Спомените ми от таблетите не са кой знае колко добри, предвид че единствения притежаван от мен беше едно насрано Graphire А6 преди около 14 години — много преди да ги преименуват на Bamboo, което се свързваше по уникалния сериен интерфейс и лагваше мъжката. Тогава разбрах, че А6 за чеп за зеле не става и всяка инвестиция в такъв размер са пари на вятъра. След като се помъчих един месец да правя каквото и да било с него, така и не го закачих повече до момента на изхвърлянето му след няколко години, когато излетя наред с обелки от лук и друг такъв един обикновен битов отпадък.
Чети, за да не работиш

Това е първият ми евър фантастичен разказ и го написах онзи ден за едно списание. Днес се оказа, че веганската идеология е явно някаква догма със статут на религия, или еба ли й майката какво, за която никой не бива да говори нищо, освен хвалебствия, дори в художествен текст, а хора тръбящи от медии колко са светли, възвишени и други позитивистични нюейдж лайна, всъщност са изключително обременени, отвътре са изтъкани от дребнавост, тесногръдие и болно его, обаче много държат останалите да ги мислят като точно обратното. С две думи разказът бе отречен, затова го четете тук, а не на хартия. И понеже пък съм свикнал разни черно-бели телевизори да ме мислят като хейтър, няма да ги разочаровам и ще поздравя всички празни биологични роботи със следното изречение.

Чети, за да не работиш

За жалост над час и нещо разговор е синтезиран твърде много, но основното е останало. Продължението на темата по битивито вижте тука.

След публикуването е ъпдейтнато почти всичко и е добавена втората страница с описание на сглобката; който е чел оригиналната версия не е лошо да я прочете пак. Последен ъпдейт: 3 януари

Тази тема е пряко следствие от размислите ми дали покупката на втора ръка бранд нейм работна станция е смислено мероприятие или не.

В началото обърнете внимание на нещо много важно:

Това не е някакъв “професионален” материал за изборът на “най-добрия” хардуер. Това е материал описващ решението за моите конкретни нужди, бюджет и ситуация, които навярно нямат нищо общо с вашите, но пък може да ви дадат тема за размисъл. Покупката на компютър е строго индивидуално преживяване и в нея няма правилно и грешно, всичко е индивидуално. Като формата и размера на гъза. Макар че лично по мое мнение, добре е да имате малък и стегнат гъз.

Чети, за да не работиш

Update: след проведен задълбочен рисърч по темата установих, че покупката на работна станция в моя случай е куцо решение, тъй като съм яко смесен в дейностите си и най-вече, играя игри. Можете спокойно да пропуснете темата и да очаквате новата тема “как сглобих страхотно PC за под 1000 лв”.

Последно сменях машината си през 2009-та. През 2012 бях тръгнал да я сменям, но не помня защо не докарах събитието да успешен край. За целия експлоатационен срок с нея се случи само едно нещо – по-рано тази година ми замина единия диск, който ползвах за работен. За щастие, успях да спася всичко важно и не се наложи да прибягвам до резервното си копие в Backblaze. След като понадих един еднотерабайтов WD Caviar Blue* и едно 120 гигабайтово SSD Samsung 840 Evo, което накара машината да буутва до напълно заредена ОС за дванайсетина секунди, нещата отново се уталожиха за известно време. Работата е там обаче, че видео продукцията, обработката на файлове с висока резолюция и 3D-то са си ресурсоемки чудеса, които тежат вече непоносимо много и нивото на шум от изнемогващите кулъри почва да става драматично.

Преди две години се бях наточил да извадя пак някакви колосални цифри, но междувременно попаднах на не един и два материала относно производителността на най-дебелите i7-ци, производителността на Xeon-ите, спънатите технологии в “потребителските” процесори и как Intel от години не прави нищо повече от маркетингови спекулации с отдавна съществуващи технологии, които представя за нови на видиотените дечурлига геймъри с дълбоки родителски джобове. Нагледах се на графики, тестове и се начетох на числа и сравнения между сравнително стари бранд нейм уъркстейшъни и нови геймърски сглобки. За мен всичко това е субективно, но нямаше как да не посее семето на съмнението. Все пак, конспиративното никога не ми е било чуждо, а като добавим и отявлената ми антиконсуматорска нагласа, намерих в темата доста материал за размисъл.

Докато се ровчех тия дни в Retro PC Mania и Квант сервиз, се загледах в работните станции на HP и Dell. Аз съм човек, който до този момент изпитваше неприязън към готови работни станции и изповядвах схващането, че това са простотии за банкови служители и офиси, в които се цъкат предимно таблици и текстове. Демек ташак работа. Всичките си компютри съм сглобявал лично, собственоръчно, с компоненти, които съм рисърчвал минимум месец. Така винаги съм имал усещането, че получавам максимума за парите си. Но никога не съм се замислял дали за два пъти по-малко пари не бих могъл да получа сходни резултати с малки компромиси от типа на по-малка гаранция, не до там красива кутия и някои липсващи функционалности, като USB 3.0. И трябва да кажа, че идеята изведнъж започна да ми се вижда много блазнеща.

Понеже през годините поръждясах доста в хардуерната област, ще съм супер благодарен на мнения по темата от хора с актуален опит, и най-вече на отговори на следните няколко въпроса относно бранд нейм работните станции:

– избирайки Xeon и търсейки най-доброто от двата свята (работата на първо място, но без драми при гейминг), W на 3.33 или X на 2.66 е по-добре да се вземе?
– ако купя машина с nVidia Quadro, мога ли да ръгна второ геймърско видео и някак да използвам едното за работа, второто за гейминг… при това на един монитор?
– частен случай на горния въпрос – куадротата, макар и стари технологично, все още са доста скъпи удоволствия и за парите им могат да се вземат цифрово много по-натопорчени геймърски видеа. Навярно за това има адски добра причина, но ако продам куадрото и добавя тия пари към бюджета за видео карта, не би ли трябвало да мога да купя нещо, което недвусмислено ще вади сравнима производителност при работа (от ранга на R7 265x до R9 270x, повече пари просто не ми се изваждат)? Гледах много тестове, в които куадротата мачкат в пъти и най-напудрените геймърски карти при работни 3D операции, но първо това е хардуер на 10 години и е за DX10, което автоматично означава несъвместимост с новите заглавия и второ, между бенчмаркове и практически резултати има голяма разлика.
– смятате ли, че в рамките на 800 лв може да се сглоби от нулата аналогична на дискутираните работни станции машина, която да върши по-добра работа и да е по-futureproof?

За отговорите предварително благодаря.

* отношението ми по темата WD Caviar Black over Blue рязко се промени когато се оказа, че Black мрат като мухи в рамките на първата си година и няма никаква икономическа полза от 40+% по-високата цена за две години повече гаранция.

След като самоотвержено успях да се преборя с логистичния проблем и да си направя мурсалски чай без цедка и без да се налага да дъвча листа, бързам да споделя геният си с вас. Начи, единственото дето не е селф-експленатори от тоя фотос е, че извършвам първо лека запарка на чая като пусна водата за секунда-две и я спра. Оставям за 30-40 секунди и после яко газ. При наличие на добра кафемашина с истински 18 бара налягане, навярно няма да има нужда и от запарка. Тая е шит. Всички кафемашини на Крупс са шит. Нито налягането е 18 бара, а температурата на водата е супер ниска. Придържайте се към по-смислени брандове.

„Ти и аз висим на клон непоносим и ще изплющим, и полетим, не се ли държим, ти виждаш, не се ли държим.“

Черни сърца – На линия

Чети, за да не работиш