Нова кола, нов антирадар. Или казано правилно – радар-детектор. С постоянното навлизане на нови и нови камери и нулевото предупреждение за тях с табели като в нормалните държави, притежанието на уред, който ги засича си е задължително. Не съм сигурен във валидността на постановленията вследствие на снимки с необозначени камери. Би трябвало да е същото, като катаджии зад завой или скриващи видимостта към тях прегради, но нямам желание да се занимавам с глупости, затова проблемът го решавам генерално по 2 начина: 1) с местонахожденията на камерите и постовете в джипиеса; 2) с новия детектор. А на онези оптимисти, които са с позицията, че тия неща куките ги слагат, за да предпазват от сакатлъци, ще кажа само nigga, please!
Чети, за да не работиш

След като положението с Lycosa-та започва да прекрачва границите на разумната търпимост се видях принуден да си потърся нова клавиатура. Задължително светеща, защото само който не е ползвал светеща клавиатура вечер не знае какво незаменимо удобство е. Аз седя на тъмно и само шарения Филипс под бюрото, понякога акомпаниран от лава лампата свети в стаята. Като изключим мониторите, де. А това далеч не е достатъчно да си различиш копчетата.

Бях се загледал в двете клавиатурки на Roccat, но голямата първо е ебахти тупуза с ебахти ненужните тонове копчета, които само някой пъпчив тийн, играещ WoW би оценил, а малката не е много юзабъл за други дейности с това превключване на нъмпада от стрелки към… нъмпад. А не е и пълноценно светеща.

И така дойде ред на добрия стар Saitek Eclipse II, който въпреки преклонната си възраст от над 5 години още е спряган за много добър.

Чети, за да не работиш

От мен да знаете, когато си левичар ядеш много лайна. Индустрията я боли курец за теб, а в повечето случаи продуктите за левичари струват по-скъпо, което е адски педалско. От мен да знаете и друго, свързано с досегашната мишка – когато доставката струва колкото самата мишка, а двете заедно струват два пъти по-малко от подобен продукт на Logitech, недей очаква, че ще имаш дълги, спокойни и честити дни. В резултат от горните две е и следният постулат

Когато си левичар, който спешно си търси мишка с поне 4 допълнителни програмируеми/макро бутона, си обречен да подлудееш.

След много мислене, четене, чудене и обикаляне влязох в Multirama, огледах и излязох. Влязох в Plesio, огледах, купих на Жана един Arc Touch, върнах се в Multirama и взех за себе си SteelSeries Xai срещу нахалните 156 лева.

Чети, за да не работиш

По-интересното е, че същите яйца купени месец по-рано нямат такива екстри.

Това са 3 белгийски бири, които получих като подарък в един комбо пакет. Онова, което ги различава е алкохолното им съдържание – 6, 8 и 10% съответно и типично белгийските видови разграничения. Има някаква игра с името и по-специално частта abdijbier – манастири, монаси, приготовление и прочие, но не задълбах чак толкова. Бирата е запиене, не за образоване.

Blond е най-нискоалкохолната. Вкусът е плътен, леко малцов… всъщност искам да кажа матов. Колкото и да ви е чудно, че един вкус може да е матов – може. Цветът е кехлибарен. Пяната става един пръст, като спада около 10 минути. На ситни шуплички е. Консистенцията е леко мътничка, ама леко. Ароматът е приятен. Газираността е под нормалната за онова, на което сме свикнали тук.

Bruin е средната. Има цвят на Кока Кола. Пяната е плътна като на тъмна бира. Става около 1 пръст, спада бавно. Гъст, стипчив, леко горчив вкус, типичен за класическите тъмни бири и не като на стаутовете.

Triple е яката работа. Цветът е карамелен. На вид е бистра. Спиртният оттенък е доста силен. Пяната се стапя бързо. Вкусът е остър и алкохолен. Не обичам такива бири. Ако искаш да се нацепиш, няма проблеми, ама нужно ли е? Вземи си сипи две уискита по-добре.

Общото ми усещане е, че това не са моите бири. Както съм казвал, обичам по-нискоалкохони и тези, както и Leffe-то ги пих без особена наслада. Интересното е, че трите ги гаврътнах една след друга и въпреки високите проценти не се случи нещо особено.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Оценка: “това комбо е чудесен начин човек да опита три баш белгийски бири”
Вероятност за периодично консумиране: много слаба

Не е нужно да задавате въпроса “Кой идиот в самия край на 2010, когато HTC Gratia е само на месец разстояние си купува почти четиригодишен телефон, който не е точно смартфон, няма 3G, wlan и мултитап екран с огромна резолюция, а вместо това е точно обратното”. Знаете много добре кой е идиота.
Чети, за да не работиш

Няма място за спорове, аз съм човек на бирата. Но понякога пийвам и винце. Далеч не съм познавач и изтънчен ценител и със сигурност любимите ми вина са розетата, след които идват белите. Не за друго, а защото когато прекаля с червените (а аз прекалявам, понеже обичам постоянно да отпивам и когато нещо е вкусно, ето ти го проблема) ме цепи глава, но имам любими и от тях. Така например едно от най-добрите, според мен, български червени вина е Via Diagonalis, а Gallery серията на Todoroff я намирам за съвсем нелоша, въпреки жегавия алкохолен процент 14.5 и даже по-добра от виа-та. Обикновено предпочитам купажите и някак са ми досадно неприятни типичните у нас сортове мерло и каберне. Мавруда ми е мега тегав също, макар да харесвам розето от него. Сира (aka шираз) и рубин са ми сред фаворитите. Най-любимо ми е обаче да експериментирам с непознати неща без да имам каквито и да е очаквания. В този случай с леко непопулярния тук зинфандел.

Понеже съм любознателен по природа и искам да знам какво консумирам, се зарових малко в нета. Около бутилката и произхода й има много неизвестни. С невероятна клизма човек стига до чешки сайт на европейска компания, чийто български сайт някой е забравил да го направи и така и не успях да разбера кой и как произвежда това вино. Има един друг момент. Макар и при изкупна цена на гроздето от доста под лев на кило, пазарът ме е научил да очаквам, че родните вина под 10 лева ще са зле. За чуждоземните дори не искам да отварям дума, защото аритметиката там можете и сами да си я направите, като прибавите още 2-3 звена по веригата. И някак сметките просто не излизат добро чуждо вино да струва колкото средностатистическа българска хуйня.

Но останах доста очарован от този зинфандел с цена от около 7.50 за бутилка. Вкусът е наситен, плодов, лек и учудващо не бие на спирт. Ароматът (доколкото може да се разчита на един синузитен нос да има становище по такъв въпрос) е плодов и мек, а усещането на езика е едно такова плътно. Бих казал, че освен ако не е блъскано със стабилизатори, подобрители и овкусители и не е пълна синтетика – нещо, което аз като дебил не мога да разбера, виното си е направо откритие. Днес отидох да взема още в билата, но вече нямаше 🙁