Die, bitches!

Отдавна съм впечатлен от митинговата демокрация в някои компании. И от слогановата креативност. Първо беше “Специалистите в брашното”, което е един убер пример и трябва да се учи във вузовете. Напомня ми за Макс и Мориц и някак затвърждава мнението ми, че детските книги се пишат от фрийкове и най-общо от изроди с много притеснителни вътрешни пориви за педофилия и насилие. Ако не си спомняте или не сте чели това уникално произведение, накрая двамата калпазани биват хвърлени в мелницата от мелничаря и тотално им се ебава мамичката, защото после кокошките патките изкълвават (?!) смлените им тела. Не помня дали ги и изкендзваха накрая, но не мисля че е от значение. Вероятно творецът не е чел тази книжка и в никакъв случай не намира нищо виолентно в идеята да набухаш специалистите в брашното. Същата работа е и с тоя на Doka. Сигурно и той не намира нищо особено в набухването на експертите в кофража. При това, не кой да е, а the Кофражът. Който явно е нещо като пясъчните червеи на Blenjeel.

– Казвате, че сте експерти, значи?
– Ама ние такова…
– Колко хилядарки консултантски прибрахте, мама ви дейба!
– Ама не, чакайте, моля ви се, станало е недоразумение!
– Разбира се, че е станало недоразумение. Цеко, дайте ги на Кофража!
– Не-е-е-е-е-е хлгф гълг булп плуп плоп

Половин година по-късно…

– Браво, сградата е качествено построена! Заповядайте акт 15.
– Но разбира се, експертите лично се увериха в качествата на Кофража, ха-ха!
– Ха-ха! Чухте ли всички? Ето така трябва да се работи!