Икономиката на споделянето, ама не оная, дето я мислите

10 03 2016 @ 10:02Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
blank
16 коментара

Да си го кажем честно, в споделянето никога не съм бил добър. За което са ме наричали тесногръд, закрепостен и други тъпотии, които имат същата интелектуална стойност, колкото да ме редиш заради това, че отказвам да спра да ям месо, понеже: 1) харесва ми; 2) засега не виждам причина да го правя, а когато я видя, тя ще е свързана единствено и пряко със здравето ми; 3) в този ред на мисли, наври си смешните етични съображения в анала; 4) аре друм, ходи прийчвай някъде, където някой по-лабилен ще ти хване дикиш. И ако е само това, иди-доди. Но има и други фактори, които не просто ме отблъскват, а отвращават в споделянето.

Да започнем с модата. Като други неща преди него, които не ми се изброяват, то е новото черно. Помагаш на планетата, намаляш си въглеродния отпечатък, по-социален си, по-интересен си, получаваш културно дивърсити, изобщо живееш един по-добър, осъзнат и полезен живот, казват. И си вярват. За жалост, в споделянето има един много сериозен проблем, който остава неизменен. Човешкия материал. И по-специално това, че той не струва. Същия тоя материал ще се подразни, че наричам нещо толкова значимо, според него, поредната мода, но той и затова е калпав.
Чети, за да не работиш

А над жълтите павета как стенания се носят

18 02 2016 @ 13:58Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
predatory
16 коментара

Бях правил едно време списък със субектите, които ще дера ритуално на жълтите павета, ако стане така, че небето рязко се разцепи, а един гигантски пръст посочи към мен и каже “брате, ти ще си ми наместник на тая ибана, калпава планетка, абе направи го тоя свят по-добро място, молим ти се тука с колегите – дай им го на уста на всичките боклуци от наше и свое име”:

– родители, които крещят и бият децата си. Тия ще ги дялкам с тъп кремък, направо ще им еба путчицата майна, ръченица върху чарковете им ще играя;
– ранобудни студентчета, политически блогърчета, активистчета за права на педали, онеправдани женички и всякаква друга дърпаща чергата към себе си подмолна и продажна сган, опитваща се да се нагуши манипулирайки наивните си събратя (hint: ония, дето безплатно ходят да ручат по протести и вярват, че правят разлика; те просто са тъпи, няма за какво да ги изтребвам);
– религиозните и научни фанатици. Ти дам ей сега една алелуя, ти дам ей сега една псевдонаука, ти дам ей сега едни пиър ревюта;
– “звездите”, психолозите, анализаторите и дзен гурутата им. Оф, да, и фенси кученцата им от породи като лабрадудъл енд шит;
– селф хелп авторите;
– “лидерите” по продажби, лидерство и каквото там лидерстват;
– тонове мечки и тигри заради кожите, че да имам какво да си сложа пред камината;
– горното беше шегичка, майка ти активист за защита на животните, еколог нещастен, дейба, ама няма да доживееш да ми се цупиш, понеже всъщност ти ще си опънат пред камината ми;
– медицинските лица, които са забравили на кого трябва да служат (hint: не на фармацевтичните компании, свиньо долна);
– онези, които в условията на работеща градска канализация си бършат гъза и хвърлят хартиите в кофата, хем с говната нагоре и онези, на които в офисния кенеф им е много трудно да си изтъркат следите от чинията с предоставената от офиса безплатна четка;
– олигофрените с житейски рефрен “чалгата и мутрите са виновни за всичко”;
– криминалните елементи нека нямат капчица съмнение, че ще бъдат превъзпитани. Под формата на вкусно угощение за дивите животни в резервата ми;
– производителите на некачествена стока, които знаят какво произвеждат и съзнателно продължават да го правят;
– журналистите, сценаристите на реалитита и другия джънк, начело с репортерите на господарите;
– политическата върхушка и всеки някога участвал в политически игри;
– водачите на неизправни МПС-та или употребили алкохол и опиати боклуци, които съзнателно създават предпоставки някой да умре на пътя. Тия, дето клаксонират – също;
– 99.95% от заетите в туризма и общественото хранене;
– идиотите с позитивното мислене и онези които дават на късо само при мисълта да допуснат в малкия си цветен свят обективната реалност, която е коренно различна;
– всички, които обясняват различното мнение и поведение от тяхното/общоприетото с дълбокото заключение “комплексар” или “хейтър”;
– ония, дето са с ваучери и ти клипват, за да ги набереш ти, мама им деба дребногешефтарска;
– градинко;
– други;

p.s. моля анално наранените, като коментират, да казват от коя категория са, че правя статистика на посещаемостта.

Sunroad FR800 vs Suunto Core

18 01 2016 @ 11:22Trackback
Етикети: , , ,
Категории: пинизи, продукт
nerdy
2 коментара

sunroad fr800

Миналото лято видях в ибей един изключително достъпен Core, наддаването за който нещо не вървеше много, понеже в описанието му ставаше дума, че има някакъв спорадично появяващ се яд с контраста на дисплея. Не го бавих много, спечелих търга и седмица по-късно го държах. Заведох го на часовникар, тоя го погледна, каза оо те тия ядат батерия като ненормални, сигурно от това е, продаде ми една CR2032 за 8 лв, след което проблемът си остана и каза еми сори пич, наредил си се, часовници от ибей не се купуват. Ся, понеже на мен ми е редовна практика да купувам часовници от ибей и досега не съм имал ядове, просто преглътнах путките майни, които исках да му тегля за цената на батерията и се прибрах в офиса, където да го разцъкам на спокойствие. Четох в нета какви ли не чудесии, но никой нямаше същия яд. Всички цитираха или слаба батерия или фабричен дефект при сходни, но не същите ситуации. Рових в скритото меню, настройвах контрасти и не знам си какво и не пожънах резултат. Реших, че ще му го върна на тоя и това е. Преди да го направя обаче отворих отделението за батерията и почнах да оглеждам дали не е някакъв технчиески проблем с него – крива пластина или нещо такова. Натиснах с пръст батерията и дисплея светна като слънце. Извадих я и установих, че от трите контактни крачета на пластината на дъното, едното е изкривено и не прави контакт в нормално състояние. Затова побългарих нещата като добавих едно малко листче, сгънато на две, затворих капака и часовникът никога повече и за миг не загуби контраст.
Чети, за да не работиш

I have a dream aka моят път в света на бизнеса, стартъпите, поумняването, развиването на разни работи и некви такива житейски размисли за изминалото време

22 10 2015 @ 16:00Trackback
Етикети: , , ,
Категории: светското училище на Борисов
working
3 коментара

Имам много мечти, но от опит установих, че това не е добре. В смисъл добре е да се мечтае и да имаш идеи, защото не мога да си представя колко тъжен и нещастен е живота на хората, които нямат, обаче е добре и да си дава сметка човек, че идеите и изобщо всичко изискват време и много усилия. Добре е да си дава също сметка и за това, че

много от на пръв поглед гениалните идеи за нищичко не стават.

И понеже установих това по трудния начин през годините, накрая изкристализирах до няколко фундаментални извода, които ще споделя по-долу.
Чети, за да не работиш

Избор на монитор за 500 лв, 2015

24 05 2015 @ 19:04Trackback
Етикети: , , ,
Категории: продукт
nerdy
2 коментара

избор на монитор 2015

След покупката на таблета установих, че екранната ми площ рязко окъся за размаха на ръката. Това и фактът, че верният ми и по съвместителство, невероятно добър, Dell 2209WA вече е на 6 години и от две проявява типичните за марката недъзи – вертикални черти при пускане, които изчезват 10-20 минути по-късно, изкара на дневен ред план за смяна на монитора. Но в наше време това не е лека задача. Оказа се, че междувременно производителите на монитори са се изпедерастили и в опит да си намалят насраните производствени разходи, са адоптирали 16:9 аспект, вместо по него време популярния 16:10, та да могат да произвеждат монитори наедно с телевизори. Пряката кирия от 16:9 аспекта е, че като гледа видео човек, няма да му остават две черни джезгии отдолу и отгоре. Това е. Само дето на мен гледането на филми ми е толко зор, колкото и глобалното затопляне и по тази причина не мога да оценя невероятната полза. Виж, негатива мога. Губят се бая вертикални пиксели. Междувременно, не е като да съм забелязал видимо поевтиняване в следствие от тази технологична промяна, което за мен значи едно – разликата в прихода от оптимизираните разходи на тях си им влиза като чиста печалба, а на мен си ми влиза отзад, понеже каквото и да прави и да суче човек, читав монитор под 500 лв е почти невъзможно. В моя случай, в който го утилизирам за две еднакви по важност неща – графична работа и гейминг, цифрите отиват на 700+.
Чети, за да не работиш

Книгите са овъррейтед, драги ми квазиинтелектуалецо*

23 04 2015 @ 13:27Trackback
Етикети: , , , ,
Категории: светското училище на Борисов
bitchy
Безинтереснo

плачи тъжни ми писателю

Битието е коловоз. За една добра част от населението на земята имам предвид. Хорицата са вагон във влака на живота, който ги води и лашка накъдето си иска, а те просто пътуват, щото живота е там някакво тайнство ли, божа работа ли, писано ли им е — някаква такава пълна тъпня. Ама пък понеже не става да са мълчалив вагон — всички ще те помислят за тъп — трябва някак да изразят онова, което виждат докато пътуват към крайната си дестинация, депото за скрап. “А, това е гара”. “въй, лек, глей тъс топола колко йе висока”, “тоя пък простак пикае в полето”, “еййй пекна слънчице, супер”. Горе-долу с това се изчерпва капацитета на средностатистическия вагон в житейския влак. Плюс/минус, нали. Някои вагони са малко по-джиджяни, в други е пълна клоака. По тази причина средната обществена интелигентност не е точно повод за гордост и е малко като максимата “най-богатия 1% от човечеството владее колкото останалите 99% накуп”, ама наопаки:
Чети, за да не работиш

UGEE M708

01 04 2015 @ 10:29Trackback
Етикети: , , , ,
Категории: продукт
impressed
Безинтереснo

UGEE M708

Спомените ми от таблетите не са кой знае колко добри, предвид че единствения притежаван от мен беше едно насрано Graphire А6 преди около 14 години — много преди да ги преименуват на Bamboo, което се свързваше по уникалния сериен интерфейс и лагваше мъжката. Тогава разбрах, че А6 за чеп за зеле не става и всяка инвестиция в такъв размер са пари на вятъра. След като се помъчих един месец да правя каквото и да било с него, така и не го закачих повече до момента на изхвърлянето му след няколко години, когато излетя наред с обелки от лук и друг такъв един обикновен битов отпадък.
Чети, за да не работиш

Страница 1 / 5812345678910...последна