Скъпи Мтел, помните ли онази епична сряда? Аз я помня много добре. Оттогава насам нашето бизнес партньорство се разклати. И да ме пита човек защо все още имам ваш номер, който дори не ползвам. Мтелския ми апарат седи перманентно вкъщи, защото ми е неудобно да го вържа с блутута на колата и използвам приоритетно другия, който се връзва одмах. С този говоря с брат ми и нашите. Знаете ли къде е брат ми? На гъза на географията. На има-няма 12 часа полет от тук. Така че просто съм го заебал на бюрото си. Като сувенир. И затова съм безкрайно учуден от десетте есемеса към Вивател, които съм пуснал предния месец. Учуден съм най-вече защото другия ми телефон е с вивателски номер и бизнес абонамент и трябва да съм бил с ебахти тъпата глава, за да използвам мтелския да пускам есемеси към вивателски номера. Нещо повече. Аз есемеси почти не пиша. Освен когато си плащам синята зона. И те пак излизат от вивателския. Или пък когато пингвам съпорта на нета, че нещо се е скапал, но странно, той е с мтелски номер. Или пък когато жена ми е някъде далеч. Но и тя е с мтелски номер. С каквито са и 90% от останалите ми контакти в този телефон. Другите 10% са глобулски. Което прави този фарс много повече от нелеп. Вие, разбира се, сигурно имате ентрита в базата си, че съм пуснал есемес едикога си. Сигурно дори имате и ответния номер, собственикът на който, мога да си заложа лявото мадо, аз дори не познавам. Ако сте по-печени и закоравели в промишления шпионаж, тия ентрита могат дори да се окажат на хора, които познавам. Тогава наистина ще ви сваля шапка и ще имам едно наум какво се случва в публичните български телекоми. Но всичко това така или иначе няма значение. Нито ще седна да се занимавам с адвокати, нито ще доказвам моята правота и вашата измама. Вместо това най-накрая просто ще ви тегля една путка майна и ще приключа с вас, майка ви миндилска да еба, нещастни кондоми използвани.

Update: най-големия ташак е, че договорът ми се е ре-подновил преди точно две седмици. Сега за да им тегля майната трябва да платя 11 месечни вноски. Ънкуул.

Това квартално магазинче в Хладилника винаги ми е било символ на “прехода”. Той целия квартал е монументален символ на тази епоха, ама това е друга тема. И вида и звученето на магазинчето са out of space и очаквах да си замине още преди години. Изглежда обаче чак наскоро последните мастодонти на живота от ранните 90 години в квартала или са изпукали, или са си преразгледали приоритетите. RIP чистота и уют. Да се готвят семейството на миризливеца с такето и жената с брадата на ъгъла на Кишинев и Рилски Езера и техния много тънък номер да чукат някаква сума на апарата, но някак после да забравят да натиснат тотала.

Оказва се, има хора, които май наистина вярват в “нравствените качества на българина”. Като Мария, която от четвърт век обучава водачи. Но майната й на Мария и нейната наивност, епиката е другаде. Тя започва от сайта. И ако игнорирате всичко и се насочите направо към IDP Design (IDP бидейки Internet Design Project), ще разберете къде се крие da shiznit. Насочвам вниманието ви към правилното място. На, четете кво пише в дясно, драги бизнесмени. Вижте и как стойността и пазарната капитализация на компанията ви ще се умножи. А като позагорите, хвърлете едно око и на начепената Радост, наследяваща инструкторската традиция.

p.s. Мария, имам следния въпрос. Защо сваляне на лепенка на джип струва с 1 лев повече, отколкото на лека кола?!

Спек съм. Дайте акъл за красив subnotebook или overpowered нетбук 11-13 инча, под 1.8 кила, под 1.5 бона, с отделна видеокарта, която става за нещо, 5+ часа батерия и задълже с подсветка на клавиатурата. Acer, Lenovo, Dell и Alienware няма да купя посмъртно.

Update: всичко приключи с покупка на Asus Lamborghini VX6.