Окото на Цербер

14 07 2014 @ 14:23TrackbackЕтикети: , , , Категории: четиво
hyper
3 коментара

Ще бъде нечовешката нова мистъри-съспенс-ноар книга от award-winning писателят Борисов. Тя ще звучи малко нещо в тая стилистика:

Когато шестте деца бяха доведени в учителската стая, тримата мъже вече бяха разположили различни предмети по пода и листи върху голямата маса.
- Стройте се там в редица по един – изкомандва същият от тримата. – излизате напред един по един, казвате си трите имена, годините, трите имена на родителите, професия. Първия!
Първият ученик пристъпи напред.
- Иван Иванов Тодоров. 12 години. Майка ми се казва Даниела Сидерова Тодорова, работи като шивачка в завод Дружба. Баща ми се казва Иван Стоименов Тодоров. Работи в КРЗ.
- С коя ръка пишеш, Иване – попита мъжът.
- С лявата.
- С дясната умееш ли?
- Мога малко.
- С кой крак риташ топка?
- С десния.
- Сега. Пред теб има едни кубчета. Искам с крак да прекараш тази топка между всички.
Иван започна, прекара топката между кубчетата.
- Така. Застани прав. Скръсти ръце пред гърди… Мда. Сплети пръстите на двете си ръце… Мда. Пристъпи до масата. Хвани химикала. На трите листа пред теб има различни задачи. Първо намираш най-бързия и кратък път през лабиринта. После изчисляваш аритметическата задача. Последната е задача на асоциации. Гледаш думата и в полето в дясно от нея пишеш първата възникнала в главата ти дума? Ясно ли е?
- Ясно.
- Започвай.
След като задачите приключиха, листите бяха прибрани в едното куферче, а Иван бе поканен да пристъпи към другото. В него имаше мастилена плака и множество бланки. Първо снеха отпечатъци от целите му длани, а после от всички пръсти. Скритият в куфарчето фотоапарат му направи няколко снимки. Това се повтори с другите четири деца. След като приключеше, всяко от тях измиваше ръцете си на мивката в шкафа и напускаше. Дойде ред и на последното. То стоеше и гледаше мъжа право в очите по един непоколебим и неприсъщ на дете в подобна ситуация начин.
- Е? Как се казваш?
- Огнян Трифонов Радулов.
- Продължавай – гласът на мъжа демонстрираше нервност.
- На 14 години съм.
- Продължавай! – кресна мъжът и удари с юмрук по бюрото.
- Майка ми се казва Дарина Ангелова Радулова. Преподавател е във ВИНС. Баща ми се казва Трифон Илиев Радулов, инженер в НИПКИК – без нотка на притеснение отговори Огнян.
- Изпълни същите задачи като другите. Трябва да си ги наизустил вече.
- Да, наизустих ги.
Мъжът повдигна вежда. Вена запулсира на шията му, а устните му се сключиха в безкрайно тънка права линия. Не каза нищо.
Огнян изпълни всички задачи, бяха му снети отпечатъци и направени снимки.
- Свободен си – каза мъжът и взе листата със задачите.
Огнян тръгна към вратата.
- Спри! – рязко каза мъжът отново. Погледите на другите двама и директорът рязко се обърнаха към него. – Вярваш ли Бог?
Очите на директорът се изцъклиха.
- Вярвам в нещо повече от Бог – спокойно отвърна Огнян.
- И какво е то? Идеалите на комсомола, надявам се? – мъжът доби леко подигравателен тон.
Пренебрежителна усмивка заигра по устните на Огнян.
- Комсомолът, другарю, е временно локално явление. Вярвам в нещо много по-голямо.
- Огняне! – кресна директорът – Ще ти хвръкне поведението, момченце! Ще те пратя в детска педагогическа стая! В ТВУ ще те пратя! – по вече моравото му лице избиха едри капки пот.
Мъжът погледна другите двама. Тримата кимнаха като един.
- Другарю Семов, не се горещете толкова – обърна се мъжът към директора – Вие изпълнихте вашата работа. Отивай, Огняне – обърна се мъжът и към Огнян.
След като Огнян напусна учителската стая, мъжът се обърна отново към директора.
- Извикайте баща му. Намаляте му поведението и го изключвате. От тук нататък го поемаме ние.
- А другите? – попита директорът
- Те не представляват интерес засега. Увеличете дозата флуорид двойно. Наблюдавайте ги. Ако проявят отклонения, уведомете ме.

Alfa Romeo GTV: някои мисли на собственика

21 06 2014 @ 11:42TrackbackЕтикети: , , , Категории: пинизи
mischievous
2 коментара

Alfa Romeo GTV

Тази алфа ми е мокра мечта от последните поне 15 години. Външният вид е невероятно вдигащ и тъй като е рядка, хората, включително на два пъти и типажи-тип-мутра, се обръщат да я гледат, понеже не знаят какво точно е и не могат да преценят нова ли е, стара ли е, скъпа ли е, евтина ли е, тоз ся дупе ли е, не е ли. Което е супер. Адски обичам да създавам смут и объркване, ако някой не е забелязал. Не на последно място, формата й е толкова таймлес, че може да седи напълно естествено до ферарита, ягуари и какво ли не.
Чети, за да не работиш

Crooked Rocket Studios Serenity Factor
02 - екзистенциален роман02 - екзистенциален роман
Средна оценка в Goodreads 3.18 от 8 ревюта и 33 рейтвания

Купете я онлайн, също и в epub

Чък Норис: Борисов президент!
Кърт Кобейн: FML, ще се гръмна.
01 - неприличен роман01 - неприличен роман
Средна оценка в Goodreads 3.69 от 21 ревюта и 93 рейтвания

Купете я онлайн, също и в epub

Хорст Фукс: Феноменална книга!
д-р Ливайн: I fucking second that!

Оказва се, че колкото приятни новости да вкарва WP 3.8, смяната на цветовете на админ панела е болезнена и включва усвояване на някакви дивотии – сасс-ове, масс-ове, намсикво. Добре, че се е намерил човечец, който е измислил генератор на плъгинче, което ти сменя схемата на админа с лекота. Вярно, само основните 4 цвята, ама пак файдица. Евала.

Онзи страншен момент, в който Мартин заплашва да потроши Иво и цялото му заведение. Моля ви се, бе. И ние сме хора. Хем и българи. Защо ни го причинявате?

Нормалната човешка логика би предполагала, че един психоаналитик, психолог, психотерапевт етц. не би следвало да има свои тежки душевни и духовни проблеми, докато се опитва да отървава другите от такива. Оказва се обаче, че единственото необходимо условие да станеш такъв, е тапия. Колкото и сбъркан и объркан да си ти самия.

Страница 1 / 14912345678910...последна