Изборът ми за NAS-ка приключи още преди 3 месеца, но изминалото време само ми помогна да затвърдя впечатленията си от избраното устройство.

По-старите читатели си спомнят оригиналния Радомирчо, който запали искрата на желанието ми да се вдетинявам на дърти години с камиончета с дистанционно. Оттогава минаха… колко, 4 години, ебаси. Фейсбук “приятелите” ми пък знаете за кампанията за фъндрейзване, която направих около рождения си ден и която само Момчил прие присърце. …

Никога не съм харесвал никоните. Усещам ги направени за гийкове и нърдове. Едни такива чепати, неприветливи и не знам защо се оказва така, че известна част от притежателите на Никон, за които са сещам, са точно такива типове. Та ще разберете нежеланието ми вкъщи да влиза апаратура на тази марка. Вместо това за сапунерка още от миналата година бях лепнал око на Canon S95. Странният парадокс при него е цената. 850 лева за сапунерка аз лично не бих дал, пък ако ще и турците да дойдат. Още повече, че навън канона струва малко повече от никона. Ходи разбери.

Nikon P300 от своя страна е съвсем нов и едва наскоро, да не кажа и предния месец (разбирай февруари, откогато датира този драфт), дойде на нашия пазар. На външен вид е много приятен – черен метал, минималистично изсечено тяло, малко копчета, голям екран.

Този месец много през просото го подкарах. 1/3 от изпитите вина дори не ги снимах и за беля вече не помня кои бяха. Някои бяха добри, други не до там, ама ха де…

Добрите

Ей го на – Уникатото рубин не знам защо не съм го снимал, при положение, че беше едно от добрите вина и само паметката, която съм си оставил на драфт ми припомни за него. Страхотно ми хареса. Рубина си го обичам и това е, но този е наистина много ярък. Яко таниново усещане през цялото време. Отдавна не бях срещал утайка във вино, мани пък сериозна. Ранния мелник на същата изба от предния месец нямаше такава. Странно. Определено ще го пия пак.

Много е странно, че на следващия ден, след като са изкорах от отайката в уникатото се сблъсках с не по-малка в туинса. При него също има ясно изразен, много силен танинов елемент, само че с по-висока киселинност. Забелязвате ли как ставам все по-вещ? Скоро ще започна да говоря за “сочен нос”, макар първата ми асоциация да е със синузит, а след това като едното нищо ще ескалирам до “запомнящ се послевкус”, каквото и да значи тая хуйня.

Този месец не беше много богат на винени експерименти, защото бирата отново се върна в менюто ми, но пък повечето вина бяха добри и дори някои бяха невероятни. Доволен съм. Забелязвам, че вече не съм фанатично жадуващ бира и спокойно мога да изкарвам дълго време без нея. И надобрявам все повече в разграничаването на вкусовете и ароматите. Каквото и да ви говорят, тая работа става единствено с пиени, не с фасони и претенции.

Добрите

Застреляйте фотографа за безумната снимка, но не пипайте виното! Лесно едно от най-добрите български вина за вкуса ми. Ако не се вижда, това е мерло и рубин реколта 2008. Кастра Рубра затвърждава позиции на отлична изба. Техен е и Виа Диагоналис.

Хич няма и да се хабя с приказки. Втората част наследява всички емоции от първата. Което е добре. Ако искате праволинейна сайфай колялка с хорър елементи, която не пращи от оригиналност, ето я вашата игра. Става за игране, има интрига, всичко си е същото. Атмосферата …