Asus Lamborghini VX6

Не съм от хората, които ги пере сачмата на тема коли, обаче така се оказва, че освен телефон Porsche и часовник Spyker (жалко, че на компанията хич не й върви), сега имам и лаптоп Lamborghini. Причината далеч не е в някаква патология и желание за ефечене, както се казва във Варна, а в нещо особено закономерно, което установих през годините – premium продуктите имат точно онези качества, които търся. Освен това преди всяка покупка имам навика да се заравям като свиня в тикви, зелки или каквото там гадта яде, в ревюта, проучвания, сравнения и прочие, и изтощен като порно актьор след сет излизам със заключение. И кво сочи опита ми до момента? Обикновените продукти имат един или друг недостатък, който при premium вариантите им отсъства.

Сега искам да насоча вниманието ви към един друг фактор. Цената. Premium версиите невинаги струват майка си и баща си. Така например нито часовника ми, нито този лаптоп струват дори 50% повече от стандартната версия, на която са базирани. Вярно, по-скъпи са, но ползите драматично офсетват разликата в цената, която, пак казвам, не е особено драматична. Давам и пример. Asus 1215n, който е базата за VX6, струва 422 паунда в британския Амазон. Ламбото струва 454. Това е за черната версия и на двата. Бялото Ламбо добавя още 45 паунда и ако ме питате защо – еба ли му майката, това е просто една различно оцветена пластмаса на капака, която дори не изглежда скъпа. Даже започвам да си мисля, че трябваше да взема черен, за който можех да платя 350-370 евро в ebay, вместо да се нахендрям с 450 за бял. Нали, тук искам да кажа, че има два типа хора. Онези на които не им прави впечатление, че 1215n е грозен като гъз и винаги ще предпочетат да спестят там 100 евро. И онези като мен, на които тези детайли им правят впечатление и не смятат, че разликата е толкова фрапантна, че да си заслужава колебанието.

Според направения рисърч, това е най-натопорчения нетбук, за който човек не трябва да плати бон и половина. Сигурен съм, че Alienware M11x е яката работа, но с него има два основни недостатъка – струва над бон и половина и тежи 2 кила. Един нетбук не може да тежи две кила, mind you. Не може и да струва колкото убер натопорчен десктоп. Абсурдно е да се смята, че на лаптоп могат да се правят добре две неща: дизайн и гейминг. Аз това го знам от опит. На лаптоп не може да се играе с успех нищо по-смислено от Osmos или някоя от останалите игри от хъмбъл бъндълите, а само един поглед на дизайн сътворен на лаптоп върху нормален монитор може да ти докара сърцебиене.

Тъй. След този увод да го духат всички останали нетбуци. Да видим сега прав ли бях.

Кутията е лъскавка, с логото на Lamborghini отгоре и по-скоро очакваш да извадиш от нея вратовръзка, отколкото хардуер. Извадения хардуер е удобен за хващане, компактен е и според кухненската везна тежи точно 1562 грама с батерията.

На пръв поглед човек забелязва две неща. Пимп фактора не е като от снимките. Машината пак е хубава, ама не толкова, колкото на продуктовите фотографии. Най-странен е профила, който е издигнат в задната си част. На втори поглед се виждат два power бутона. Десния стартира компютъра нормално, левия зарежда нещо-като-бърза-операционна-система-с-най-основните-функции. Тя наистина зарежда бързичко – десетина секунди. Но от нея няма абсолютно никакъв смисъл. Можеш да браузваш, да играеш някакви странни игри, да слушаш музика и друго не се сещам имаше ли. Интерфейса обаче работи толкова бавно, че ти идва да забиеш машината в земята само след няколко опита за придвижване по менюто. Да не ви обяснявам какъв зор е да си настроиш wireless-а.

Инженерингова недомислица виждате още в първите мигове, защото само след 2-3 затваряния на капака декоративната решетка отдолу, която иначе няма никаква функция, вече е понадрала акрила в долните кьошета на екрана. Понякога имам чувството, че съм прекалено взискателен. Друг път имам чувството, че само търся кусурите на нещата. Обаче това не е вярно. Просто искам когато нещо се прави, да се прави като хората. Да се измисли изцяло преди да се пусне на пазара. Особено когато е премиум.

Гумираното покритие в долната част е добра идея, но все така носи следи. Тъчпада, за изненада, е огледален. Това мъкне със себе си два негатива. Първо, цапа се като за световно, дори да не си ял баница преди малко; второ, сцеплението на пръста понякога се губи и майната му на мултитъча, като не можеш да си закараш курсора от точка А до Б с едно движение. А как изглежда само седмица по-късно, ти идва да се издрайфаш. И между другото, още не съм разбрал как се скролва (?!)

Операция шок и узжаст започна когато само няколко секунди след като гордо бях изхвърлил всички целофани и се наслаждавах на продуктовия дизайн забелязах нещо изключително смущаващо. Немската клавиатура. Кой да ти се сети, че като си купува лаптоп от Австрия, той ще бъде с немска клавиатура? А, кой? Във всеки случай Ивайло идиота изобщо не се сети за тази малка подробност. И макар че проблеми с работата на подредбата няма, сменените Z и Y, както и добавените умлаути просто ме карат да се гръмна всеки път, в който ги погледна. Но ако се абстрахираме от това, самата клавиатура е удобна.

Принципно не се кефя много на чиклет (шиклет?) клавиатури и предпочитам стандартни, защото досега не съм срещал читава, но тази е от по-добрите. Бутоните са с чудесен размер, всичко е където трябва. Единствения бъг, който беше и един от негативите на всички ревюта, е поддаването. Не че е кой знае колко, но има известно усещане за потъване на бутоните и се издават едни лекинки халтавещи звуци, които не би трябвало да са там.

Аудио системата е на B&O (ако и да се инсталират драйвъри на Realtek) и смело мога да заявя, че е най-добре звучащото вградено лаптоп аудио, което някога съм срещал. Направих сравнение с една и съща песен на дела и тошибата. Вероятно пръст в трика има и разположението на говорителите отпред отдолу, като така отражението на звука в плота генерира повече сила и бас.