Етикет ‘fuck you’

“Релевантността” на нерелевантните

31 05 2017 @ 09:25Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
blank
7 коментара

Чест гост в речта ми са 99-те процента. Ефирната обграждаща ни градивна структурна единица на обществото, която по съвместителство е и малко шрьодингерова – хем е видима, хем е невидима. Видима тя е за всеки, който не е част от нея, защото е крещящо показна в своята крещяща отличителност. Невидима пък е за себе си и своите членове. Те никога не разбират, че са част от нея, а дори някои откъслечни екземпляри да разберат, те са горди от това. Тъй като, ще стигнем и до там,

те са от правилната страна на живота и всичко.

Да си “нормален” е повод за гордост. Все пак това е контрапункта на “ненормален”, понятие, което по всички обществени критерии издава “грешка”, която трябва да бъде “оправена”, или най-малкото “скрита”. Защото грешките са признак, че нещо не работи като хората, а обществото не може да си позволи дори бегъл намек, че не функционира като хората, камо ли сакралната истина, че е толкова ебано, че единствено натискането на бутона delete от господната сила би оправило нещата.
Чети, за да не работиш

На Мтел в гъза дебел

28 07 2011 @ 16:16Trackback
Етикети: , ,
Категории: зле
annoyed
15 коментара

На Мтел в Гъза дебел

Скъпи Мтел, помните ли онази епична сряда? Аз я помня много добре. Оттогава насам нашето бизнес партньорство се разклати. И да ме пита човек защо все още имам ваш номер, който дори не ползвам. Мтелския ми апарат седи перманентно вкъщи, защото ми е неудобно да го вържа с блутута на колата и използвам приоритетно другия, който се връзва одмах. С този говоря с брат ми и нашите. Знаете ли къде е брат ми? На гъза на географията. На има-няма 12 часа полет от тук. Така че просто съм го заебал на бюрото си. Като сувенир. И затова съм безкрайно учуден от десетте есемеса към Вивател, които съм пуснал предния месец. Учуден съм най-вече защото другия ми телефон е с вивателски номер и бизнес абонамент и трябва да съм бил с ебахти тъпата глава, за да използвам мтелския да пускам есемеси към вивателски номера. Нещо повече. Аз есемеси почти не пиша. Освен когато си плащам синята зона. И те пак излизат от вивателския. Или пък когато пингвам съпорта на нета, че нещо се е скапал, но странно, той е с мтелски номер. Или пък когато жена ми е някъде далеч. Но и тя е с мтелски номер. С каквито са и 90% от останалите ми контакти в този телефон. Другите 10% са глобулски. Което прави този фарс много повече от нелеп. Вие, разбира се, сигурно имате ентрита в базата си, че съм пуснал есемес едикога си. Сигурно дори имате и ответния номер, собственикът на който, мога да си заложа лявото мадо, аз дори не познавам. Ако сте по-печени и закоравели в промишления шпионаж, тия ентрита могат дори да се окажат на хора, които познавам. Тогава наистина ще ви сваля шапка и ще имам едно наум какво се случва в публичните български телекоми. Но всичко това така или иначе няма значение. Нито ще седна да се занимавам с адвокати, нито ще доказвам моята правота и вашата измама. Вместо това най-накрая просто ще ви тегля една путка майна и ще приключа с вас, майка ви миндилска да еба, нещастни кондоми използвани.

Update: най-големия ташак е, че договорът ми се е ре-подновил преди точно две седмици. Сега за да им тегля майната трябва да платя 11 месечни вноски. Ънкуул.

28 09 2010 @ 23:00Trackback
Етикети: ,
Категории: светското училище на Борисов

3 коментара

Знаете ли колко струва бутилка най-обикновен Девин в ЕКО-то на Черни Връх? Лев и девет стотинки. Толкова струва от месец, както ме уведоми персонала. От толкова са и ремонтите на тръбопровода, които оставят квартала регулярно без вода. Пазарна икономика, майка.

20 08 2010 @ 21:24Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
surprised
Безинтереснo

От известно време получавам странен чуждоземен спам на телефона. Есемеси, които не мога да прочета – на кутийки са всеки път. Единственото, което се чете, са адреси на сайтове. Всеки път са различни. Никога не бях ги посещавал. Обаче тази вечер направих изключение, сигурно най-вече заради кура в името. То пък какво се оказа. Нали помните онова филмче? The end is nigh, my dear friends, the end is nigh…

Рядкото щастие Лайна Маркова

19 02 2010 @ 15:02Trackback
Етикети: , ,
Категории: зле
cynical
49 коментара

Ти не си много тъпа и лигава кифла (опитвам се да не кажа путка), нали? Не много. Щях да кажа жал ми е, че на тези години имаш мозък колкото на дванайсетгодишна, но не ми е жал. И понеже имаш невротичната особеност когато разбереш колко тъп постинг си пуснала да го изтриеш, ще оставя една паметка. Аре бегай си играй на елитарна литература.

Лайна Маркова

p.s. Фифи, някак не върви точно ти да казваш: “чудя се откога пък такива плюнки станаха капацитети по книгите на Райна Маркова? които най-вероятно не са и разгръщали.” 😉

07 12 2009 @ 11:33Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
mad
Безинтереснo

History repeating, но този път на новия офис телефон и директно ме търсят по име (?!). И отново нямат отговор на въпроса откъде ми имат данните: “Тhis is a very good question, mr. Borisov, но първо ми кажете имате ли опит в инвестициите, защото нашият инвестиционен пакет, за който искам да ви поздравя, че сте prequalified, ще ви осигури 300% ROI”. Die, bitches!