4 години след първия епизод на това какъв компютър купуват 1000 лв, дойде време за втори епизод и проследяването на съответните промени за 4 години.

За 4 години машината за 1000 лв претърпя доста изменения и във финалния си вид изглеждаше така:

Процесор
AMD FX 6300 Black Edition
Кулър
Cooler Master Hyper 212 EVO
Дъно
Gigabyte GA-990FXA-UD3 rev. 3
Рам
2×8 GB HyperX Savage
Видео
Sapphire R9 290X Vapor-X
SSD
960 GB SanDisk UltraII
HDD
1 TB WD Caviar Blue
Захранване
850W OCZ ZX 80 Plus Gold
Аудио
Asus Xonar DG SI
Кутия
Cooler Master N400 с добавени два Antec TrueQuiet Pro

Всъщност, от оригиналната машина останаха само кутията, кулъра и аудиото. Всичко останало през тези четири години беше подменено и навярно това е повишило общата й стойност до над 2000 лв, но не ми е представлявало ценност да калкулирам – просто съм ъпгрейдвал при нужда или добра оферта.

От цялата работа обаче идвам с три извода:
Чети, за да не работиш

След публикуването е ъпдейтнато почти всичко и е добавена втората страница с описание на сглобката; който е чел оригиналната версия не е лошо да я прочете пак. Последен ъпдейт: 3 януари

Тази тема е пряко следствие от размислите ми дали покупката на втора ръка бранд нейм работна станция е смислено мероприятие или не.

В началото обърнете внимание на нещо много важно:

Това не е някакъв “професионален” материал за изборът на “най-добрия” хардуер. Това е материал описващ решението за моите конкретни нужди, бюджет и ситуация, които навярно нямат нищо общо с вашите, но пък може да ви дадат тема за размисъл. Покупката на компютър е строго индивидуално преживяване и в нея няма правилно и грешно, всичко е индивидуално. Като формата и размера на гъза. Макар че лично по мое мнение, добре е да имате малък и стегнат гъз.

Чети, за да не работиш

Лесно най-забавната игра на годината. Невероятно добър платформър, точно от онези, дето вече не ги правят. Брутална изродщина с кървища, чобанско млатене, пръснати тикви, колене и тотален вандализъм. И много силен тъмен хумор. Доберманите се казват Dre или Nate, негрите са точни копия на Тупак. Казвам ви, ако и на вас като мен Машинариума ви писна бързо, макар да си спомняте с умиление отдавна отминалите епохи на поинт-енд-клик куестовете, Shank ще ви даде точно каквато жега трябва. А диалогът с падрето:

– I shall call you Lazarus
– I shall call you fucked

ме накара да изригна в мощен, чутовен оргазъм. Супер, просто супер!

p.s. Самият факт, че можах да направя ебаааахти дългото и нахално комбо в живота си – 110, ме изпълва с още по-голямо щастие.

След толкова години чакане за продължението на един от най-добрите шутъри екшъни евър ще кажа, че Mafia 2 е много добра. Графиката е страхотна, физиката е супер реалистична, моушън кепчъра е перфектен, историята е добра, има емоция, има тръпка. Само че има и нещо друго. Разработката й отне твърде много време. От излизането на първата изминаха 8 години без 4 дни. 8 години са светлинно разстояние в гейминг бизнеса. За последните 8 години се случиха страшни неща. Най-малкото излязоха около 150 GTA-та, които тотално попиляха жанра и оставиха много малко място за оригиналност. Първата Mafia беше в пъти по-добра от GTA 3 и за разлика от него, нея я изиграх с удоволствие до края. Обаче после нещата се обърнаха.
Чети, за да не работиш

Спойлър, не спойлър, ако не сте се информирали, да ви кажа, че трета част ще има. И не само ще има, а действията ви в тази могат да дадат отражение в нея. Не е 100% сигурно дали този грандиозен план може да се реализира, понеже най-малкото ще изисква импорт на файлове, които хич и не смятам да пазя, обаче самата идея ясно показва накъде, как и с какви скорости отива гейминг индустрията. В този ред на мисли, ако по някаква неведома причина си пазите фолдъра от първата част, можете да импортирате профила си и да продължите с него. Казвам че не е сигурно, защото и Halo преди 10 години в първите описания беше лансирано като стратегически екшън, ама накрая го опростиха до обикновена гърмялка. 10 години в този сектор обаче са много. Преди 10 години Thief 2 беше върха на чудесата.
Чети, за да не работиш

Поздравеления, Ubisoft – epic fail! С малоумната си онлайн drm защита на Assassin’s Creed 2 и още по-малоумната му цена обърнахте част от плащащите си клиенти към тъмната страна. Да искаш перманентна интернет връзка за сингъл плеър игра и да съхраняваш всичките потребителски данни на сървъра си, който няма вътък да поеме натоварването и от там с проблемите си убива всякакво желание за игране, е вероятно най-бездарната и куца идея за защита от пиратство, която може да хрумне на някого в бранша.

Напоследък ме виждате често да мрънкам, че гейминга нещо куца. Често-често, колко често пък да е, ама си има два пъти в годината. Не излизат интересни заглавия и това си е. Да чакаш цяла година за дългоочакваното продължение на нещо любимо или обещаващо си е жива доза ташак. А покрай евата имам нужда и да поолабя малко жилата. Нали, не върви да плющиш цял живот ягодов чийз и да не ти втръсне.

И току в такива ситуации неочаквано се пръкне по нещо, дето малко притъпява кофти тръпката и окупира вниманието за известно време. А аз ужким се имам за осведомен в тая област. Осведомен, обаче дедо ми. Dark Sector е баш едно такова пръкнало се от никъде нещо.

Чети, за да не работиш