Директна линия с Бенедикт Томов

Katz

22/08/2010 @ 13:00 | Permalink

Шибни му един зад врата като се видите

JD

22/11/2010 @ 05:06 | Permalink

Ох братле, ше падна от смех – сега разбирам че си правиш ташак с книгата на Альоша. Сега баш излиза от Калифорния. Ето една свръзка от мене:

Последна промяна: 18.09 21:54

Срещата ми с Калифорния започна с една глупава история с една буйна натура.Влязох откъм Аризона през моста над река Колорадо. Почти веднага започна пустинята Мохаве. Тук е мястото да отворя една скоба и да отдам заслуженото на радиото. То понякога има невероятно точния усет, изненадващо да срещне определена гледка с определена песен. Затова и Павел Попандов беше казал: “Радиото е душата на колата, мой човек! Мотора може да е сърцето, ама без душа на къде?” Та така се получи че залеза над пустинята Мохаве срещна “Каубой” на Бон Джови и света стана по-красив, а живота прекрасен. Подминах град Нийдлес, покатерих се на някви планини и ми замириса на диференциално масло. Спрях на 115-ти изход и слязох да проверя. От главината течеше масло. В този момент бях каубоя чийто кон кърви от копитото. Ето как внезапно ме натиснаха грижи и доброто настроение се изпари. Трябваше да се върна 260 мили до Флагстаф където в сервиза се бяха осрали. Реших да откача някъде ремаркето и да се върна по-бързо и безопасно. На 107-ми изход видях бензиностанция на която вече бяха спряли за нощуване няколко камиона. Мястото беше малко странно. Сградата се състоеше от залепени една за друга пристройки, площите около нея бяха добавяни една по една в различни стилови цикли на твореца-собственик. Кичозна сбирщина от палми, гръцки бетонни шадравани, хавайски чадъри и пласмасови столове събирани години. Из парцела, на фарове се разхождаше малко уродливо тракторче с щипки за трупи и си вършеше няква негова си важна вечерна работа.Паркирах се и влязох да попитам дали може да оставя трейлъра. Зад плота седеше некъв батка с бръсната глава и четеше книга. Между рафтовете едно 6-7 годишно момче буташе камионче.- Добър вечер! – викам-Здрасти, как я караш?- Благодаря – добре. Виж. Имам проблеми с камиона. Трябва да се върна до Аризона. Мога ли да оставя тука ремаркето?- За колко време?- Не повече от 12 часа.-Няма проблеми. Само да не е на бетона.- Виж там добре ли е? – посочих му камиона- Идеално.- Ако трябва нещо да се плаща – няма проблеми.- Ооо не. Тва място не е мое. Няма нужда.-Много благодаря.Откачих камиона от ремаркето и завъртях пред бензиностанцията та да си взема кафе за пътя наобратно. Забърках си голем шербет и отидох да платя. Телефона на батката звънна и тои заговори с някой – явно с шефа. Аз също чувах по някоя дума. Някой бил блокирал пътя. Вероятно аз. Тракторчето седеше до камиона ми.-Сега тръгвам – извиках та да ме чуе и шефа. От думите които дочувах ми стана ясно че шефа не ще ремаркето ми да седи там. Гологлавия каза “Добре, ще му кажа” и затвори. В последния момент се провикнах “Аз мога да платя!” и май шефа ме чу. Батката ме погледна и рече- Съжалявам ама не можеш да оставиш ремаркето тука. – В тоя момент телефона му пак звънна. Чувах шефа от слушалката- Кажи му че може да го остави срещу 60 долара за 24 часа.60 и 16 лесно се бъркат и си помислих че става дума за второто.- Шефа каза че можеш да го оставиш срещу 60 кинта.- 16 или 60 провикнах се та да ме чуе.От слушалката се чу 60 и гологлавия повтори 60. Аз от доста време искам да предизвикам сбиване в бар защото това е още едно романтично американско клише, но ето как ми се отвори неочаквана възможност на бензиностанция. Вече имах и формулата по която ще предизвикам сбиването. Бех се облещил на цифрата 60 и погледнах озадачено колега шофйор който чакаше зад мен и разбра за кво става въпрос. Погледа ми питаше “Кво ше каеш? 60 долара!” а неговия поглед казваше “мАни-мАни!”. Шефа мълчеше и чакаше да кажа нещо. Гологлавия стоеше и ме гледаше в очакване на отговор. Тракторчето стоеше и чакаше до камиона. Колегата зад мен гледаше към тавана и очакваше отговора ми. Мене ми се разтрепера стомаха и по мускулите ми тръгна адреналин. Провикнах се към телефона- Ако измиеш жена си и ми я дадеш за един час мога да ти дам 30 кинта. НО 60? Невъзможно!Шефа явно ме чу и затвори телефона. Гологлавия зяпна. Колегата се подсмихна. Тракторчето се запъти към вътрешноста. Излязох с бърза крачка към камиона като се озъртах за некоя гьостерица. Тракторчето се отдалечаваше. Качих се в кабината и видях 44 унции разгазирана топла кола. Фърлиях я по тракторчето и замалко да го уцеля. После се сетих че тоя може да отива за пушка и си закачих ремаркето точно за 30 секунди. Изнесох се скоропостижно, но от оня немаше и следа.Ето как алчноста на тъпия олигофрен го остави с пръст в гъз вместо да изкара 10 кинта от въздуха. Тропнах ремаркето чак на 9-ти изход в Аризона. Безплатно.