Asus Lamborghini VX6

Екрана е 12.1 инча, LED backlit и лъскав. И според доста ревюта е една от слабите страни, особено ако опитваш да работиш навън. Не намирам подобен проблем. Ъглите са добри, но само за работа на маса, бюро, или нещо подобно. Вземете ли го в скута си, ще се запитате кому е хрумнало да ограничи хода назад на екрана до определена точка, при положение че за да се вижда добре сега, трябва да отиде още малко назад.

Батерията изкарва около 4 часа по субективни наблюдения, което в днешно време не е много, но аз го карам на Super Performance или High Performance през цялото време. Откъдето и впечатленията ми за производителността са, че колкото и да му се иска, ламбото не е лаптоп, хеле пък бизнес. Мултитаскинга му идва много тежко, а пусне ли се сканирането на AVG-то, направо му умира коня. Няма да си играя да правя тестове, па бенчмарки, па глупости за гийкове. Видимо му липсва вътък, независимо от двуядрения D525, четирите рам и ION-а. В тази светлина, един от най-важните фактори за таква машина е греенето, щото, нали, ако ще ти гори скута, заеби. Ламбото грее, но не драматично и спокойно може да седи върху голи крака. Нещо, което XPS-а например не може.

Що се отнася до свързване и други такива, машината има абсолютно всичко необходимо, включително два USB 3.0 порта и четец за карти. Липсва само UMTS модул, за да е комплекта пълен.

Един от основните бъгове, който буквално вади очи е пауър светлината. Няма такъв фар. Хем и бял. Кой, батенце, реши да го сложи тоя ксенон под монитора и защо мога само да гадая, при положение, че има още един индикатор на обичайното място. Когато машината спи, двата мигат. Когато работи, светят постоянно. Е, хубаво, кому беше нужно? На тъмно тая нечовешка глупост боде очите брутално. Гледане на филм – забрави. Единствената полза е, че когато идваш отзадзе знаеш дали в тоя момент лаптопа спи или е буден, щото светлината струи през отверстията. Това е нещо като черен хумор.

Още една странна лампова идея е индикатора за батерията, който светва в оранжево, когато е на около 10%. Падне ли до около 7, започва да мига. Ръгаш кабела и… нищо не се случва. Нищо, което да ти покаже, че не си забравил да го включиш в контакта примерно. Да кажем, да светне в зелено. Или в пембено. Или да спре да мига поне. Първия път, в който продължи да мига след включване помислих, че батерията се е преебала и не се зарежда. Мина половин час, заряда й се качи над 10% и спря да мига. Отдъхнах си, ама на цената на ебати псувните. В зелено пък светва като се зареди до 95%. Имам чувството, че в Асус работят много странни хора, които противно на всякаква логика не са пипвали създаваните от тях продукти нито дори веднъж. Щото за мен индикация за заредена батерия би била лампата просто да изгасне. Ама мани ме мене, на моето чело няма табелка Lamborghini.

Но има и друга епична глупост, за която крепко мога да стисна десницата на Asus. Машината ми е от редките с фабрични 4 гигабайта рам и… 32 битова ОС. 😆 Кажете ми бе, Asus, толкова години правите компютри и ги продавате с Windows, абе нямаше ли един полуидиот измежду вас, който да се светне, че да му еба майката, добре е при 4 рам да сложим 64 бита. Ей така, за ташака, колкото да видим какво ще стане. Това, разбира се, изобщо не му пречи да е натоварен с bloatware. Не колкото на Toshiba, но не е и без хич.

След кратък размисъл дефолтната инсталация бе затрита, а на нейно място дойде чиста 64 битова. Както се сещате, понеже сега всички са много еко, зелени, интернетизирани и прочие, диск с драйвъри в кутията няма. На никой явно не му хрумва, че човек някога ще поиска да си преинсталира уиндоуса. По тази причина не ти се полага и диск с него, независимо че го купуваш. Тъпотията от всичко това е, че при преинсталация се налага да си изтеглиш всички драйвъри и тулове от сайта на Asus, в хода на който процес бавно, но сигурно започваш да се набираш, защото установяваш, че някои от нещата, като хайпър трединг нам си кво, дето ти управлява практически скоростта на машината, няма 64 битова версия. И разни ей такива. И описанията са с по 2 думи, а няколкото версии ходи ти да си ги комбинираш. После излиза, че при някои неща, като например видеото, за да качиш драйвърите на nVidia първо трябва да качиш тия на Intel, което е сходно и за други комбинирани неща. Съответно с новата инсталация готинките ти fn клавишни комбинации не работят и така няколко часа по-късно, когато вече си готов да нахраниш локалния съпорт на марката, понеже глобалния го боли курец за теб, се сещаш да провериш дали съответно в 64 битовите даунлоуди за 1215n случайно няма нещо повече по въпроса. И се оказва че има. И известно време по-късно всичко най-накрая тръгва, хвала на всевишния, еби га.

Най-големия ташак от цялата работа обаче беше, че продуктовия ми ключ не сработи с новата инсталация и се наложи да ползвам активатор. Да, да, за компютъра, който официално ми е продаден с лиценз. Microsoft, може ли да си ебете майката и да измислите някаква мааалко по-гъвкавка схемичка за лицензиране на скапания си продукт, щото не стига че за парите на лиценза получавам буквално един стикер, ами и после трябва да извадя от гъза си всевъзможни трикове, за да го накарам да работи. Аре, като сте такива големи пичове,

бихте ли ми казали как точно, батенце, да преинсталирам легално OEM ОС-а на закупения си от Австрия лаптоп у нас?

И да, машината наистина прави “врум врум” като се стартира. Само че след третия рестарт става досадно и го спираш от биоса.

Анализ и заключение на ИБАХТА

Плюсове: красив дизайн; лек; бърз (като за нетбук); има два USB 3.0 порта; грее съвсем поносимо; клавиатурата е удобна, има вграден четец на карти; тежи кило и половина; звука е много добър (като за нетбук).

Минуси: клавиатурата леко халтави; тъчпада е зле; има няколко бъга по продуктовия дизайн, които дразнят; екрана се вижда оптимално само върху плот; процедурата по търсене и сваляне на драйвъри е фрустрираща; да не можеш да преинсталираш уиндоуса с легалния си ключ – епично.

Обща оценка: 3.5/5

Заключение: ебал съм му майката на другото, когато в страната едва ли има повече от няколко такива машини и всеки път щом я извадя ще има “опа”.

Update: гейминга засега е по-скоро в сферата на мечтите. Не знам хардуера ли е недостатъчен, или комбинацията Atom + GMA 3150 + ION идва странна за много заглавия.

p.s. колкото повече гледам черните акрилни части, толкова по-голям смисъл започвам да намирам в бялата пластмаса и да оправдавам разликата в цената. Както ви е известно и от колите, белите носят много повече цапане от черните. Казва ви го човекът с чисто черната акрилна кухня, който дори за миг не си помисли как ще изглежда тя скоро след монтажа.