Явно сме в седмицата на странните бизнеси. И ми е трудно да не направя асоциация с оня Мелник преди 15 години, дето всичко готино му бяха направили, само дето се бяха осрали на думата “тююни”.

Днес погледът ми бе привлечен от плъзналите напоследък хотдози Boopa’s, които твърдят, че са New York’s Famouse Hot Dog. С клизми успях да изровя два сайта освен българския. Единственото друго нещо, което се нарича Boopa’s са бейгъли от Тексас. Whois-а на домейните разкрива, че са купени от 1&1 – компания, която всички знаят с евтиния си хостинг и ползва privacy услуга за данните. Трите домейна пък са регистрирани с разлика от един месец – първо -бг-то, после и бизовете, дето са с франчайза, в един ден. Е бива ли така?

Стана ми интересно и прочетох историята на Бенджамин Лърнър – Бупа, който през 71-ва стартирал бизнеса с количка хотдози на брега на океана… обаче според сайта, хем на алея Ригелман, хем на Оушън Паркуей. Както и да е, те ти сега – франчайз, който има 3000 локации и продава 200 милиона неща годишно. Странно е, че единственото, което Форскуеър знае за него е свързано с Цариградско шосе. Предполагам понеже сме много айти напредничава нация и другите ни дишат праха.

Бенджамин явно е бил и шибан неграмотник, па макар и на собствения си език, за да не може да напише famous правилно. Бен също трябва да е бил и доста потаен чичка, понеже Гугъл не познава нито него, нито хотдозите му, а нюйоркчаните, които питах, явно живеят в обратната част на града и никога не излизат от гетото си, щото и те не са го чували. Изглежда, че като Джон Атанасов и господ, Бенджамин Лърнър – Бупа също е българин.

Nice story, bro, ама другия път се постарайте повече. И по-пестеливо с шегичките тип “само сега на уникалната цена” – малко са old meme вече.

Между другото, винаги ме е вълнувало как се третират законово тези неща. Нали се сещате, волните полети на въображението в бизнеса…

p.s. не знам що така изведнъж ме осени идеята, че напъпилите палачинки от Париж Франция Bibop са същата игра…

Update: някои от будките вече са с правилен спелинг, а има и нови, които са на български. Сайтовете са все така famouse.

Тази табела е показателна по няколко начина. Собственика език не знае, боли го курец, той продава пици, не преводи. Дизайнера направил табелата и да знае език го боли курец – на него не му плащат да пруфрийдва чужд текст, а да дизайнира. Бранд мениджъра на Загорка, или който там отговаря за замесването на името на компанията тук и там вероятно знае език, за да заема позицията и вероятно трябва да го боли курец къде седи логото им, защото именно това му е работата.

Фактът, че като краен резултат тази табела е налице идва да покаже едно. Никой, никога, никъде у нас не го боли курец за нищо, независимо каква му е работата и колко получава за нея.