Saitek Eclipse II

След като положението с Lycosa-та започва да прекрачва границите на разумната търпимост се видях принуден да си потърся нова клавиатура. Задължително светеща, защото само който не е ползвал светеща клавиатура вечер не знае какво незаменимо удобство е. Аз седя на тъмно и само шарения Филипс под бюрото, понякога акомпаниран от лава лампата свети в стаята. Като изключим мониторите, де. А това далеч не е достатъчно да си различиш копчетата.

Бях се загледал в двете клавиатурки на Roccat, но голямата първо е ебахти тупуза с ебахти ненужните тонове копчета, които само някой пъпчив тийн, играещ WoW би оценил, а малката не е много юзабъл за други дейности с това превключване на нъмпада от стрелки към… нъмпад. А не е и пълноценно светеща.

И така дойде ред на добрия стар Saitek Eclipse II, който въпреки преклонната си възраст от над 5 години още е спряган за много добър.

Сравнението неминуемо ще е с ликосата по основните параметри. Лошото е, че и сайтека си има своите неудобства, които открих още в първите минути и не се чувствам 100% удовлетворен, нито ъпгрейднат. Всъщност, ликосата е перфектната клавиатура и никога не бих я сменил, ако нямаше инженерните проблеми, които, подозирам, идват от мултимедийния пад.

Кутията е повече от обикновена – грозен стандартен картон с шарен печат. Окомплектовката включва само клавиатурата. Не че има какво друго да се включи в този случай, но разликата в качеството спрямо опаковка на Razer е толкова фрапантна, че дразни.

При тегло от над кило и половина, Eclipse II е една масивна клавиатура. Формфакторът е нормален, лейаута и той. Наложена отгоре Lycosa-та заема 99% от площта й. Подложката за китките е удобна, а повдигащите крачета отзад са пет пъти по-големи от стандартното. Вероятно защото иначе биха се спраскали под тежестта. Без подложката клавиатурата изглежда много по-добре, но е трудно използваема. Без подложка и с пуснати крачета се пързаля въпреки теглото си и позицията на китките е натоварваща. По-стабилна и по-малко натоварваща е с вдигнати крачета. Но и в двата случая не е удобна и е най-добре да е с подложката.

Добре е да се отбележи, че това не е геймърска клавиатура, а обикновена с подсветка. Геймърската линия на Saitek е Cyborg. Eclipse е по-скоро дизайнерската им линия. Затова клавиатурата няма нито софтуер за програмиране, нито макро бутони, нито специални функции. Няма и ултраполинг, което значи, че дори при по-бързо писане понякога е възможно да се получат правописни грешки от букви, които не си спазват последователността. Но това е само защото съм факир и пиша много бързо. Максимумът натиснати наведнъж бутони е 4, което си е малко в наше време, особено за гейминг.

Копчетата са високи и имат по-скоро дълъг ход. На размер са удобни, но пирамидата им е с по-широка основа и оставя доста голям луфт между тях. Това ги раздалечава и прави разстоянието между повърхностите им една идея по-голямо от комфортното. Покритието им не е гумено и поема всички околни отражения, което прави буквите по-трудно различими. Не че човек в наше време не знае кое къде е, но паразитната светлина дразни окото. Ако задните подпори са свалени, отражението не влиза толкова директно в очите.

Другото за бутоните е, че няма усещане за… еми grip. В това отношение ликосата е перфектна. Там профила на бутоните е ze ultimate – ходът е минимален, височината е малко по-голяма от на лаптоп, стегнати са и в общи линии бурно ерегирах когато я разцъках за сефте. Покритието им е невероятно, макар и да се изтрива след известно време. Добрата разлика е, че при еклипса копчетата почти не издават звук при натискане, но някак леко халтавят при много бързо писане – има го този лек паразитен потропващ звук от хлабавост, особено в интервала. Това е и един от малкото й проблеми – интервала в един момент се насира, но доколкото видях в нета едно писмо до Сайтек е достатъчно, за да ти изпратят безплатен чарк.

Подсветката е интересна заради трите си цвята, от които най-приятен е виолетовия. Синьото и червеното са много скучни и само тинейджър може да им се изкефи. Интензитета се регулира с голям потенциометър в средата на медийния панел. Лампите отдолу, естествено, са поставени на секции и така някои места са по-светли от други. Особено фрапантно това е при интервала, който в лявата си половина е светъл, в дясната тъмен. Самата подсветка е доста силна, като това е особено осезаемо при виолетовия режим. Предполагам тогава просто сините и червени диоди работят едновременно. Отношение към силата на светлината има и фактът, че тя не идва само от гравираните букви, а направо струи между клавишите. За капак, от двете страни има два прозрачни прореза, през които също свети. Така се получава едно общо отлично осветяване, което помага в тъмното да виждаш и къде ти е чашата. Толкова отлично е, че държа потенциометъра по средата. Тук е редно да кажа, че една от причините да купя клавиатурата беше именно виолетовата подсветка. Ако беше само със синя или червена почти сигурно е, че нямаше да я взема. Виолетовото обаче перфектно се връзва на розовата ми лава лампа и постоянната виолетово-розова настройка на амбилайта под бюрото.

Медийния панел е с твърди пластмасови бутони и за разлика от ликосата има муте, което много ми липсваше. Бутончетата са удобни за натиск, въпреки първоначалното ми очакване, че няма да са. Освен тях клавиатурата на практика е лишена от други екстри – няма юесбита, портове за слушалки и микрофон и прочие.

Цената на удоволствието дойде малко височка заради странния факт, че серията Eclipse не се продава в Европа, ама изобщо. Не знам какви са тия странни политики на Saitek. Тук има само Cyborg. И няма амазони, няма ибеи – съвестните търговци пишат, че този продукт не излиза от Щатите и това си е. И така волю-неволю чичко я поръча от щатския ибей от един търговец, на който много-много не му пукаше за ограниченията. Най-тънката възможна лайсна беше $48.99 за копчатарката и 44.50 за доставката, което доведе до 33.07 лв ДДС и митническа услуга на Веслец, закръгляйки общата стойност на около 165 лева – внушителна цена, за която локално принципно има и други алтернативи, при това доста по-нови.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Плюсове: тежка, масивна, стабилна; удобна поддръжка на китките; големи крака отзад; удобни медийни клавиши; приятна виолетова подсветка с регулация на интензитета;
Минуси: няма ултраполинг – разпознава само 4 едновременно натиснати бутона; повърхността на бутоните отразява светлината; твърде голям луфт между и без това прекалено високите и леко халтавещи бутони; невъзможна за намиране в Европа, откъдето и твърде високата цена при покупка от ebay;
Обща оценка: 3/5
Заключение: приятно изглеждаща и удобна клавиатура за ежедневна работа; недобра за интензивен гейминг.

p.s. на Веслец положението е радикално променено, а импорта на стоки от Щатите е направо песен. Единствения проблем е, че ти лупат ДДС независимо от стойността на пратката и че в помещенията вътре мирише на нечистоплътно.