Няма място за спорове, аз съм човек на бирата. Но понякога пийвам и винце. Далеч не съм познавач и изтънчен ценител и със сигурност любимите ми вина са розетата, след които идват белите. Не за друго, а защото когато прекаля с червените (а аз прекалявам, понеже обичам постоянно да отпивам и когато нещо е вкусно, ето ти го проблема) ме цепи глава, но имам любими и от тях. Така например едно от най-добрите, според мен, български червени вина е Via Diagonalis, а Gallery серията на Todoroff я намирам за съвсем нелоша, въпреки жегавия алкохолен процент 14.5 и даже по-добра от виа-та. Обикновено предпочитам купажите и някак са ми досадно неприятни типичните у нас сортове мерло и каберне. Мавруда ми е мега тегав също, макар да харесвам розето от него. Сира (aka шираз) и рубин са ми сред фаворитите. Най-любимо ми е обаче да експериментирам с непознати неща без да имам каквито и да е очаквания. В този случай с леко непопулярния тук зинфандел.
Понеже съм любознателен по природа и искам да знам какво консумирам, се зарових малко в нета. Около бутилката и произхода й има много неизвестни. С невероятна клизма човек стига до чешки сайт на европейска компания, чийто български сайт някой е забравил да го направи и така и не успях да разбера кой и как произвежда това вино. Има един друг момент. Макар и при изкупна цена на гроздето от доста под лев на кило, пазарът ме е научил да очаквам, че родните вина под 10 лева ще са зле. За чуждоземните дори не искам да отварям дума, защото аритметиката там можете и сами да си я направите, като прибавите още 2-3 звена по веригата. И някак сметките просто не излизат добро чуждо вино да струва колкото средностатистическа българска хуйня.
Но останах доста очарован от този зинфандел с цена от около 7.50 за бутилка. Вкусът е наситен, плодов, лек и учудващо не бие на спирт. Ароматът (доколкото може да се разчита на един синузитен нос да има становище по такъв въпрос) е плодов и мек, а усещането на езика е едно такова плътно. Бих казал, че освен ако не е блъскано със стабилизатори, подобрители и овкусители и не е пълна синтетика – нещо, което аз като дебил не мога да разбера, виното си е направо откритие. Днес отидох да взема още в билата, но вече нямаше 🙁
Съдържанието на този сайт е лицензирано под CreativeCommons
Пих го миналата неделя – без да съм познавач – за тези пари няма по-добро вино.
В “Била” на Мотописта го има. Пробвах го, но не ми хареса особено, в този ценови диапазон фаворитът ми е Terra Tangra 2007 (Мерло, Рубин и Сира).
тва очевидно е няква тояжка. Редууд парк е в Калифорния ама там грозде няма. На около 500км от Напа вали е. Не прочитам най-отдолу на етикета кво пише – нещо като J P ми се вижда, и с подобен шрифт на joseph Phelps – най-яката изба в Калифорния, на чието представяне в България имах удоволствието да опитам Insignia Napa valey 2004 придруженo от задушен агнешки джолан. Това пък ме подсеща че щом обичаш да екпериментираш е добре да опиташ техния Пастиш, трябва да е около 20лв и подозирам че го има в Елемаг.
За да кажеш за едно вино че е “хубаво” трябва съчетание от различни табиети, мурафети и салтанати. Така когато колите прасето с бай Дончо, домашното му вино, недостойно и за батовски шампионат, ще е хубаво, а пенливото КрИстал от 300лв/бутилката, разгазирано и в пласмасова чашка ще е гадно. За мен най-забавния и тънък момент е в едно вино да си отделям различни аромати, вкусове и нюанси. Като да си отделиш бас-линията в това парче http://www.youtube.com/watch?v=B7nqEOgV77E и да ти изскочи сантимент за Глори бокс на Портисхед.
Иначе не е необичайно чилийско или калифорнийско вино да се бутилира в друга държава – така се правят голяма част от евтините купажи
Някой си Джонатан е, не Джозеф. Търсих инфо и за него и се оказа, че е нещо като поет или писател, а горното е някаква строфа от негово произведение. В общи линии етикетът е запълнен с ненужна и безполезна информация, колкото да има нещо на него. Което пък хич не говори добре и най-вероятно си прав, че е евтин купаж, бутилиран в Чехия. Обаче ми допадна. За разлика например от младото мерло и темпранийо на Катаржина, което е на същата цена и снощи пих, и като се абстрахирах от дъха на влажни чорапи след втората чашка, в един момент се почувствах опиянен до тинейдж степен, а бях далеч от дъното на бутилката. Not good.
Не съм го пробвал тва дето казваш, но тоя дъх ми е познат, като на забравено преди 2-3 дни в пералнята пране. Все пак Менада я стопанисва тая изба та са възможни осирания. Не знам как се справят Катаржина сега, но изсипаха чудовищни количества труд и пари. Много мъдро се ориентираха в пазара и започнаха с купажни вина точно когато стана световна мода. Помня едно Туйнс каберне и каберне, от серията Мезек имаше хубав мавруд и каберне. Лозята им са млади, но изчистени от детските болести. Щяха да правят и хотел и да развиват идеята за винения туризъм – не знам до къде са стигнали, но изглеждаха мераклии – идеалисти.
В “Била” на Мотописта го има. Пробвах го, но не ми хареса особено, в този ценови диапазон фаворитът ми е Terra Tangra 2007 (Мерло, Рубин и Сира).
Дали го има още в Била на мотописта?