Една от областите, в които нищо не разбирам, е аудио-визуалната. Мога да я докарам донякъде сам с мнооого продължителен рисърч, ама накрая все нещо спичам. Да се моли за помощ не е срамно, затова, моля, дайте акъл на тъпото парче.

Ситуацията, както си я представям, е следната:…

Край с Canyon-а на Сашко, който ползвах в последните 3 години – микрофона му приключи жизнения си път, което води отлаганата от известно време покупка до иминентност.

От новия хедсет (демек слушалки с микрофон; искам комбо съвсем съзнателно и целенасочено) искам да прави всичко еднакво добре – играя, слушам музика, а понякога и гледам филми късно през нощта. И докато актът на пускане на филм на слушалки през нощта е свидетелство само за едно – така съм се нацепил, че нямам мозък дори да поиграя на нещо, следователно – дреме ми на гъза за звука – и без това ще заспя, то при гейминга и музиката не съм склонен на големи компромиси с качеството.

Пинизът обаче е там, че всеки хедсет маркиран с тага “gaming” носи леката подсказка, че аудио характеристиките му най-вероятно са леееко изместени така, та да прилягат повече на звуците в игрите, отколкото на акуратното възпроизвеждане на музика, което неминуемо води до известна загуба на качество при слушането й. Ама пълно щастие няма, дето вика оня. То не може хем хедсет, хем гейминг, хем па и музика, че и да е в рамките на разумен бюджет. Че ще има компромис с нещо трябва да е ясно на всеки още в началото. Освен ако човек не е отлично пачкиран, разбира се.

Един от основните фактори в избора ми е USB свързаността. На практика това от една страна означава цифров изход и собствена аудио карта – хипотетично по-добра от вградената, а от друга, че ми оставя аудио изхода свободен за колоните. Последното е много важно, щото ми писна на дедовия да се гърбя по два пъти на ден под бюрото да включвам и изключвам кабели според случая.

Още един много важен фактор е ергономията. Имам малка глава. Или поне по-малка от стандартните глави, така щото one size fits all шапките винаги са ми оставяли един пръст луфт и за да не изглеждам смешно мога да нося само много плитки шапки, иначе ушите ми ги подпират. В общи линии не мога да нося с голям успех средностатистически слушалки, защото ми халтавят, не са ми удобни и заради споменатия S размер на черепа изглеждат два пъти по-големи. И като резултат приличам на някой, на когото Дарт Вейдър трябва да му вика “бате”.

Друг проблем с ергономията е, че не мога да нося продължително време какви да е слушалки – започват да ме болят ушите. Ушните ми отвори също са малки и носенето на тапички повече от час е почти невъзможна и доста болезнена задача. Ако са и изолиращи, работата става зле. Отделно некачествените нормални слушалки ми създават едно гъдилкане, прерастващо в болка след известно носене.

Въпросните уши са чувствителни и температурно. Бързо се зачервяват и загряват. Често дори само едното. А това е много досадно, защото изглеждам все едно кварталния ми го е дърпал. Изобщо хич не си е далавера да имате глава и уши като моите.