Включват виртуална Dolby 5.1 карта, която ако не друго, била изцяло плъг-ен-плей и не изисквала нищо допълнително. Но поради виртуалността й при слушане на музика ниските били доста рехави и се губели в пространството. Качеството на изработката за сметка на това било отлично. Микрофонът е нойс кенсълинг, но не и слушалките, които са отворени. Демек пълна изолация не може да се постигне и обмена на звук е двупосочен – баба ти киселее от думканиците, ти киселееш от сериала й. Цената от 160 лева сигурно е окей за качеството на изработката и ако човек може да преглътне виртуалния съраунд и обмена на шум с околните излиза, че са по-добра оферта от SteelSeries.
Този е един непознатите ми брандове. Слушалките били дизайнирани от някой си пич Бен Хек, когото аз също не познавам, но сигурно защото не обичам конзолен гейминг, където му била силата на него – бил гуру на модинга или нещо такова – направил бил портабъл версия на Atari 2600 и плейстейшън. И не говоря за PSP, а за… портабъл версия… ffs, man!
Моделът е базиран на вече съществуваща от 2004-та насам версия на слушалките, но нашия човек Бен дава от себе си каквото може, за да я модне. Очевидно със същия успех като при конзолите.
На външен вид изглеждат много добре. Цветово напомнят любимия ми интериор на Ferrari 599. И имат 5.1 декодер – похвално. Имат форс фийдбек (?!), събууфър и, ще падна, левъл метъри отвън на всяка слушалка, за да си светиш като коледна елха. По отношение на форс фийдбека, не мога да не цитирам: “Feel the Energy of your favorite games and music with real vibrations”. Не знам… може да съм тъп. Може да съм тъп и ограничен. Може даже да съм тъп, ограничен и прост. Обаче пропускам да видя ползата от вибриращи слушалки? Сигурно ще я усетя най-добре, ако седна на тях, а микрофона си го мушна в дупарата. Нали, сори за простотията, обаче… някои неща трудно ги възприемам. И докато се чудех над вибрацията погледът ми попадна върху гордата отметка, че са… TeamSpeak сертифицирани! Буахахахахаха! Бахти глупостите! Бааахти тъпотиите, копеле! Хората тотално изтрещяха в опит да изкендзат още някой маркетингов трик. Що не се напънахте и за THX – щеше да е чудесен акомпанимент. На фона на възможността да имаш TS сертифицирано дилдо с лампички индикиращи степента на удоволствието цената от 60 паунда си е направо тънка. Хич не се помайвайте, геймърки – в дългите нощни сесии ще има какво да ви носи рахат часове наред.
Оказа се, че тези слушалки вече се казват PulseWave, но изглежда това няма технологична стойност и промяната по-скоро е предизвикана от фактът, че Pulsar се е оказал нечия търговска марка.
Още от първите снимки малко ме отблъснаха с многометровите си кабели и връзки и някак евтината на вид пластмаса. Но не е само това – чудесата на техниката светят в тъмното – мерникоподобните прорези отстрани са пълни със сини, зелени и червени ламби, които пулсират от баса! За щастие излезе, че могат да се изключват. Ако човек е пълен олигофрен и реши да излезе с тях по улицата да слуша музика, за захранването им ще са необходими 4 ААА батерии, които да ръгне в предвидения (?!) батъри пак. Иначе идват с виртуална 7.1 карта и имат… отново вибрация. Още едно дилдо, което свети дори още по-агресивно, а според ревютата и тресенето хич не лъжело.
Капакът е, че загряват и псевдокожата, с която се облицовани поти ушите. Друг минус е софтуерният бъг при който изключване на юесбито или превключване към “нормален режим” кара текущото приложение използващо аудиото да увисне. За 60 долара тийновете ще са повече от радостни.
Стерео
Стерео слушалките имат едно предимство и един недостатък пред 5.1/7.1 алтернативите. Предимството е, че сравнени с виртуалните съраунд слушалки нямат равни на себе си и си сигурен, че звукът винаги ще е идеален. Недостатъкът е, че сравнени с истински съраунд версиите бледнеят при гейминг.
А, сетих се и за още едно предимство – имаш един прост кабел, който ръгаш в изхода и си готов. Няма снопове, няма декодери, няма драйвъри, няма захранвания, няма глупости. Язък ми само за дъното с 7.1 декодер и оптичен изход…
Визуално изобщо не лъжат и съм склонен да се обзаложа, че другарите от Sennheiser не се правят на кокошкари и не пестят от материали или нещо друго. Цената хвърчи към 115 паунда и по всичко личи, че са ultimate избора – звуковите им качества били страхотни. Ако открия кой ги предлага тук бих ги преслушал, много ми е интересно как звучат. Въпреки, че ако трябва да извадя толкова пари, определено бих предпочел мегалодона.
На външен вид са много хардкор. 80’s хардкор. С този голям микрофон няма как да не се почувстваш като оператор в NORAD. Може би леко необичайно е решението стерео слушалки да идват със своя USB карта. В комплекта са включени два чифта тапи – меки и кожени. Един от основните отличителни елементи е изцяло гумената конструкция на онова, което ви подпира главата, както и да се нарича. То е направено от някакъв много издържлив и едновременно с това еластичен каучук, а следствието е само едно – никога няма да се счупи, дори да жулите пого върху му. А аз честичко забравям, че съм оставил слушалките на стола при поредното ставане до тоалета след втората бира. И май изглежда като далаверата и изненадата на сезона. За 60 паунда са идеални.
Нормален отворен хедсет. Демек няма нойс кенсълинг. Един от големите им плюсове обаче е несветяемостта на страничните лога. Не се налага човек да ръга отделно USB само за да свети в тъмното. Двете клавиатури, мишката и джойстика (когато е включен) сами по себе си са достатъчни на загасена лампа човек спокойно да си изреже ноктите в стаята, нямам нужда от още един паразитен светлинен източник. Звуковите качества били окей. Дали са окей като за 160 лева не можах да разбера, но и без това не биха били първия ми избор. Иначе са много красиви, не отричам.
Финални мисли
За мое голямо съжаление този отнел толкова много време рисърч (в който съвсем целенасочено не влязоха продукти от Creative и Logitech поради обясними причини свързани с прекалената надцененост на лайната, които произвеждат) потвърди опасенията ми – ако не можеш/искаш да инвестираш достатъчно, въобще не инвестирай. И още едно нещо потвърди – нещата, които си струват са скъпи.
Най-големия проблем в цялата работа не е нещо друго, а невъзможността човек да отиде някъде, да нареди пред себе си 5-6 модела и да ги тества. Големите вериги продават мейнстрийм лайна и дори да намери някъде нужните модели човек трудно ще срещне разбиране на офертата “баце, я ги отвори тия, тия, тия и тия да ги чуя и да реша”. Да не говорим, че нещо напълно нормално за другите държави – връщането на стока, която не отговаря на нуждите ти е толкова хипотетично и абстрактно, че няма накъде. ЗЕТ ужким го предлага, ама честно, хич не ми се иска да се вкарвам в приключението да си търся парите от български онлайн търговец. Вместо това единственото, което мога да направя е да погубя дни в търсене на информация, която така или иначе ще забравя в мига на покупката, понеже повече няма да ми трябва. Еми ебем ти пазарната икономика. Ебем ти и прага на обмитяване на стоки от извън ЕС.
Ако наистина бях безразсъден, щях да скоча на астрото. Но тъй като не съм и не съм убеден, че искам да дам дори 300 лева за мегалодона, а тритона и шаркуна като следващи алтернативи са в същата ценова категория, оставам кахърен, защото от 5.1/7.1 секцията другото не струва. Слизайки до стерео ще си реша проблемите доста по-лесно и далеч по-евтино – грабвам Zowie-то и готово…
Оф, не знам. Драма.
Съдържанието на този сайт е лицензирано под CreativeCommons
Sennheiser съм купувал от Dynacord България преди много години. Слушалките бяха “dj-ски” и се оказаха най-здравите слушалки които съм притежавал. Не знам дали са официален вносител.
Баце – поради що се занимаваш с тия чекиджиъски истории? За тоя бюджет можеш да си вземеш съвсем прилични слушалки. Само за пример – кеф ти Grado/Alessandro, кеф ти Sennheiser, кеф ти AKG, кеф ти Ultrasone, кеф ти…
Прави впечатление, че не си сложил AKG в групата на разглежданите. Аз от изброените от теб марки, без да съм си написал “домашното” (прочел достатъчно за всички публикувани модели), бих избрал Sennheiser. Plantronics може да са супер за Кол център, но не съм чувал да ги избират за слушане в този ценови сегмент.
Електронния магазин на Динакорд е http://www.musicworld.bg/ . Имат достатъчно предложения. Ако отидеш на място, хората се опитват да ти помогнат да направиш добър избор, така че това също е опция.
Disclaimer – нямам нищо общо с тях, но съм си купувал слушалки AKG.
Пичове, между hi-fi слушалки и компютърен “хедсет”, за какъвто говоря, няма много общо. Когато става дума за слушалки, ситуацията е значително по-лесна. Там още преди три месеца ми казаха “Alessandro Music Series One няма аналог за парите си” и съм склонен да се доверя на 100%. Ама къде да го навра тоя отделен микрофон, ако взема само слушалки…
п.с. вярно е, че като кажеш Плантроникс си представяш кол център – имиджа е голяма работа 🙂
Аре, честити ти слушалки! А, и доколкото разбирам, намери място и за микрофона. Не съжалявай за Мегалодона, човек, повярвай на патило – утре сутрин идва новия му собственик да си ги носи в тях и да им се кефи. Докато не си инсталира 64бит ОС. 😀
А аз.. аз няма да си взема Sennheiser HD800, уви, но ще направя всичко възможно, максимално бързо да получа PC350 и трябва да кажа, че съм убеден, че няма да се разочаровам. Е, може да не са толкова fancy, колкото някои от горе-изброените дилдо-закачки, нито дори като Мегалодона, който – признавам – е много лачен, но, в крайна сметка, нали търсим качествен звук! 🙂