Вината на месец януари

Януари започна и завърши ударно, тъй като точно в края му причината за невъзможността ми да пия бира бе отстранена и осъзнавайки, че никога повече няма да пия толкова вино накуп, реших да си наваксам. В общи линии няма да сбъркам, ако кажа, че системно злоупотребявах. Но с експериментаторска цел! Работата с чашите пак беше същата. Определено си ми трябват нови комплекти, че не е имиджово така.

Добрите

Този Старосел го препоръча Лина предния месец. Цената му е с няколко лева по-висока от тази на обикновения Старосел, който тогава не харесах особено, но качеството е в пъти по-добро. Благодаря за препоръката.

Тук работата беше малко спорна, понеже, както съм казвал, харесвам рубин, но мавруда ми пейзанее. И първите глътки не бяха особено окуражаващи. Сух, стипчив и плосък вкус съпроводен с някаква тежест, сигурно от мавруда. После обаче нещата се променят и се оказва, че макар и да няма някакви експлозии за сетивата, виното хич не е лошо, а таниновият послевкус е много силен. Или както Жана каза, “като малка черна рокля е – може би малко скучно, но винаги удачен избор”. За сметка на това е твърде силно.

Ето го и братчето, което ми беше доста по-пивко и приятно. Забелязвам, че каберне фран-ът има много топъл и приятен вкус и като едното нищо ще оглави класацията за любимите ми сортове тази година.

Също като сирата, мерлото на дебелото копеле беше много добро и пивко.

Варненските винпроми много го окъсаха в последните години. Sublima е свежата изненада.

Две неща мигновено ще забележите от снимката: 1) тапата е счупена и е вътре; 2) шишето е като на Меча кръв. В общи линии това вино ми го продаде Бене. След като първоначалната фрустрация от разпадналата се при ваденето тапа мина, много се смях на идиотизма на флашбека. Накратко, виното е 92-ри набор и очевидно някой просто е набарал далавера със стари соц/новодемократични партиди, на които им е сложил за пиниз металена пластина отпред и ги е пуснал на далеч не пренебрежимата цена от 13 кинта. Дори етикетът отзад е с такова малоумно описание, все едно директора на винзавода в Голям дрян го е писал след злоупотреба с парцуцка. Казвам ви, Бене е сред нас! След като установих този факт опитвайки се да разбера как, дейба, може да се разпадне тапа, прецедих винцето и изпих половината бутилка обаче разбрах, че изобщо не е лошо и определено бих си купил няколко бутилчици да имам резерва.

Не до там добрите

С Боби отдавна съм забелязал, че имаме много различни вкусове. Ама въпреки това го взех подведен от неговия коментар. И не го харесах 🙂 Ничията земя ми е малко прекалено маркетингово напудрен бранд без особени качества като цяло и затова го избягвам заедно с Чергата.

Тая снимка нещо явно не е станала добре, ама карай. Много се изкушавам да прасна левента при помиите, но от мен да мине този път. Ще бъде голям шок иначе. За вино с такава ценова претенция ми беше изключително плоско и обикновено, да не кажа нещо по-силно.

През цялото време имах чувството, че пия зелева чорба. Не знам защо и откъде усещах постоянно една лека газировка и натриевобензоатен вкус.

Супер сладко и откровено десертно вино. В началото е направо шокиращо. Все едно пиеш Йегермайстер. Внасят го същите пичове, които внасят оня зинфандел. Явно сорта им е тръпка.

И откровените помии

Първо, да си кръстиш виното SMS е някаква кенефна идея породена след голям запек. Второ, като ви казвам, че варненските винпроми имат проблеми, ето защо.

p.s. за да съм сигурен, че не съм сбъркал с преценката си за зинфандела изпих още няколко шишенца. Ми не съм, много ми е арен.