Като човек, който гледа реклами само за да види докъде могат да паднат и рекламодатели и рекламисти в стремежа си да прехвърлят едни пари от едно място на друго, идеята за фритюрник, при който нещата не плуват в 3 кила гнусна мазнина най-неочаквано ме закачи още в началото и на няколко пъти почти я докарвахме до покупката му. Семейната ни хранителна парадигма е такава, че пържени неща ядем в ебати крайния случай на абстиненция, което не е много трудно, понеже с течение на времето се получи едно такова изграждане на спонтанно желание за повръщане още щом в съзнанието изплува картината на потапяне на нещо във фритюрник. Обаче работата е там, че все няколко пъти в годината на човек му се прияждат картофки или чипсче, или пък друга пърженка храна. И най-добре за живота и здравето му е да не я яде където и да е. Всъщност, най-добре е да си я прави сам, защото знае от какво, с какво и как.

След като днес теглихме чертата, решихме, че покупката на Tefal Actifry е оправдана, макар в мен все още да битуваше едно особено притеснение, че уредът е съмнително прост на вид и нещо прекалено евтинее, за да прави чудеса. Но когато три часа по-късно фиш енд чипсът беше готов, всичките ми съмнения се разсеяха.

За приготвянето на 750 грама пресни картофи и половин кило костур отидоха точно 2 мерителни лъжички зехтин и един час – 40 минути за картофите и 20 за рибата. Което одмах демонстрира двете особености на уреда: 1. наистина пържи с една лъжичка зехтин едно кило картофи, а при някои продукти, като определени морски дарове, изобщо не се ползва мазнина; 2. приготвянето отнема в пъти повече време в сравнение със скоростното пържене на обикновен фритюрник. Обаче факторът време няма никакво значение, понеже и картофките, и рибата станаха фантазия – хрупкави отвън и сочни отвътре. И ги нямаше миризмата и ефектите на едномесечно палмово олио, което е било загрявано и изстудявано десетки пъти и изобщо си е ебало майката.

Принципът на работа на самият уред е супер прост. Има един нагревател и един вентилатор, който издухва врелия въздух върху минаващите отдолу продукти през специални гумени отвори на покрива. По средата на уреда има една пръчка с особена форма, дето се върти и джурка съдържанието. И понеже съдържанието е полято с лъжичка зехтин, при въртенето и джуркането той се разнася равномерно по всичкото такова. Толкоз. Няма рокет сайънс. Почти ракетен е само звукът, който се носи по време на работа от вентилатора.

Далеч не искам да звуча като агент на Ве Ес Телешоп или някой друг шоп, ама почистването си е направо шега. Уредът има две части, които се цапат – съдът за пържене и пръчката. Тя се отделя с едно щракване за да се измие отделно. Общото време за почистване беше примерно 2 минути и то само защото по пръчката имаше много налепи от рибата, които се напънах съвестно да изтъркам. После двете части се подсушават и аре всичко в шкафа. Ташак.

На външен вид уредът, както казах, супер евтинее. Копчетата му са някакви афиф, дисплейчето и функционалността на таймера са от 50 стинки. Съдът, в който се извършва всичко е някаква ултра тънка тенекия, на която яко й играя една глава и ще е до там. Филтърната решетка на дъното се вади с поглед. Изработката е много далеч от цената от 369 лева, но майната й на нея, когато резултатите са такива. Нещо повече, с чиста съвест мога да кажа, че дори да прави само риба и картофки, пак си струва. Но тъй като той може повече, ще следват ъпдейти кое как се получава. Тези дни ще пробвам чипс от зеленчуци и ще раздуя. Стендбай.

Update: втори опит – картофки и цацичка; цацичката беше готова, само я пуснах накрая за няколко минути да се постопли и да стане хрупкава; резултатът беше направо шест.

Update: трети опит – хванах им цаката на картофките; трябва да се нарязват на сравнително еднакви парчета, с колкото може по-квадратно сечение и да се подсушават много добре; малко ги прегорих обаче, та по-правилно е да се каже, че вторият опит до момента е най-успешен.

Update: този път без да искам изтървах зехтина, че го сипвам на оченце вече. Изтървах, примерно сложих нещо като 4 супени лъжици. Картофите станаха меки, мазни и супер гадни. Внимавайте много с мазнината. По-добре без, отколкото с повече.

Малко над 2 лева за 12 парчета (в Северна Америка са 15, колкото са и релефните отметки от задната страна, ако обърнете внимание) и засега само сините (cobalt) и зелените (electro), но как си струват всяка стотинка, копеле! Ей такива малки неща могат да ме накарат да се разплача от щастие. Ако не сте фенове на аспартама, пробвайте нещо друго. Примерно Elma. Която няма много вкусови качества, а дражетата са пренебрежими като размер, ама ужким е био.

Драги алтернативни гийкове, направете си добро – вече не казвайте колко тъп и зле е Уиндоус с лекотата, с която го правехте досега, за да не изглеждате тъпо и смешно самите вие.

Не за друго, а защото 7 не е онзи Уиндоус, който всички така откровено мразихте години наред, сочихте с пръст и с подъл смях демонстрирахте как за разлика от него Линукса върви бърже и устойчиво на новия ви лаптоп, подмолния опит да ви го пробутат не е успял и сте си взели дори парите обратно, а пък OS X-а ехееее…

Никога не съм обичал да казвам на черното бяло само и само за да не изглеждам минал се в очите на другите. Разбира се, че Уиндоус винаги е имал проблеми, изглеждал е ужасно, управлението на паметта му е било нескопосно и без рестарт съм изкарвал максимум 2 седмици. Но тези неща са в миналото. Както и симпатиите ми към Vista.

Сравнена с 7 Vista прилича на някаква недоклатена бета и то не заради външен вид, а заради общото усещане, което сега вече най-накрая създава чувство за един добър, завършен продукт. Нещата са малко като в шегичката – уеб 3.0 ще е моментът, когато приложенията от уеб 2.0 най-накрая ще заработят. За Уиндоус уеб 3.0 настъпи – посетите с Vista семена най-накрая са покълнали, и то как.
Чети, за да не работиш

200 паунда за най-добрата гейминг пластмаса. 300 лева за друга гейминг пластмаса, дето няма да ми работи на 64 битовата ОС. 325 лева и 2 седмици доставка за гейминг пластмасата, дето й трябва инженерно образование и външно захранване, за да й навържеш петнайсте кабела, за да слушаш “съраунд”. 160 лева за гейминг пластмасата, дето изглежда добре, ама е откровено неергономична. Аве я айсиктир всичките от тука, бе! Аз нормален ли съм, че се занимавам с глупости? Гейминг хедсет съм седнал да си купувам…

Купих си откровено не-гейминг 2.1 аудио, къде ми беше акъла през цялото това време, че не избрах правилното решение – да тегля една майна на всичките детски играчки и да си купя едни хубави hi-fi слушалки. За кво да плащам раздут прайстаг? Че звука на гейминг слушалки е по-добър от този на hi-fi? Че изглеждат по-добре ли? Че са по-удобни ли? Или че микрофона компенсира стотина-двеста лева разлика? Аре не.

Затова вчера първо се изплющях в Reset на Раковска, откъдето срещу 9 лева и няколко стотинки си купих клип микрофона на Zalman, а малко след това в Dynacord-а на петте кьошета броих 169 лева за Sennheiser HD 555, с което приключвам сега-засега.

Първи впечатления

Кабелите и на микрофона и на слушалките са с една и съща дължина, което е готино и не оставя стърчащи парчета. Микрофона има някакви три гумени скобички, с които да се захване за кабела на слушалките (понеже е предвиден да върви в комплект с Zalman-ските слушалки), но тия скобички са толкова афиф, че все едно ги няма – мигом изтърват. Замислил съм да усуча кабелите, с което дължината им сигурно ще се скъси с половин метър, но така или иначе за разлика от Canyon-а, с тези не мога да стигна до хладилника докато са ми на главата, та няма да има особено значение, а и това е временен кахър.

Микрофонът има и друг особен момент – не е дирекционен, демек лови всичкия околен шум и го предава с почти същата сила като гласа. Предполагам, това се решава софтуерно, но на седмицата не счетох за нужно да си инсталирам драйвъри и тулове за аудиото или каквото и друго да било, просто защото нямаше нужда.

Понеже колкото и нагоре да се закачи, микрофонът пак виси малко под брадата, което е куцо място, се налага да му се даде 20 децибелов бууст. 30 идват множко, а 10 не са достатъчни.

Толкоз за инвестицията от девет лева. Слушалките не са лоши. Но не мога да кажа и че са любов от пръв поглед. Не знам защо очаквах, че сивата им част е метална, а не най-обикновена пластмаса. Снимките нещо ме заблудиха. Мега стегнати са и колкото и да ги отпускам дебелата подложка на темето се усеща, като това усещане не преминава с времето. Стегнати са и отстрани. Седят стабилно, спор няма. Circumaural са, а покрай ушите вътре остава малък луфт да дишат. Но дори и така има загряване след час носене. Материята на възглавничките е една такава мъхеста-вълниста и не мога да кажа, че е най-приятната на допир. И определено допринася за загряването.

Звукът е окей. Несравнимо по-добър от това, което имах досега най-малкото. Обаче май и от него очаквах нещо повече. Не знам, не ми звучи толкова hi-fi, а аз, както знаете, хич не съм аудиофил и не ги чактисвам сложните им неща. Обаче нещо не ми е супер. Басите дънят, но им липсва плътност. Малко кухи ми звучат такива. С еквалайзер сигурно ще се оправи. В крайна сметка, малко са слушалките, които нямат нужда от пипване и свирят перфектно още с включването.

Един много важен и дори ключов елемент е тежкото изтичане на звук навън пореди отворения им заден край. Ама тече ви казвам. Разликата в силата, която чува човек с тях на главата и онова, което чуват околните на няколко метра не е особено голяма. Отвън навътре обаче не влиза нищичко. И отвън навътре влиза. Така че спокойно можете да си джиткате, докато другите ви попържат заради пукотевиците, които им развалят сериала.

Друго нещо от изключителна важност, което на пръв поглед човек не забелязва, но веднага усеща, когато протегне машинално ръка по кабела, е липсата на волуме контрол. Волуме контрола е фундаментален и единственото, което ме спасява, е наличието му на клавиатурата. Доста по-неудобно е, защото е с тъч контрол, а не с аналогова врътка или плъзгач, но пък има муте за мигновена реакция, когато се налага.

Ако трябва да дам оценка за взетото решение, тя определено няма да е 10/10, както ми се иска, за да се чувствам приповдигнато. По-скоро ще е нещо от типа на 7/10. Хубавото е, че повечето кусури са софтуерно решими и дори с тях преживяването няма да пострада особено. И хич не съжалявам, че предпочетох да направя така, а не се засилих да взема вратната Siberia, както в пристъп на безумие бях решил да сторя, защото не виждах никаква друга алтернатива наоколо, а хич не ми се шопваше пак отвън. Има нещо много сбъркано в българския пазар…

Update: микрофонът е много зле с дефолтните драйвъри на седмицата – улавя и най-малкия околен шум, което много пречи на гейминг комуникацията. Затова се видях принуден да туря драйвърите на дъното и да пусна софтуерния нойс съпрешън и акустик ехо кенсълейшън. И резултатът е идеален. Фоновият шум наистина изчезна. Вярно, с цената на едва-едва доловимо модулиране на гласа и леко понижаване на силата му, но за сметка на това бууст-а коригира този проблем; Слушалките не са удобни за продължително носене. Два часа е абсолютният максимум преди да започна да ги местя напред-назад, да ги повдигам и да си пооткрехвам ушите, та да влиза малко въздух.

Update (декември 2014): изглежда нищо не е вечно, така и пластмасата на слушалките в областта около връзката на чашките с разтегателната простотия, дето ти обхваща главата, както и да се нарича, се пукна след не особено дълга употреба, но при едно слагане онзи ден дясната се отчупи и паднаха 2 парчета. Ще ги залепя и навярно омотая с изолирбанд, щото покупката на нови слушалки ми е през курец заради една пластмаса, но фактът че при съвсем лека употреба нещо с етикет Sennheiser не изкара и 5 години без яд, ме дразни на макс. Успокоение донякъде е пинизът, че тези слушалки могат да се конвертират изключително лесно до два пъти по-скъпата им версия с елементарно житейско хакче – нещо, което разбрах съвсем случайно и много ми хареса.

Край с Canyon-а на Сашко, който ползвах в последните 3 години – микрофона му приключи жизнения си път, което води отлаганата от известно време покупка до иминентност.

От новия хедсет (демек слушалки с микрофон; искам комбо съвсем съзнателно и целенасочено) искам да прави всичко еднакво добре – играя, слушам музика, а понякога и гледам филми късно през нощта. И докато актът на пускане на филм на слушалки през нощта е свидетелство само за едно – така съм се нацепил, че нямам мозък дори да поиграя на нещо, следователно – дреме ми на гъза за звука – и без това ще заспя, то при гейминга и музиката не съм склонен на големи компромиси с качеството.

Пинизът обаче е там, че всеки хедсет маркиран с тага “gaming” носи леката подсказка, че аудио характеристиките му най-вероятно са леееко изместени така, та да прилягат повече на звуците в игрите, отколкото на акуратното възпроизвеждане на музика, което неминуемо води до известна загуба на качество при слушането й. Ама пълно щастие няма, дето вика оня. То не може хем хедсет, хем гейминг, хем па и музика, че и да е в рамките на разумен бюджет. Че ще има компромис с нещо трябва да е ясно на всеки още в началото. Освен ако човек не е отлично пачкиран, разбира се.

Един от основните фактори в избора ми е USB свързаността. На практика това от една страна означава цифров изход и собствена аудио карта – хипотетично по-добра от вградената, а от друга, че ми оставя аудио изхода свободен за колоните. Последното е много важно, щото ми писна на дедовия да се гърбя по два пъти на ден под бюрото да включвам и изключвам кабели според случая.

Още един много важен фактор е ергономията. Имам малка глава. Или поне по-малка от стандартните глави, така щото one size fits all шапките винаги са ми оставяли един пръст луфт и за да не изглеждам смешно мога да нося само много плитки шапки, иначе ушите ми ги подпират. В общи линии не мога да нося с голям успех средностатистически слушалки, защото ми халтавят, не са ми удобни и заради споменатия S размер на черепа изглеждат два пъти по-големи. И като резултат приличам на някой, на когото Дарт Вейдър трябва да му вика “бате”.

Друг проблем с ергономията е, че не мога да нося продължително време какви да е слушалки – започват да ме болят ушите. Ушните ми отвори също са малки и носенето на тапички повече от час е почти невъзможна и доста болезнена задача. Ако са и изолиращи, работата става зле. Отделно некачествените нормални слушалки ми създават едно гъдилкане, прерастващо в болка след известно носене.

Въпросните уши са чувствителни и температурно. Бързо се зачервяват и загряват. Често дори само едното. А това е много досадно, защото изглеждам все едно кварталния ми го е дърпал. Изобщо хич не си е далавера да имате глава и уши като моите.
Чети, за да не работиш

от mx с уточнението, че продуктът е русенско варено от Варна.