Етикет ‘bulgarian’

Добре, защо, за бога?!

22 11 2009 @ 18:38Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
shocked
2 коментара

Cherni Vrecht blvd

Добри практики в съвременна България

28 10 2009 @ 13:07Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
quixotic
8 коментара

Докато светът отива към технологично развитие, в съвременна България добрите практики се наричат с инспириращи имена, като “интеграция на малцинствата” и “декада на ромската интеграция”. Последното означава, че с проблемите се справяме утилизирайки олд скул метода на грубата физическа сила на неграмотни и дебилни маси от обществото, вместо технологии, минимизиране на разходите и погубеното време, и мислейки лекинко в перспектива. Но не, чакайте – това си е win-win ситуация отвсякъде – правителството влага минимално количество пари в циганите и едновременно с това те нямат свободно време, в което да мислят мастърпланове за набези и кражби! Кажете, не е ли много по-добре така, отколкото хем да се инвестира в прескъпа техника, която не се изплаща дори и след 10 години, хем пак тъпите журналисти да ни занимават с проблемите на сегрегацията, когато темата с бездомните кучета се изтърка? Много ясно, че е по-добре.

Спомням си соца, слънчевите дни, спомням си пичките, топлите вълни. Сори, отплеснах се отново. Спомням си обаче един аспект на соца кристално ясно. Всеки ден улиците се измитаха от ифите, а в по-късните години и от едни ню-ню робурчета, а нощем пък газките-водоноски миеха до пълен блясък.

Сега улиците се метат на ръка от цигани, а миенето се случва само преди избори или по преди визита на съветския или щатския президент. Колко ефективна и умно измислена е подобна схема е очевидно – една седмица след измиване случайно взета кола в случаен областен град е във вида, който е имала непосредствено преди него. В добрия случай. Може още на следващия ден да е така, както ми се е случвало неведнъж. Моят отпор на това е денонощното премисляне на кои точно ключови места да отворя верига автомивки. Ня-хя-хя!

Но да не изпадаме твърде в едностранчивостта на частните случаи – все пак има много хора, за които чистотата на автомобила, дрехите и епидермиса не е особена ценност. А и използването на такъв труд има и своите положителни и дори естетични страни. Последното става през есента, когато тружениците започнат да метат нападалите листа. О, каква радост за старите ми птеродактилски очи е това. Същинска феерия от багри, досущ като боя между ученичката и любовницата в Герой.

Абстрахирайки се от арт аспекта на есенното листометене и измествайки фокуса отново към същината му, предполагам, че основната причина то да се прави е, че листата запушват канализацията, което пък е предпоставка идващите есенни дъждове и зимни снегове да направят наводненийца тук-там. Което пък е предпоставка народът да бучи и по телевизията да се показват драматични репортажи. Което пък е предпоставка кмета и премиера да излизат с изявления от гъза на индийския слон как се работи раунд дъ клок по проблемите, вместо да си правят нещо друго. Което пък е предпоставка да казвам все по-често “ти еба държавата малоумна”, което пък вреди на моя собствен рахат. Ефектът на пеперудата в действие – когато някой някъде в държавата прави идотски неща, той неминуемо ми разваля рахата. А аз никак не обичам да ми се разваля рахата. Ставам кисел, троснат и дори агресивен.

В по-глобален аспект обаче метенето на листа разваля рахата на планетата – мащаб малко по-голям от амбициите на управляващите България. Не можах да не си задам неминуемия въпрос “къде ги слагат тия листа след като ги изметат”, но виждайки найлоновия чувал няколко метра по-надолу получих отговора. Нападалите листа се натъпкват в найлонови чували. Гениално, батко. Сред многото неща, които не съм, е експерт в областта на гниенето, но знам едно: листата, за разлика от найлона, са естествен продукт и като такъв гният. При това гният за 6 месеца и при гниенето си образуват тор, който пък е полезен за почвата. Найлонът се разлага за между 500 и 1000 години, и за добро или лошо, ние няма да сме наоколо за да видим и оценим последствията от събирането на листа в найлони от цигани в държава, която ще бъде последната в света, интегрирала състейнабъл технологии, като пред тях предпочита да мисли нови пинизи за смукане от поданиците си, вместо да внася африкански курви, които да ги задоволяват само заради това, че все още я населяват. Това малко дълго и емоционално стана, ама не знам защо сутрин вече дори и едно кафе като изпия и избивам на 72 оборота. А сега ядох и двоен Сникърс и си ебало майката направо – виждам на 300 dpi. Мета пасти да яде пред смертелното ми утринно енерджи комбо. Ако думна и един Burn е много вероятно да заприличам на някой от Happy Tree Friends.

Заеби. За да е полезен обаче този постинг в нещо друго, освен изразяването ми на крайно мнение, ето утопичния план за действие, в който всичко ще се извършва оптимално, а на мен няма да ми се налага да излизам от зоната си на комфорт.

1. купуват се достатъчно на брой мобилни улични прахосмукачки.
2. на по-интелигентните цигани се провежда обучение за работа с тях и им се дава квалификационна тапия и по-висока заплата, което ще им помогне да се почувстват повече хора от по-простите си събратя, да се пооткъснат от средата си и да се интегрират доста по-успешно, едновременно с това проповядвайки идеологията, че циганщината е зле и всички цигани трябва да се учат и да работят съвестно, за да стигнат техния статус.
3. на останалите се възлага задачата да почистят, ремонтират, разширят и каквото друго е необходимо съществуващата канализация и също им се дава някаква тапия и длъжност, която звучи гордо и вместо като ги питат “кво работиш” да отговарят “метем улиците малко тука, како”, да кажат “поддържаме канализацията в изряден вид, за да може да функционира градът ни като истински европейски град”. Пост-ефект от това – виж горната точка.
4. всички сме доволни, живеем на едно по-чисто място, което използва съвременни технологии, по улиците има все повече усмихнати хора и все по-малко мияичи на прозорци по кръстовищата, които вече не чупят нервите на и без това настръхналите от напрегнатия работен ден граждани, като резултат от което те не се прибират с желание да крещят, пият и бият, което пък води до по-малко разводи и насилие, и повече хармония в жилищните квартали.

Вярно, реализацията на цялото това нещо струва пари, но забелязвам, че пари за рисковани планове в държавата не е като да не се намират. Не ме интересува чия е компанията, от която ще доставите машините, важното е нещата да заработят. Моето не се губи – 150 000 лева консултантски са си 150 000 лева консултантски. С разходен документ и всичкото му, разбира се, аз съм съвестен гражданин. Първо ще им платя данъците и чак после, ако остане нещо, ще взема още едно Porsche-нце. Стискаме ли си ръцете?

Скрито-покрито да няма

14 10 2009 @ 21:01Trackback
Етикети: ,
Категории: невероятната българия
blank
1 коментар

Врата с контакти

Мозъчни донори

03 08 2009 @ 10:43Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
silly
Безинтереснo

Всичко си е на мястото

А в това време, пред НСС…

27 07 2009 @ 11:17Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
impressed
Безинтереснo

Паркиране по учебник

Душа назаем

16 06 2009 @ 12:31Trackback
Етикети: , ,
Категории: четиво
happy
14 коментара

Знаете ли какъв ми е проблемът? Че искам да чета, а няма какво. Осъзнавам привидната абсурдност на твърдението, но това е реалността. Затова и напоследък чета много по-малко художествена литература, отколкото ми се иска. Всичко ми е едно сиво, скучно, изсмукано и на моменти направо недоумявам с кой акъл някой е пуснал такава чекия на пазара. Което е и най-големият ми страх – да не се окаже, че и моите неща всъщност са безобразна чекия, а аз самодоволно смятам, че съм ебахти шефа. Но това скоро ще се разбере.

Само за последните два месеца съм започнал и захвърлил над 10 книги. Не ме грабват. Или пък са ми откровено постни. За да не си помислите, че говоря с гъза си, ето ви кратък списък на скрапа: Олег Чорни – Eй, you; Мартин Паж – Как оглупях (големи хвалби за тая, голямо чудо, награди и прочие); Фредерик Бегбеде – Windows on the world; Георги Господинов – Естествен роман; Катя Атанасова – Неспокойни истории; две на Иля Стогов, чиито имена дори не помня и не се сещам даже къде съм ги забил след като ги хвърлих потресен. За Проект троица на Карбовски и компания отбрани алкохолета мога да кажа единствено – пичове, ебахти злето!

А като вземеш да четеш нафуканите рецензии на задната корица на бъларските книги, писани от солташаците на автора – други видни писатели, няма как да не ти стане тъпо при мисълта колко евтино хората си плюят на имиджа. Имало е случаи, в които хора са идвали при мен с идеята да популяризирам някакъв проект или нещо друго чрез блога. Естествено, не бих имал нищо против, ако действително си струва. Но не съм толкова зле, че да популяризирам неща, в които не намирам себе си.

Душа назаем

Всъщност, единствените книги, които започнах и с удоволствие завърших докато изхвърлях горните в различни краища на къщата бяха две на Суворов и Бог Върнън Литъл, които препрочетох и Душа назаем на Тишо. Тишовата я четох около 20 дни, защото обичам да чета бавно и препрочитам определени моменти. Снощи стигнах до епилога, току-що го свърших. Хареса ми. Бих казал, даже много. Няма да избълвам поток префърцунени тъпни, за да звуча убедително. Вместо това ще приведа най-важния довод. Смятам, че е една от много малкото български книги, които заслужават да бъдат купени *.

* Имам радикално нова идея за глобална промяна на бизнес модела за търговия със софтуер, филми, игри, книги и музика, за която ще стане дума по-нататък. Вероятно някоя вечер, когато се напия и изнервя от поредното несмилаемо ентъртейнмънт лайно.

Етимология на лаунджа

10 06 2009 @ 14:03Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
working
1 коментар

Лаундж е много популярен термин в България в последните години. Лаундж клуб, лаундж стол, лаундж музика, лаундж коктейл, лаундж дрешки, лаундж съм и т.н. И понеже съм си любопитно копеленце, нямаше как в един момент да не поискам да разбера какво точно е LOUNGE [laundʒ] според българския език.

Според речника Полиглот

I. v 1. излежавам сe; излягам се, излеврям се (?!)

Според тълковния речник

излеврям се
излевряш се, несв. и излевря се, св. Грубо. Излягам се неприлично

След няколко безсънни нощи прекарани в калкулиране, чесане и хъмкане нашият екип филолози, психолози и лаундж гийкове достигна до фундамента на всичкото му:

LOUNGE = да се изчекна се като рязан турчин