Етикет ‘шопинг’

Веслец

13 11 2009 @ 14:42Trackback
Етикети: , , ,
Категории: пинизи
curious
18 коментара

Често сте ме чували да споменавам кодовото име “Веслец”. За неживущите в София то няма особен смисъл. Няма смисъл и за онази част от живущите, за която онлайн шопинга няма смисъл. При мен обаче това spree датира много назад във времето.

Веслец е заветното място, от което човек си получава пратките, когато те са по-обемисти отколкото пощенския клон доставя и са шипнати с пощенска услуга. Ако са шипнати с куриер и има усложнения, които пречат на доставката им до вратата ви, получаването става от митница Аерогара София – място, което за мен лично е изпълнено единствено с неприятни емоции и игра на мерене на пишки. Разликата между двете места е, че на аерогарата далаверата е на по-високо ниво, респективно с течение на времето отношението както на митническите служители, така и на агенциите за обработка на документи, вече е градирало по един особено неприятен начин.

А Веслец е мястото за хората от народа. Там отношението е все още народно. С някои малки изключения. Зависи кой митнически инспектор ще ви се падне и дали няма да му избият чивиите когато му влезете с офертата, че искате да ви подпише декларация за конфиденциалност на личните данни, които задържат приложени към документите за освобождаване на пратката.

Но човек дори и мъдро да шопва, все някога сгазва лука с подлежащ на обмитяване пакет от Ю Ес ъф Ей. Подозирам, че почти всички сте наясно с пинизите при онлайн шопинг, но може би не сте наясно кое-как в кофти случая с обмитяването. Затуй, ето кратък гид:

Петинг

1. Отивате с бележката за колет от Щатите на гише 24.
2. От там ви провождат в затвореното хале сред служителите, където изчаквате появяването на митническия инспектор и пратката.
3. Пратката се отваря от инспектора. От година насам всички пратки от Щатите подлежат на отваряне и проверка заради хитринките от типа “пиши ми го тоя Radeon 4870 за $35, те и без това не знаят какво е”, които масово се практикуваха през годините.
   а) Ако се установи фрапиращо несъответствие между написаната стойност и съдържанието на пакета (демек Radeon 4870 за $35) инспекторът изисква разпечатка на транзакцията, с която да докажете, че сумата на инвойса е истинска. През това време пратката остава задържана. Предполагам, ако не можете да докажете, че стойността е реална или подсвирквайки си се направите, че нищо не е станало, след 20 дни ще бъде конфискувана в полза на държавата. Или поне помня, че имаше нещо подобно.
   б) Ако няма фрапиращо несъответствие и сумата е в рамките на необмитяемия таван, плащате 4 лева на гише 24 и си получавате пратката на гише 29 или 30.
   в) Ако няма фрапиращо несъответствие, но сумата е излязла от рамките на необмитяемия таван започва процедурата по обмитяването.

Обмитяване

4. С формуляра даден ви от митническия инспектор отивате на гише 17 в основния салон.
5. На гише 17 ви питат дали се каните да получавате още пратки, които ще се обмитяват. Това е шокиращо, понеже никой не иска да му се обмитяват пратките, нали така? А и как да знаеш ще се случва ли, няма ли да се случва? И нея кво я ебе в крайна сметка?! Оказва се, че ако ще получаваш редовно такива пратки, имало друг чешит формуляр. За него обаче нямам повече информация, тъй като лелката не беше особено търпелива, хвърли първия през прозореца, нареди да се попълни и го хлопна.
6. С обработения формуляр от гише 17 се отива на третия етаж в стая 13. Процедурата там отнема 10-20 минути, в които имате лично време, което можете да уплътните като правите тайни снимки на учреждението.
7. С получения от стая 13 документ отивате на гише 28, където ви дават една малка бележчица и ви казват да отидете на гише 24 и да платите вездесъщите 4 лева, които никой до момента не е пожелал да ми обясни за какво се чарджат.
8. С квитанцията за платени 4 лева се връщате на гише 28 и плащате на място 8 лева за документите, които ще ви дадат там. В тези документи пише и размерът на митото, което дължите. В лева.
9. С тях отивате на гише 9 или 10 в салона, където те биват обработени и ви се дава цесия или каквото там се дава, с която се премествате пет метра вляво до банката и плащате митото.
10. С квитанцията от банката се връщате на гише 30, където си получвате пратката.
11. Ха-ха-ха – смеете се диаболично, защото сте си внесли диамантена огърлица на стойност $50000 декларирана за $200 като такава с цирконийчета. Или нещо подобно.

Тъй като на Веслец обикновено не е особено натоварено процедурата ще ви коства максимум около час. Не е нещо фрапантно или болезнено, но плащането на мито винаги е досадно и често – обезсмислящо покупката отвън. И от мен да знаете, че необмитяемия таван не е $150, както радостно се тръбеше по едно време. Тоест толкова е, но само когато се праща от юридическо на юридическо лице. При физически лица необмитяемата стойност си остава 49. Или поне така каза инспектора, когато попитах $110 не би ли следвало да са необмитяеми.