to ya
Here come the morning that’ll say goodbye
but I dont turn around cause the reason is treason

ще знаете, че съм аз. Първите им два албума са също много голяма сила и ме зареждат с баси пауъра, но новия е просто фантастичен и ме разтърсва изцяло. Малко са такива песни, да не говорим за цели албуми. Изключителен, просто изключителен. Както обикновено, албумът съдържа най-разнообразни стилово неща. Не съм си дал зор да проверя, но Vlad The Impaler звучи много като Borther’s Gonna Work it Out на Chemical Brothers и като едното нищо те да имат участие. Take Aim пък го докарва на ранните Kula Shaker. По-нататък има и други остри стилови люшкания и албумът не ме оставя да скучая нито за миг, независимо от броя поредни слушания.

ИБАХТА съветва: купете го

Muse
The Resistance

Е, Muse си е Muse, а аз съм пристрастен. И с двете ударения. Както всеки техен албум и този изисква буферен период от време и минимум 5 прослушвания, за да му влезеш на вибрациите и да можеш да го асимилираш. Подобно усещане не съм срещал при нито една друга група, много е странно. Първоначалната ми реакция е “бах”, но после се сменя диаметрално. Обложката е като българска илюстрация на съветска фантастика от 70-те.

ИБАХТА съветва: купете го

Green Day
21st Century Breakdown

След пауза от десетина години, при излизането на American Idiot отново ги прослушах и се зарадвах, че остаряваме и поумняваме заедно. Има много банди от младостта ми, които не остаряват с мен. Prodigy, Offspring, Biohazard, Clawfinger и сума ти други. Те нито са ми интересни вече, нито очаквам отново да ми станат, защото виждам, че циклят там, където ги оставих. Обаче при Green Day случаят е точно обратен. И сега като се замисля, май се доближават идеологически до онова, което бих нарекъл актуална версия на Bad Religion. Албумът е чуден и предлага огромно количество песни за наслада на ухото и душата.

ИБАХТА съветва: купете го

Foo Fighters
Echoes, Silence, Patience And Grace

The Pretender е един от най-добрите начини да откриеш албум, заклевам се. Гъша кожа, стърчащи нагоре косми и педала до ламарината са обикновено последствията от слушането му. Бат Дейв Грол просто къса и е един от любимите ми персонажи в музикалния бизнес. И Foo Fighrers са една от любимите ми групи евър. Музиката им ми влиза като голямо Йени Ръкъ с разредител Ефес. Nuff said.

ИБАХТА съветва: купете го

My Chemical Romance
The Black Parade

Един от най-често слушаните албуми тази година. Имам го на телефона, в колата, в офиса, вкъщи и изобщо навсякъде, където може да ми се прислуша. Ако last.fm логваше всички тези места, щях да съм чукнал минимум 600 слушания. Определено най-добрия им албум от трите досегашни във всяко едно отношение. И най-вече в звуково. Старите звучат като да са записвани вкъщи на стария ми компютър, да не говорим, че има прекалено много джангър и ненужно дране. А тук всичките песни са много големи. Ама до една. Cancer ме разплаква одмах, а Mama предизвиква същата “газ до дупка” реакция, като The Pretender по-горе. С голямо нетърпение чакам да излезе и новия.

ИБАХТА съветва: купете го

School Boy Humor
School Boy Humor

Приятно емо-поп-рокче, ако си падате по такава метро музика и не е в разрез с гъстите косми по гърдите ви. Ама и тях ги позавъртя машината и от пъпчиви неошлайфани пост-тийнове се превърнаха в зализани и отракани пичовци с дръзки лафове. Жалкото е, че доста малка част от целия албум става за слушане, другото седи малко като пълнеж.

ИБАХТА съветва: изтеглете го

Simple Plan
Simple Plan и Still Not Getting Any

Обичайното мейнстрийм североамериканско звучене, познато от един билюк други банди, но, дето имат една приказка там – with a twist. Като Billy Talent по-долу и те са канадци, при това – френски, но за разлика от тях, имат успешен път и звучат анджък за щатския пазар, следователно могат да похапнат много успешно. Нарочно слагам два албума, защото и двата много ми допадат. Дори да не знаете чия е, 100% сте чували Perfect World – вероятно най-въртяната им песен, макар че аз си имам други фаворити.

ИБАХТА съветва: изтеглете ги

The Whip
X Marks Destination

Откриващото Trash е едно от най-големите парчета, които наскоро ме удариха. Имаше ден, в който го слушах над 10 пъти и подскачах като побъркан по стола. Стилът е така модерното напоследък електронно-диско-поп-рок-алабала и макар че освен Trash албумът няма кой знае какви други сериозни достойнства и минава ей така лежерно за фонова музика, пичката барабанистка, приличаща на осъвременена версия на Д’арси от Smashing Pumpkins компенсира с присъствието си.

ИБАХТА съветва: изтеглете го

Billy Talent
Billy Talent III

За мое искрено съжаление, този албум е една голяма купчина говна. Огромна купчина топли кравешки говна, издрискани целенасочено за американския пазар, както пичовете изобщо нямат свян да си признаят. Сравнен с първите два албума, този е просто ташак. Звучи като събран от семпли и парчета отпреди. Звучи като Dime Piece. Откриващата Devil On My Shoulder e просто някаква версия на откриващата This Is How IT Goes от първия албум. Вие ненормални ли сте, бе? Кво е това? Рециклаж на материал? Rusted From The Rain, която въртят по MTV е супер зле и сякаш е сглобена от няколко други песни, даже се чудех коя е тая смешна група преди да прочета надписите. А най-лошото е, че усещането, че вече си чувал всичко, остава до края на албума. Едни и същи акорди, едни и същи интонации и едно такова темпо на 16 оборота. Пълен фарс. Няма я грубата енергия, няма го пауъра, заради който ги прослушах и ги въртях нонстоп, няма го смисъла в текстовете. Има само един жалък опит да се превърнат от известна и харесвана в Канада банда в мейнстрийм боклук за щатския пазар. Пичове, честито – epic fail. Знаете ли какво сте вие? Вие сте Рени! Или ако излезем от шегичката на българското кино, вие сте Black Eyed Peas.

ИБАХТА съветва: не пипайте това лайно!