1000 лв, епизод 3

Асемблиране

За дъното и процесора нямам особени коментари. Дъното е с типичния дизайн на Gigabyte, изглежда стандартно. Окомплектовката е два сата кабела, тенекийка, некви хартишки и диск с нещо. Процесора си е процесор, идва с кулър, както вече казахме, но той остава да си живее в кутията завинаги. Или поне до продажбата. Що се отнася до изказването, че няма по-добър процесор за парите си, наистина не мисля, че има. Друг е въпросът, че за тия пари обикновено човек прави някакъв компромис. В случая компромиса е, че 5500 е по-зле от 5600 и почти пренебрежимо по-продуктивен от 2600. В общи линии е на кантар с 3600, с тази разлика, че е произведен този април. А както аз самия знам от телефоните, това не винаги е признак за кой знае какво, понеже специално при Xiaomi, в момента, ако не искаш нещо с размер на списание в джоба си, получаваш същото, като все още живия ми 5S, ама произведено няколко години по-късно и на няколко пъти по-висока цена. What kind of upgrade е тва, бе копеле? И в този ред на мисли, новите цени и на AMD, и на Intel и съпътстващите цени на дъна и путки майни, издигат на дневен ред един много очевиден въпрос. От какъв хуй да строшиш една шапка пари за новите семейства процесори, които струват нахално повече от старите, само за да можеш да кажеш, че си на новата платформа. Но като се замисли човек, не е ли това бил случая винаги – винаги ще има хора, които са склонни да строшат нездрава цифра и именно заради тях съществува индустрията.

Кулъра се монтира сравнително лесно, единствения зор е откачането на предварително закачения вентилатор от радиатора, щото иначе не се монтира. Откакто вентилаторите се монтират с метални скоби директно върху ребрата на радиатора, това винати носи риск от огъване, а в случая скобите са толкова яко хванати, че гуд лък да не се деформира някое ребро. В моя случай три ъгълчета, които после с напъване с отвертка се зиправиха почти напълно. Стандартно за този тип радиатори, за завинтването на болтовете, които държат към дъното, се иска много дълга кръстата отвертка. Вентилаторът е абсолютно безшумен дори на макс обороти (които, както вече казахме, са бая ниски).

Паметта е просто уау. Най-масивното и искам да кажа красиво, но това е малко субективно, нещо евър. Всеки дим тежи по 96 грама! Усеща се като ебахти топуза. Белия дизайн със сребърното лого мен лично силно ме вдига, но пък други кавали ги вдига рам с лампички, та… Но ако китът беше 32, а не 16, щях да я сменя със собствената ми HyperX Fury. Asus-а щеше да ми тича повече на преобладаващо белия дизайн, пък и на едноименното дъно а черно-червеното фюри щеше да залепне на тази тъмна сглобка.

Захранването не е модулно, идва с всичко необходимо. Кабелите са плоски, което в моята книга е плюс, и достатъчно дълги. За щастие, в кутията има достатъчно място да се насмотат прегледно.

За да съм честен, кутията не ме изкефи толкова, колкото очаквах и разбрах защо е по-евтина. Задната страна не се демонтира, което не е болка за умиране, но е едно от нещата, заради които е по-евтина. Не знам кому е нужна дупката, през която да си виждаш захранването, предполагам основната полза е отвеждане на топлина, защото иначе грози, вместо да краси. Всъщност, на второ четене, живеем във времена, в които най-вероятно дебилите си снимат сглобките и им е много важно всички да им видят също и захранването, което е супер хипер топ, но от друга страна къв дебил слага супер хипер топ захранване в евтина кутия? Изкарващия вентилатор е практически безшумен, допускам че е на 600-800 оборота. Мениджмънта на кабелите се състои в наличието на дупки, от които да ги прекарваш. Няма закрепващи или други удобства, вместо тях има няколко свински опашки. Но най-големия дерт ми е малкото пространство, което остава под видео картата. Аз буквално не знам с кой акъл е направено така и как точно е направено така, при положение, че кутията не е малка. Под видеото не остава място буквално за нищо. Имам предвид, дъното има още един PCI-E слот отдолу, на който не може да се монтира нищо, защото пък точно под него влизат кабелите за USB-тата и аудиото на предния панел и в момента между тях и перките на видеото остават милиметри. Проблемът го виждам да идва от това, че първо отделението за захранване е високо един пръст повече от необходимото (вероятно за да събере слотовете за два нормални диска отпред) и второ, отгоре са монтирани двата слота за SSD-та. От задната страна на дъното остава неоползотворено място, където примерно биха могли да бъдат въпросните слотове и така да се реши частично проблема, ама не. Бих казал доста посредствен дизайн, или по-точно “като за парите си”. А, да, на стъкления панел гументе хуйнички, които омекотяват завинтването, изпадат от слотовете си и познай колко е лесно да ги глътне прахосмукачката след някое отваряне, в което не обърнеш достатъчно внимание дали са си на местата. Това казано, Phantecs-а ми е несравнимо по-грамотно измислена кутия, но пък и разликата в цената е осезаема. Там има друг проблем, за който се усетиха по едно време, ама късно – предния панел с клетите си две цепки по пръст и половина просто не пуска достатъчно въздух за да работят адекватно предните вентилатори и от напрежението двата сдадоха багажа след две-три години. При тази кутия, между другото, входящия поток е още по-жалък – точно един пръст дупка на дъното, но тъй като не съм сложил вкарващи вентилатори, не е дерт, а и температурите при пълно натоварване и гробна тишина са направо уау.

Когато пуснах системата, от нея не се чу съвършено нищо. Единствено въртящите се вентилатори и светлината на видеото индикират, че е пусната. Светлината на видеото се регулира/спира с оная чекия Mystic Light, ама колкото да кажеш, че го прави – няколко клети пресета, от които с огромна клизма може да избереш нещо, а самата лента е толкова малка, че е сложена там само за да можеш да кажеш, че я има. Специално видеото се оказа неее чак толкова голяма далавера, 10-14 дни по-късно, когато на пазара поизлязоха разни 1060-ки и други такива, свързани със застоя и очаквания пресдтоящ нов шамар за криптото и по-скоро, с края на копането на Етер през септември. Но каквото е, такова. Картата дава 17800 точки на WoT enCore, спрямо 26800 на моята вега. Значителна разлика в производителността, особено ако отчетем че и двете бяха купени за същите пари, при същата участ, с три години разлика, а вегата към момента на писане на материала копае етер с 41 mhs при 88 вата консумация и под 55 градуса температура и с това мое спорадично копане, отдавна си е избила парите.

Общото време на монтажа беше около два часа и половина, последния половин от които отиде в чудене защо не пали. Първо се оказа, че съм забравил да вържа 12-те волта, но това не помогна и както обикновено, накрая проблемът се реши със сваляне и повторно поставяне на димовете.

Ретроспекция

Когато хвърля поглед какво купиха 1000 лв преди 8 години и какво купуват сега, не мога да не се почеша по врата. Осем години са много време в индустрията, но разликата в покупателната стойност на парите спрямо производителността и технологичния скок при долната-до средна компютърна класа е уау. Естествено, всичкия софтуер стана ебахти свинята и приложения, които тогава вървяха на 4 рам, сега искат 16 и заемат 10 пъти повече място. Unity, примерно, в момента ми яде между 8 и 20, когато пече лайтмапове и това беше причината да скоча на 32 рам, като ако не беше толкова цифра, щях да скоча направо на 64, белким си осигуря спокойствие, но по всяка вероятност следващата сглобка ще е с 64. Та от една страна съм впечатлен, от друга смятам, че технологичния прогрес даде възможност на всеки циганин, индиец, паки, they/them траверс и български айти капут от ишлеме компания в бизнес парка, да пише код както му дойде, без оглед на елементарни правила за оптимизиране и затова сме на тоя хал, уиндоуса да е 5.5 гигабайта инсталация, антивируса – 1.

Бонус: един пиниз за Windows

Оказва се, че човек може да свали напълно безплатно инстанационно ISO на Windows от сайта на Microsoft. Врътката е, че като влезеш с нормалния си браузър, те информира, че трябва да имаш лиценз и после ти сваля някакво тулче тип свалячка. Обаче! Ако влезеш с юзър агент от типа на Safari, примерно в емулатора на браузъра си пуснеш iPad, тъпия сайт ти дава директно да свалиш ISO-то с цялата инсталация на всички версии, без лицензи, без дявол. После с Rufus го качваш на флашка и огън бий.

Бонус: клавиатури

Добавям тази част, тъй като в последните три години се наложи да купя четири клавиатури. Клавиатурата и мишката за мен са от нещата, които купувам веднъж и после очаквам да ползвам 6-7-8+ години. За съжаление, индустрията в последните 10 години не мисли така. За мишките няма да отварям приказка, че ще се изнервя. Там ташакът е пълен, особено ако си левичар. Клавиатурите обаче са ми на дневен ред. Всичко започна преди години с два дефектни Razer-а, заради които се наложи да вкарам от Америка този Saitek. Той ми служи вярно 8 години и единствените следи от употребата за това време бяха поизтъркания ляв контрол, копчето за play/pause и пластмасовия сив ръб под интервала. Накрая левия контрол започна да прави номера и да оказва съпротива, което наложи разглабяне, щателно измиване и смазване, но ефектът беше краткотраен, явно беше достигнал края на технологичния си живот. Това наложи да направя нов рисърч и от него с голяма клизма победител излезе Logitech G413 вариант.

Logitech G413, в моя случай Silver, който е единствения вариант, който човек, който не е малоумен или Gen Z, би купил, е механична клавиатура, за която не съм сигурен дали е ентри левъл, поради това, че цената й за три години е скочила с над 30% и вече се равнява на далеч по-тежки конкуренти. Може да се каже, че функциите са bare bones, като всичките се викат с Fn бутон, поради отсъствие не само на каквито и да било допълнителни бутони, но и на лампи за num и scroll lock, които разбираш че са пуснати чрез on-screen индикация. Не знам причината, не е дерт за умиране, свиква се. Подсветката е бяла в три предварително зададени интензивности. От софтуера може да се регулира малко и да се пусне “breathing”-а, в случай, че потребителя е олигофрен. Logitech Gaming Software е един от по-добрите софтуери и добавя интерески функции към клавиатурата, от рода на хийт мап и програмиране на макроси. Симпатична е, приятна е и нямаше да я сменя дълго време, ако не беше проблемът, за който цял свят, освен мен в момента на покупката, знае. Romer-G суичовете са измислени толкова недоклатено, че трошат капачетата на копчетата и тъпите им крачета остават в слотовете и така един ден както си цъкаш и копчето литва и няма, батенце, оправия. Единствения вариант е лепене с капчица и така до следващия път. С хиляда кандърми и тъпотии, изнудих Logitech да изпратят сет капаци, защото отказаха да ми сменят клавиатурата, която беше вече точно месец извън гаранция. Тия капаци аз лично можех да си ги навра в гъза, поради спецификата на проблема, но го пишеме победа. Две лепенета на левия контрол по-късно, стана ясно, че тая работа така няма да продължи и затова се наложи да се сдобия с нова клавиатура.

HyperX Alloy Core е базова мембранна клавиатура с пълна RGB подсветка в 5 зони. Че е базова си личи: 1) по цената – $29.90 оттатък океана и 100+ лв тук на промоция; 2) че не се управлява от софтуер, а всичко нужно в градено на комбинации. Второто всъщност е голям плюс, защото софтуера на HyperX, наречен Ngenuity е най-малоумното нещо евър и като име и като функционалност и като всичко. Нгенуити, бате! Гениална идея, измислена на дълбок анален творчески брейнсторминг от трима транс потребители на ел тротолетка в бизнес парка, които по съвместителство се явяват и трите кауна, написали на ишлеме тая чекия. Бахти траша, честно. Но най-неочаквано за самия себе си, искам да кажа много добри думи за подсветката. Докато е ясно, че не е индивидуална за бутоните, а във всяка зона вероятно има десетина диода, предварително зададените пресети са изключително грамотни откъм color science и видимо ги е правил човек с усет към съчетаването на цветовете. Преливките и зонирането на двете дефолтни дъги са супер, евала. Харесвам също и пиниза за задаване на къстъм цветове на зоните, но той е доста ограничен от деветте налични цвята. За останалите там режими и дишанки и тъпни, не мога да кажа нищо добро, както обикновено. Ограничаващи са и двете настройки на яркостта, бих предпочел поне още една, ама айде. Харесвам също и ghost елемента на визията – когато няма подсветка, надписите по бутоните са почти невидими. Винаги съм се кефил на абсолютно ненадписаната DAS Ultimate, ама цената й е абсурдна. Това е като варианта на бедняка. В крайна сметка, съм доволен от покупката. Дано изкара повече от месец след гаранцията си.

От проучването на клавиатури през 2022, се оказва, че Logitech G213 Prodigy, която миналото лято купих на големия син и е мембранна, колосална с размерите си копчетарка, все още е ок избор. Неприятното е, че повечето клавиатури у нас са с US стандарт, демек малкия Enter. Специално за мен, това е голям дефект. Свиква се, но предпочитам да не ми се налага. Заради него се отказах от нещо, което ми изглеждаше интересно с ретро вида си – Keychron C2. Като стана дума за ретро, Cherry също вадят много добър модел, MX 10.0N, но цената му провокира единствено смях. Интересното е, че той е някаква комбинация от механика с chiclet стил капаци, което ми напомня да кажа на гражданите при никакви обстоятелства да не купуват Speedlink, която издържа няма и половин година, преди левия контрол да почне да не се натиска. Видимо при мен левия контрол е невралгичната точка на всички клавиатури и не знам защо, при положение, че има много по-използвани от него бутони.