Ето ме с нова покупка от ония ирационалните и неевтините. Пластмасово кубче, което свири цели четири интернет радиостанции. Колко струва? 90 паунда без доставката. Дали човек за малко повече пари не може да си вземе нещо от ранга на AirStream 10? Па може, щом го кефи. На мен това ми беше достатъчно добра идея на думи, а в действителност се оказа още по-фънки.

Рядко ям паразитни храни като луканки, суджуци и прочие, но от време на време ми се прияжда. А няма как цяла година да карам само на домашен суджук. Отказал съм купешките говна, защото за никого не е тайна, че луканката вече не е като едно време …

Изборът ми за NAS-ка приключи още преди 3 месеца, но изминалото време само ми помогна да затвърдя впечатленията си от избраното устройство.

По-старите читатели си спомнят оригиналния Радомирчо, който запали искрата на желанието ми да се вдетинявам на дърти години с камиончета с дистанционно. Оттогава минаха… колко, 4 години, ебаси. Фейсбук “приятелите” ми пък знаете за кампанията за фъндрейзване, която направих около рождения си ден и която само Момчил прие присърце. …

Никога не съм харесвал никоните. Усещам ги направени за гийкове и нърдове. Едни такива чепати, неприветливи и не знам защо се оказва така, че известна част от притежателите на Никон, за които са сещам, са точно такива типове. Та ще разберете нежеланието ми вкъщи да влиза апаратура на тази марка. Вместо това за сапунерка още от миналата година бях лепнал око на Canon S95. Странният парадокс при него е цената. 850 лева за сапунерка аз лично не бих дал, пък ако ще и турците да дойдат. Още повече, че навън канона струва малко повече от никона. Ходи разбери.

Nikon P300 от своя страна е съвсем нов и едва наскоро, да не кажа и предния месец (разбирай февруари, откогато датира този драфт), дойде на нашия пазар. На външен вид е много приятен – черен метал, минималистично изсечено тяло, малко копчета, голям екран.

Този месец много през просото го подкарах. 1/3 от изпитите вина дори не ги снимах и за беля вече не помня кои бяха. Някои бяха добри, други не до там, ама ха де…

Добрите

Ей го на – Уникатото рубин не знам защо не съм го снимал, при положение, че беше едно от добрите вина и само паметката, която съм си оставил на драфт ми припомни за него. Страхотно ми хареса. Рубина си го обичам и това е, но този е наистина много ярък. Яко таниново усещане през цялото време. Отдавна не бях срещал утайка във вино, мани пък сериозна. Ранния мелник на същата изба от предния месец нямаше такава. Странно. Определено ще го пия пак.

Много е странно, че на следващия ден, след като са изкорах от отайката в уникатото се сблъсках с не по-малка в туинса. При него също има ясно изразен, много силен танинов елемент, само че с по-висока киселинност. Забелязвате ли как ставам все по-вещ? Скоро ще започна да говоря за “сочен нос”, макар първата ми асоциация да е със синузит, а след това като едното нищо ще ескалирам до “запомнящ се послевкус”, каквото и да значи тая хуйня.