Изглежда българската бирена индустрия търпи някаква сексуална революция, доколкото изобщо е възможно подобно нещо на чобанско-консервативен пазар като нашия. Спорадичните ми посещения на бирени мероприятия, организирани от Съюза ни пивоварите ме карат да се чувствам неловко, защото от една страна там са събрани ама ебати маститите разбирачи с милиарди хектолитри стаж, от друга, тия същите предния път употребиха термина “разкошна” за смешката Rezerva.

Евала мога да кажа на Загорка за това, че докато другите се изпочупват да каращисват бира с лимоново степче като върха на разкрепостеността си, те отиват една стъпка по-нататък. Всъщност се опитват да яхнат гребена на неочакваната сайдер вълна. Щото изведнъж излезе, че у нас хората били зажаднели за сайдер. Едва ли точно за класическия, но тоя пичия на Somersby се приема доста добре. Където ябълки и круши, там и грозде, нали така?

Добрата изненада е, че Fusion не е чак такова безумие от рода на Salitos или Cab, каквото бе първоначалното ми очакване за бира със сок от грозде. Лошата новина е, че въпреки всичко си остава бира със степче. И много ми се ще да знам какви точно са упоменатите на етикета аромати, щото ми писна на кура от неясна химия. Аре закона нещо таковата там да такова вече, а?

Няколко глътки по-късно е ясно, че нещото е всичко друго, но не и бира. Кръстена е така, за да не изглежда нелепо, че Загорка прави лимонада, или по-точно Лозина, докато се опитва да хапне дял от други пазари. Как са успели да я докарат до цели 2% ми остава мистерия, но не ми е стимул да я консумирам.

Що си не върнете оригиналния Gold, ми се занимавате с глупости?