Месечен архив за01/2010

лол

12 01 2010 @ 16:22Trackback
Етикети: , ,
Категории: увеселение
amused
3 коментара

лолфирми

Masses can has Brabus nao

11 01 2010 @ 13:25Trackback
Етикети: , ,
Категории: невероятната българия
amused
1 коментар

For the masses

10 01 2010 @ 21:16Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
surprised
Безинтереснo

По примера на Сергей и Даниел Вълчев седнал и написал книга. Казва се “Да обичаш на инат” и струва 8 лева. Добра печалба за нещо с размера на курсова работа – 100 странички с двойно междуредие и малко картинки. Медийните изяви започнаха да ви липсват или има някаква нова мода отегчителните и скучни хора да показват тези си особености на всички?

07 01 2010 @ 14:34Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
quixotic
Безинтереснo

Какво си мислите за онези хора, които изчисляват риска да се разболеете от нещо (тежко) и въз основа на него ви разрешават или отказват допълнително здравно осигуряване или животозастраховане? Онези пичове, чиято единствена цел и кулминация на труда е хората с по-голяма нужда от здравни грижи да ги получават колкото се може по-скъпо и трудно. Не знам какво си мислите, но едва ли сте подозирали какви нежни души и поети всъщност са те. И ако не сте гледали Sicko, може би е време да го направите.

Актуални мерки срещу кибер заплахите в българския държавен апарат

07 01 2010 @ 12:41Trackback
Етикети: , ,
Категории: светското училище на Борисов
impressed
2 коментара

Министерство на Отбраната управлява

Колкото и да изглежда като анекдот, реалността на хората в българските министерства е по-различна от тази, в която живеем ние – останалите. А това аз го знам добре, тъй като от една страна с министерствата сме дупе и гащи, а от друга, имам приятели и познати, които ми разказват невероятни истории за трудовото ежедневие и обитателите на учрежденията, в които по една или друга причина в момента работят.

Компютърното обезпечение в стаите на редовите държавни служители най-общо казано е outdated. Веднъж имаше много голям проблем, когато се оказа, че предвидения от тях хардуер не покрива и половината от изискванията на софтуера. Работните станции бяха с по 512 мегабайта рам, а по-новичките имаха цял гигабайт. После имаше един луд гений, който пускаше виртуални машини, на които да пробваме да качваме сървърната част, а по сложен вътрешномрежов път чрез рутинг на не знам си кво и випиени крайните клиенти трябваше да се връзват с нея. Излишно е да ви казвам, че когато питахме в централата дали сървъра може да работи по такъв особен начин хората щяха да припаднат при вида на мастърплана на министерския гийк. Неволята е позната само в България и най-вече в държавния апарат, където “нема пари, действайте” е жизнеутвърждаващо мото.

Но ако за техническата страна винаги има оправданието “бюджетът е разчетен и не можем да купуваме нов хардуер тази година”, с кадрите работата е друга. За последен път бях виждал Word за ДОС доста преди милениума и срещата с него на една министерска машина ми донесе носталгични спомени и тъпо мигане. Операторката на тази машина обаче нямаше проблеми и нагледно ми показа как компютъра не е нищо повече от пишеща машина, както е за голяма част от кадрите на тези учреждения. Хората там живеят в някакъв своеобразен Machinarium. Работят от точно толкова до точно толкова, почиват от точно толкова до точно толкова и разполагат с един определен запас знания и умения, който им помага да свършат определено количество работа, за което получават определена, малка заплата и определени сигурни добавки към нея определен брой пъти годишно. Това им оставя чувството за сигурност и добра сделка – прекарват там живота си до пенсия по добре познатата от социализма схема без да се кахърят за почти нищо. Има зрели хора, при това шокиращо много, за които работата в държавно учреждение е единствената, която някога са имали и ако случайно стане така, че я загубят след 20 години служба, въобще няма да знаят къде се намират и как да продължат. Все едно до вчера са били в кома. За тях е нормално да цъкат на всички прикачени файлове, да не записват документа, който са писали три часа и да вярват в ползата от верижните писма.

Затова не е и толкова учудващо, че съветничката на министъра на отбраната може да напише подобно писмо.

Компютърно аудио, част 2: слушалки

06 01 2010 @ 16:52Trackback
Етикети: , , ,
Категории: продукт
thoughtful
5 коментара

Край с Canyon-а на Сашко, който ползвах в последните 3 години – микрофона му приключи жизнения си път, което води отлаганата от известно време покупка до иминентност.

От новия хедсет (демек слушалки с микрофон; искам комбо съвсем съзнателно и целенасочено) искам да прави всичко еднакво добре – играя, слушам музика, а понякога и гледам филми късно през нощта. И докато актът на пускане на филм на слушалки през нощта е свидетелство само за едно – така съм се нацепил, че нямам мозък дори да поиграя на нещо, следователно – дреме ми на гъза за звука – и без това ще заспя, то при гейминга и музиката не съм склонен на големи компромиси с качеството.

Пинизът обаче е там, че всеки хедсет маркиран с тага “gaming” носи леката подсказка, че аудио характеристиките му най-вероятно са леееко изместени така, та да прилягат повече на звуците в игрите, отколкото на акуратното възпроизвеждане на музика, което неминуемо води до известна загуба на качество при слушането й. Ама пълно щастие няма, дето вика оня. То не може хем хедсет, хем гейминг, хем па и музика, че и да е в рамките на разумен бюджет. Че ще има компромис с нещо трябва да е ясно на всеки още в началото. Освен ако човек не е отлично пачкиран, разбира се.

Един от основните фактори в избора ми е USB свързаността. На практика това от една страна означава цифров изход и собствена аудио карта – хипотетично по-добра от вградената, а от друга, че ми оставя аудио изхода свободен за колоните. Последното е много важно, щото ми писна на дедовия да се гърбя по два пъти на ден под бюрото да включвам и изключвам кабели според случая.

Още един много важен фактор е ергономията. Имам малка глава. Или поне по-малка от стандартните глави, така щото one size fits all шапките винаги са ми оставяли един пръст луфт и за да не изглеждам смешно мога да нося само много плитки шапки, иначе ушите ми ги подпират. В общи линии не мога да нося с голям успех средностатистически слушалки, защото ми халтавят, не са ми удобни и заради споменатия S размер на черепа изглеждат два пъти по-големи. И като резултат приличам на някой, на когото Дарт Вейдър трябва да му вика “бате”.

Друг проблем с ергономията е, че не мога да нося продължително време какви да е слушалки – започват да ме болят ушите. Ушните ми отвори също са малки и носенето на тапички повече от час е почти невъзможна и доста болезнена задача. Ако са и изолиращи, работата става зле. Отделно некачествените нормални слушалки ми създават едно гъдилкане, прерастващо в болка след известно носене.

Въпросните уши са чувствителни и температурно. Бързо се зачервяват и загряват. Често дори само едното. А това е много досадно, защото изглеждам все едно кварталния ми го е дърпал. Изобщо хич не си е далавера да имате глава и уши като моите.
Чети, за да не работиш