Autumn Rock n Roll, baby!

30 09 2009 @ 12:01Trackback
Етикети: ,
Категории: светското училище на Борисов
energetic
3 коментара

Kasabian
West Ryder Pauper Lunatic Asylum

Kasabian West Ryder Pauper Lunatic Asylum

Kasabian са една от любимите ми банди тази година. Дават ми жега. Ама жега! Ако първо чуете дънещ с неистова сила звук, а после видите щастлива до ушите физиономия да пее гръмогласно

Here come the morning that I say goodbye to ya
Here come the morning that’ll say goodbye
but I dont turn around cause the reason is treason

ще знаете, че съм аз. Първите им два албума са също много голяма сила и ме зареждат с баси пауъра, но новия е просто фантастичен и ме разтърсва изцяло. Малко са такива песни, да не говорим за цели албуми. Изключителен, просто изключителен. Както обикновено, албумът съдържа най-разнообразни стилово неща. Не съм си дал зор да проверя, но Vlad The Impaler звучи много като Borther’s Gonna Work it Out на Chemical Brothers и като едното нищо те да имат участие. Take Aim пък го докарва на ранните Kula Shaker. По-нататък има и други остри стилови люшкания и албумът не ме оставя да скучая нито за миг, независимо от броя поредни слушания.

ИБАХТА съветва: купете го

Muse
The Resistance

Muse The Resistance

Е, Muse си е Muse, а аз съм пристрастен. И с двете ударения. Както всеки техен албум и този изисква буферен период от време и минимум 5 прослушвания, за да му влезеш на вибрациите и да можеш да го асимилираш. Подобно усещане не съм срещал при нито една друга група, много е странно. Първоначалната ми реакция е “бах”, но после се сменя диаметрално. Обложката е като българска илюстрация на съветска фантастика от 70-те.

ИБАХТА съветва: купете го

Green Day
21st Century Breakdown

Green Day 21st Century Breakdown

След пауза от десетина години, при излизането на American Idiot отново ги прослушах и се зарадвах, че остаряваме и поумняваме заедно. Има много банди от младостта ми, които не остаряват с мен. Prodigy, Offspring, Biohazard, Clawfinger и сума ти други. Те нито са ми интересни вече, нито очаквам отново да ми станат, защото виждам, че циклят там, където ги оставих. Обаче при Green Day случаят е точно обратен. И сега като се замисля, май се доближават идеологически до онова, което бих нарекъл актуална версия на Bad Religion. Албумът е чуден и предлага огромно количество песни за наслада на ухото и душата.

ИБАХТА съветва: купете го

Foo Fighters
Echoes, Silence, Patience And Grace

Foo Fighters Echoes, Silence, Patience And Grace

The Pretender е един от най-добрите начини да откриеш албум, заклевам се. Гъша кожа, стърчащи нагоре косми и педала до ламарината са обикновено последствията от слушането му. Бат Дейв Грол просто къса и е един от любимите ми персонажи в музикалния бизнес. И Foo Fighrers са една от любимите ми групи евър. Музиката им ми влиза като голямо Йени Ръкъ с разредител Ефес. Nuff said.

ИБАХТА съветва: купете го

My Chemical Romance
The Black Parade

My Chemical Romance The Black Parade

Един от най-често слушаните албуми тази година. Имам го на телефона, в колата, в офиса, вкъщи и изобщо навсякъде, където може да ми се прислуша. Ако last.fm логваше всички тези места, щях да съм чукнал минимум 600 слушания. Определено най-добрия им албум от трите досегашни във всяко едно отношение. И най-вече в звуково. Старите звучат като да са записвани вкъщи на стария ми компютър, да не говорим, че има прекалено много джангър и ненужно дране. А тук всичките песни са много големи. Ама до една. Cancer ме разплаква одмах, а Mama предизвиква същата “газ до дупка” реакция, като The Pretender по-горе. С голямо нетърпение чакам да излезе и новия.

ИБАХТА съветва: купете го

School Boy Humor
School Boy Humor

School Boy Humour School Boy Humor

Приятно емо-поп-рокче, ако си падате по такава метро музика и не е в разрез с гъстите косми по гърдите ви. Ама и тях ги позавъртя машината и от пъпчиви неошлайфани пост-тийнове се превърнаха в зализани и отракани пичовци с дръзки лафове. Жалкото е, че доста малка част от целия албум става за слушане, другото седи малко като пълнеж.

ИБАХТА съветва: изтеглете го

Simple Plan
Simple Plan и Still Not Getting Any

Simple Plan Simple Plan Still Not Getting Any

Обичайното мейнстрийм североамериканско звучене, познато от един билюк други банди, но, дето имат една приказка там – with a twist. Като Billy Talent по-долу и те са канадци, при това – френски, но за разлика от тях, имат успешен път и звучат анджък за щатския пазар, следователно могат да похапнат много успешно. Нарочно слагам два албума, защото и двата много ми допадат. Дори да не знаете чия е, 100% сте чували Perfect World – вероятно най-въртяната им песен, макар че аз си имам други фаворити.

ИБАХТА съветва: изтеглете ги

The Whip
X Marks Destination

The Whip X Marks Destination

Откриващото Trash е едно от най-големите парчета, които наскоро ме удариха. Имаше ден, в който го слушах над 10 пъти и подскачах като побъркан по стола. Стилът е така модерното напоследък електронно-диско-поп-рок-алабала и макар че освен Trash албумът няма кой знае какви други сериозни достойнства и минава ей така лежерно за фонова музика, пичката барабанистка, приличаща на осъвременена версия на Д’арси от Smashing Pumpkins компенсира с присъствието си.

ИБАХТА съветва: изтеглете го

Billy Talent
Billy Talent III

Billy Talent Billy Talent III

За мое искрено съжаление, този албум е една голяма купчина говна. Огромна купчина топли кравешки говна, издрискани целенасочено за американския пазар, както пичовете изобщо нямат свян да си признаят. Сравнен с първите два албума, този е просто ташак. Звучи като събран от семпли и парчета отпреди. Звучи като Dime Piece. Откриващата Devil On My Shoulder e просто някаква версия на откриващата This Is How IT Goes от първия албум. Вие ненормални ли сте, бе? Кво е това? Рециклаж на материал? Rusted From The Rain, която въртят по MTV е супер зле и сякаш е сглобена от няколко други песни, даже се чудех коя е тая смешна група преди да прочета надписите. А най-лошото е, че усещането, че вече си чувал всичко, остава до края на албума. Едни и същи акорди, едни и същи интонации и едно такова темпо на 16 оборота. Пълен фарс. Няма я грубата енергия, няма го пауъра, заради който ги прослушах и ги въртях нонстоп, няма го смисъла в текстовете. Има само един жалък опит да се превърнат от известна и харесвана в Канада банда в мейнстрийм боклук за щатския пазар. Пичове, честито – epic fail. Знаете ли какво сте вие? Вие сте Рени! Или ако излезем от шегичката на българското кино, вие сте Black Eyed Peas.

ИБАХТА съветва: не пипайте това лайно!

  1. mldn says:

    не мога да се сдържа да не добавя и личния си фаворит за годината (добре де, наред с Muse) – Arctic Monkeys Humbug

  2. Tuzemec says:

    “Vlad The Impaler” верно е ебахти якото парче…
    Мерси 😉

  3. […] е за обложката на новия им албум, The Resistance, както казва Ивайло Борисов, „обложката е като българска илюстрация на […]