Добри практики в съвременна България

Докато светът отива към технологично развитие, в съвременна България добрите практики се наричат с инспириращи имена, като “интеграция на малцинствата” и “декада на ромската интеграция”. Последното означава, че с проблемите се справяме утилизирайки олд скул метода на грубата физическа сила на неграмотни и дебилни маси от обществото, вместо технологии, минимизиране на разходите и погубеното време, и мислейки лекинко в перспектива. Но не, чакайте – това си е win-win ситуация отвсякъде – правителството влага минимално количество пари в циганите и едновременно с това те нямат свободно време, в което да мислят мастърпланове за набези и кражби! Кажете, не е ли много по-добре така, отколкото хем да се инвестира в прескъпа техника, която не се изплаща дори и след 10 години, хем пак тъпите журналисти да ни занимават с проблемите на сегрегацията, когато темата с бездомните кучета се изтърка? Много ясно, че е по-добре.

Спомням си соца, слънчевите дни, спомням си пичките, топлите вълни. Сори, отплеснах се отново. Спомням си обаче един аспект на соца кристално ясно. Всеки ден улиците се измитаха от ифите, а в по-късните години и от едни ню-ню робурчета, а нощем пък газките-водоноски миеха до пълен блясък.

Сега улиците се метат на ръка от цигани, а миенето се случва само преди избори или по преди визита на съветския или щатския президент. Колко ефективна и умно измислена е подобна схема е очевидно – една седмица след измиване случайно взета кола в случаен областен град е във вида, който е имала непосредствено преди него. В добрия случай. Може още на следващия ден да е така, както ми се е случвало неведнъж. Моят отпор на това е денонощното премисляне на кои точно ключови места да отворя верига автомивки. Ня-хя-хя!

Но да не изпадаме твърде в едностранчивостта на частните случаи – все пак има много хора, за които чистотата на автомобила, дрехите и епидермиса не е особена ценност. А и използването на такъв труд има и своите положителни и дори естетични страни. Последното става през есента, когато тружениците започнат да метат нападалите листа. О, каква радост за старите ми птеродактилски очи е това. Същинска феерия от багри, досущ като боя между ученичката и любовницата в Герой.

Абстрахирайки се от арт аспекта на есенното листометене и измествайки фокуса отново към същината му, предполагам, че основната причина то да се прави е, че листата запушват канализацията, което пък е предпоставка идващите есенни дъждове и зимни снегове да направят наводненийца тук-там. Което пък е предпоставка народът да бучи и по телевизията да се показват драматични репортажи. Което пък е предпоставка кмета и премиера да излизат с изявления от гъза на индийския слон как се работи раунд дъ клок по проблемите, вместо да си правят нещо друго. Което пък е предпоставка да казвам все по-често “ти еба държавата малоумна”, което пък вреди на моя собствен рахат. Ефектът на пеперудата в действие – когато някой някъде в държавата прави идотски неща, той неминуемо ми разваля рахата. А аз никак не обичам да ми се разваля рахата. Ставам кисел, троснат и дори агресивен.

В по-глобален аспект обаче метенето на листа разваля рахата на планетата – мащаб малко по-голям от амбициите на управляващите България. Не можах да не си задам неминуемия въпрос “къде ги слагат тия листа след като ги изметат”, но виждайки найлоновия чувал няколко метра по-надолу получих отговора. Нападалите листа се натъпкват в найлонови чували. Гениално, батко. Сред многото неща, които не съм, е експерт в областта на гниенето, но знам едно: листата, за разлика от найлона, са естествен продукт и като такъв гният. При това гният за 6 месеца и при гниенето си образуват тор, който пък е полезен за почвата. Найлонът се разлага за между 500 и 1000 години, и за добро или лошо, ние няма да сме наоколо за да видим и оценим последствията от събирането на листа в найлони от цигани в държава, която ще бъде последната в света, интегрирала състейнабъл технологии, като пред тях предпочита да мисли нови пинизи за смукане от поданиците си, вместо да внася африкански курви, които да ги задоволяват само заради това, че все още я населяват. Това малко дълго и емоционално стана, ама не знам защо сутрин вече дори и едно кафе като изпия и избивам на 72 оборота. А сега ядох и двоен Сникърс и си ебало майката направо – виждам на 300 dpi. Мета пасти да яде пред смертелното ми утринно енерджи комбо. Ако думна и един Burn е много вероятно да заприличам на някой от Happy Tree Friends.

Заеби. За да е полезен обаче този постинг в нещо друго, освен изразяването ми на крайно мнение, ето утопичния план за действие, в който всичко ще се извършва оптимално, а на мен няма да ми се налага да излизам от зоната си на комфорт.

1. купуват се достатъчно на брой мобилни улични прахосмукачки.
2. на по-интелигентните цигани се провежда обучение за работа с тях и им се дава квалификационна тапия и по-висока заплата, което ще им помогне да се почувстват повече хора от по-простите си събратя, да се пооткъснат от средата си и да се интегрират доста по-успешно, едновременно с това проповядвайки идеологията, че циганщината е зле и всички цигани трябва да се учат и да работят съвестно, за да стигнат техния статус.
3. на останалите се възлага задачата да почистят, ремонтират, разширят и каквото друго е необходимо съществуващата канализация и също им се дава някаква тапия и длъжност, която звучи гордо и вместо като ги питат “кво работиш” да отговарят “метем улиците малко тука, како”, да кажат “поддържаме канализацията в изряден вид, за да може да функционира градът ни като истински европейски град”. Пост-ефект от това – виж горната точка.
4. всички сме доволни, живеем на едно по-чисто място, което използва съвременни технологии, по улиците има все повече усмихнати хора и все по-малко мияичи на прозорци по кръстовищата, които вече не чупят нервите на и без това настръхналите от напрегнатия работен ден граждани, като резултат от което те не се прибират с желание да крещят, пият и бият, което пък води до по-малко разводи и насилие, и повече хармония в жилищните квартали.

Вярно, реализацията на цялото това нещо струва пари, но забелязвам, че пари за рисковани планове в държавата не е като да не се намират. Не ме интересува чия е компанията, от която ще доставите машините, важното е нещата да заработят. Моето не се губи – 150 000 лева консултантски са си 150 000 лева консултантски. С разходен документ и всичкото му, разбира се, аз съм съвестен гражданин. Първо ще им платя данъците и чак после, ако остане нещо, ще взема още едно Porsche-нце. Стискаме ли си ръцете?