Нормалната човешка логика би предполагала, че един психоаналитик, психолог, психотерапевт етц. не би следвало да има свои тежки душевни и духовни проблеми, докато се опитва да отървава другите от такива. Оказва се обаче, че единственото необходимо условие да станеш такъв, е тапия. Колкото и сбъркан и объркан да си ти самия.

Новата опаковка на млеката на Frezco е веднъж. Смелата цветова концепция на четириипетицата ме грабна одмах, а тумбестите кофички са много добра идея. Все още киселото мляко с най-добра опаковка. Вярно, шрифта на самия надпис Frezco малко дразни и като че ли не е точно подходяща комбинация за другия, който е страхотен, но дори така не ми вади очите. Вкусовите качества са ясни отдавна. Очаквам с нетърпение да сменят опаковките на кашкавала и сиренето с равностойни на тези.

Не че съм голям ракиджия, ама напоследък редувам – една бутилка уиски, една някаква нова ракия. Този път ракията се оказа особена. Вътре има втъкната десет санта дълга люта чушка, а вкусът е супер уникат. Пил съм водка Перцовка, ама това като че ли ми допадна повече. Остава едно общо усещане, все едно пиеш леден лют зехтин. Жегата не удря веднага, а се разлива в рамките на секунди и е с джакпот – остава да пари дълго след това. Но много, много приятно.

Лютениците са голям хуй. Всичките са джипкани с модифицирано нишесте, скорбяла или поне картофено пюре. Трета година Велика остава най-добрата магазинска лютеница, която съм открил. Тази обаче ми привлече вниманието с етикета си. Откъдето и основните проблеми с нея. Не обичам да ми се говори императивно и назидателно, щото леко се газирам. И понеже когато някой говори по този начин е добре да има покритие, реших да видя дали в този случай такова има. “Така, да!” е марка. Нещо като “Хармоника”. Демек изкупува на едро неетикетирана продукция от разни малки производители, шиба си собствените етикети и продава. И още от старта продуктовата им гама е бая богата. Което моментално прави твърдението “направена както трябва” първо супер глупаво, защото никой от екипа им не е седял лично да я бърка, за да знае как точно е направена, второ подвеждащо. “Направена от качествени суровини” е друга безсмислена глупост. По кой точно критерий суровините са качествени? И как знаете кое за мен е качествено? До тук сте -3 точки за куц маркетинг. Но да се върна на императивния тон. Той ме кара да си представя следния диалог:

– Нашите продукти се правят от супер качествени продукти и както трябва. Не са като другите боклуци на пазара.
– Така ли ма, кифло?
– Така, да!

“Така, да” е нещо, което само фръцната кифла между 20 и 30 години с големи амбиции и ебаси егото може да изцепи. И всичко това случайно или не адски ми прилича на новата био детска кухня ЗеЛео, която също вади подобни тежки лафове и претенции.

Вкусово погледнато лютеницата не е кой знае какво. Има да измине още много път до Велика. Липсва сладостта на пиперките и опушеността на патладжана, а по-скоро се усеща кисело от доматите. Седи рядка и недоварена. Тъй че само с кинти и намахан етикет не става, пичове и определено няма да препоръчам този продукт на който и да било. Дано другите ви да са по-добри. И дано наистина се правят така, както твърдите.

Това е зимна течност за чистачки. Тя се налива с голи ръце. После пръска стъклата на колата и се вдишва. От деца, от големи, от бременни, от всички околовръст. Остава навсякъде – стъкла, капаци, чистачки, тече по земята и попива в нея, и от там във водите. Сега внимателно прочитате целия етикет. И ако сте като мен, в главата ви започва да се върти натрапчивата идея как хващате онзи, одобрил продукта за продажба и как на жълтите павета за общо назидание му пускате няколко откоса в тиквата.

Не е като 2, но е хубава. И емоционална. Поне за хора като мен, които не могат лесно да вземат решения, свързани с пожертване на нещо, а когато си избират телефон правят от това световна драма. Е, тук си поплаках малко след някои решения, но такъв е живота, нали така? А и цялата игра се върти около това – вземането на решения, понасяне на отговорността и жертването на едно за постигането на друго.
Чети, за да не работиш

Не се накефих особено преди години, когато метрото излезе и не го играх. Наскоро обаче го получих с Humble THQ Bundle и реших да го пробвам. Не че е лошо, ама не е и добро.
Чети, за да не работиш

Porsche-то е супер, но след четири верни години му е време за смяна. Бих продължил с удоволствие със следващия модел, който също застарява и реално не е кой знае какъв ъпгрейд, но функционалността му би удовлетворила нуждите ми, стига да не беше (почти) невъзможно вече да бъде купен отнякъде. Неотдавна дебютира и третата слушалка на марката, но не знам какъв патологичен олигофрен трябва да си, за да извадиш пари за 10-15 лади за Блекбери с най-дебилния дизайн на света. Така че с PD приключихме. Което създава известни затруднения.

С телефоните при мен нещата много се промениха в последните години и сега, за разлика от преди, не съм човек, който си сменя апарата всяка година минимум по веднъж. Не съм и човек, който:

• е от оная секта; всъщност от която и да е бранд секта;
• дава един лаптоп пари за нещо, с което основно ще говори;
• иска да носи нещо с размер и тегло на половин таблет в джоба си;
• му дреме с каква ОС ще е телефона, стига да е интуитивна и ненатоварваща, и да не е нещо мъртво, като Symbian;
• има нужда да си следи нонстоп мейла на телефона;
• би гледал филм, хеле пък HD на телефона си, за да го боли шпека твърде за резолюцията, стига да не е от зората на смартфоните;
• има нужда от кой знае какво в допълнение към простото говорене, с изключение на няколко игри и помощни приложения;
• не може без социалки, та трескаво да ъпдейтва тъпотии в реално време, макар да признавам, че подобни фийчъри са добра идея в определени ситуации;
• иска да се обвързва с договори с оператори, което силно ограничава функционалността на въпросния телефон, предвид че за да са яката работа, всички смучат нет като курва пишки;
• би купил когато и да е и при каквито и да е условия нещо, на което пише Sony, Samsung, Motorola и Blackberry.

Всъщност искам девайс с 3.5 до 4 инчов екран, достатъчно тънък, лек и приятно-пюристично дизайниран, за да не ми убива в тесни дънки, да седи добре в сравнително малката ми ръка и да не ме кара да се чувствам глупаво всеки път, в който го извадя. Корпусът трябва да е стабилен и нелъскав, за да не мисля постоянно какви следи и драскотини ще носи. Батерията е добре да държи минимум 2 дни, като се има предвид, че едва ли ще ползвам кой знае какво през деня. Вграден GPS също си трябва. Най-вече, редно е да е фючърпрууф. Всичко останало, вярвам, всеки смартфон с прайстаг над 300 лв го има по дефолт.

Което води до няколко съпътстващи драми. Всичко ново не просто е с големи размери, а е с все по-големи размери и се казва предимно Sony, Samsung, Motorola и Blackberry. Ако Nexus 4 не беше толкова грамаден, щях директно да съм приключил с чуденето. Но уви. Бърз поглед върху възможните варианти при горните условия не оставя никакво съмнение, че почти всичко в диапазона 3.5-4 инча е остаряло, грозно и не си струва да се купува, особено ако не планираш да го сменяш скоро. Единствените смислени алтернативи, които виждам, са (със следните негативи, излезли в хода на рисърча):

• iPhone 5
  → 1500 лв нов отключен, 1100 внесен отвън = lol;
• iPhone 4S
  → 1000 лв нов отключен, 700 внесен отвън = meh;
  → самоволно затваряне при повикване понякога;
• iPhone 4
  → не е фючърпрууф всъщност за моите цели е ок;
• Lumia 820
  → с цена почти колкото iPhone 4S, включително заключените (40 паунда ънлок и то не за всички оператори) и липса на варианти втора ръка = мерси;
  → фабрични проблеми с дисплея;
  → самоволно изключване и/ли рестартиране;
• HTC Windows Phone 8S
  → хардуера не е top;
  → едва около 1.3 GB за приложения и swap;
  → невъзможност да се инсталират приложения и карти на картата;
• Lumia 800
  → не е фючърпрууф с излезлия Win 7.8 нещата изглеждат доста сладко;
  → не плейва Flash видео приятел, който го има твърди, че плейва;

Въпросите тук са:

1) Може ли човек да се сдобие някак с айфон 4S (5?!?) на цената на HTC-то (<600 лв в момента)? Ако да (за което приемам акъл), няма място за чудене. 2) Ако не, може ли някак да се накара Lumia-та да плейва Flash видео. Ако да, пак няма място за чудене, тъй като цената от ~400 лв в момента е повече от прилична за предлаганото от телефона. Ако и двете не стават, HTC-то изглежда като най-перспективната опция и единственото, което ще трябва да преглътна, е дебилния му дизайн. Което доста ще ми приседне. Дали не съм изпуснал нещо интересно?

Update: за пички като мен, които си избират телефона по показателите “размер на тялото” и “размер на екрана” хората са направили сайт за визуално сравнение на размери. Базата е бедна, но все върши работа. Този модул прави почти същото, но с много по-богата база, като могат да се сравняват и профилите, което е супер важно.

Update 2: разгледах алтернативите посочени в коментарите. 8X ми е прекалено голям. Asha е телефон за макс една година. Алтернативите й от типа на HTC Explorer, HTC Desire C и дори HTC One V също не стават за повече от година, макс две. От Motorola просто имам лоши спомени и не мисля да й давам нов шанс. Blackberry за мен винаги ще бъде телефон предимно за поща, при това по несигурен протокол. Чисто ценово дуелът в момента е iPhone 4/4S vs HTC Windows Phone 8S. Колкото и да са повече приложенията за Win 7, 8 изглежда много по-добре.

Update 3: С Lumia 620 на близкия хоризонт и факта, че Lumia 800 получи ъпгрейд до 7.8, което коренно променя усещането ми към нея, а и като се отчете почти пренебрежимата й цена, работата май си отива към завършек…

Заключителни мисли: Тая тема колкото и да се дъвче няма какво друго да се прави повече, освен да се тегли чертата и колкото по-скоро, толкова по-добре. Наистина не зная какъв колосален дебил трябва да си да се казваш HTC, да знаеш перфектно, че WM 8 не позволява (и не е ясно дали това изобщо ще се промени) инсталиране на приложения и GPS карти на картата и въпреки всичко да пуснеш телефон с 4 GB вградена памет. От тия 4 GB за приложения остават едва няколкостотин, дума за карти изобщо не отварям. Идеята на един смартфон, за бога, е да бъде нещо повече, да е по-лесен за употреба и да не се налага потребителя му да прави шпагати присъщи на телефони от Java ерата, пресмятайки колко приложения може да сложи преди телефона да се препълни. При 8S цифрата е някъде около 20, което е пълен ташак. Наистина не мога да прозра причината зад това хора, които правят 1/3 от смартфоните в световен мащаб да спестят 4 GB, с които 8S щеше да бъде наистина една супер джаджа и най-вероятно щеше да свърши в джоба ми. Нито щеше да влезе в нишата на 8X, нито нищо – потребителите им са различни. Щеше да бъде просто един добър телефон с много по-голям шанс за продаване. В този си вид е тотален fail.

iPhone 5 и Lumia 820 първо струват прекалено много, второ втория има проблем с дисплея, при който отвътре се появяват петна като отпечатъци и по всичко личи, че огромна част от телефоните на пазара го развиват, при това още в първите си дни. Не съм аз човека, който за тия цифри ще се вкарва във филма да се разправя с български търговци дали това е фабричен дефект и дали е редно апарата да бъде сменен на мига, при това, колкото пъти е необходимо. Освен това, пак казвам, ако ще се дават толкова пари, купува се Nexus 4 и се прежалват някак размерите му.

Във финалната тройка останаха iPhone 4, 4S и Lumia 800. Изчетох много сравнения между тях, но в крайна сметка

мисля, че да сравняваш параметрите на различни платформи на база сухи цифри е супер глупост.

Сигурен съм, че iPhone 4 с 800-те си мегахерца постига в приложенията производителността на лумията с 1.4-те й гигахерца. Но…

iPhone 4S недвусмислено е победителя при моите критерии. Изпълнява всичките ми условия. Бих скочил одмах в един. Единствения проблем е цената му, която ме кара силно да се колебая.

С възможността да се купи за триста и няколко лева с остатъчна гаранция от година и половина, Lumia 800 е супер-скутер бюджетната алтернатива, особено след ъпдейтване до WM 7.8. Не държи цена, което значи че накрая няма да може да се продаде особено скъпо (което изобщо не би трябвало да е фактор при такава покупка; това е телефон, дееба – уред за говорене, който след две години вече на нищо няма да прилича, не викторианско кресло), но общото ми впечатление е, че за парите на смартфон от много по-нисък клас просто няма по-добро съотношение цена-качество. Това е, което още повече ме кара да се колебая за 4S. В смисъл, най-умното, което се сещам, е да се вземе една Lumia, да се поцъка половин-една година и да се скочи после в един 4S или нещо друго интересно, което ще излезе междувременно. А може да ми дойде и нов акъл и да започна да харесвам по-големи апарати.

В контекста на горните разсъждения iPhone 4 не ми е много атрактивна покупка. Ако бях по-закачен за марката, сигурно щях без да се замисля да взема един. 500-те лева за втора ръка без гаранция обаче го поставят в супер незавидната ценова среда на това сравнение. От една страна не бих могъл да оправдая 200-те + лева и възможните рискове при покупка на нещо толкова крехко без гаранция, от друга не съм сигурен, че в пряка съпоставка с Lumia има друга причина, освен имиджова, за да го взема.

Оттук нататък всичко ще се реши според това за кой от тези телефони ще изпадне най-изгодната оферта най-бързо.

Тука снимки няма. Като прочетете надолу, ще разберете защо няма смисъл да се слагат. Ако пък ви е TLDR, мога да ви синтезирам накратко смисъла от ревюто

Ако нямате пари за читава камера със Sony сензор, по-добре не ги харечете за безсмислени играчки.

Apexis-ът се води IP камера. Камерите от този тип в ниския, че и средния ценови клас обикновено са с резолюция 640х480 и за нищо не стават. И не става дума само за тази. За всички. Включително маркетингово напудрени простотии от рода на Y-cam, за покупката на която при цена от 400+ лв наистина не знам колко нареден трябва да се чувства човек. Могат да се ползват единствено с информативна цел – някой минава ли от някъде и с клизма да разберете отчасти какво прави. За нищо друго.

След като изгледах всички тестови излъчвания на видеонаблюдение.еу, избрах тази пишка единствено заради въртящия се купол. Качеството на образа при всички е еднакво, така че решението за покупка е строго субективно и по съвсем други критерии. Основно от типа външен вид, цвят и статичност. Със същия успех можете да спестите 40-50 и да вземете по-евтина – абсолютно същото ще видите.
Чети, за да не работиш