Това квартално магазинче в Хладилника винаги ми е било символ на “прехода”. Той целия квартал е монументален символ на тази епоха, ама това е друга тема. И вида и звученето на магазинчето са out of space и очаквах да си замине още преди години. Изглежда обаче чак наскоро последните мастодонти на живота от ранните 90 години в квартала или са изпукали, или са си преразгледали приоритетите. RIP чистота и уют. Да се готвят семейството на миризливеца с такето и жената с брадата на ъгъла на Кишинев и Рилски Езера и техния много тънък номер да чукат някаква сума на апарата, но някак после да забравят да натиснат тотала.