/me започва да търси наистина добър татуист за есенното таковане. Натъртвам на наистина добър, защото в тая работа няма ънду, а татусите, които виждам на приятели и разни хора в нета не ме вдигат с качеството си, ама хич. Даже май е по-добре да кажа – пиксел артист, понеже дизайнерстването ме изкриви тотално и всеки крив пиксел ме води до бяс.

По принцип не обичам непознати хора да ми говорят на “ти”, още по-малко обичам да го прави обслужващият персонал. И докато със сервитьорките не си давам особен зор да се обяснявам, на вас, драги Вивател, няма как да не ви задам въпроса кога точно ще се научите как да общувате с корпоративните си клиенти по подобаващ начин?

Оказва се, в Кръстова вада има само един интернет доставчик. Лошо. За 25 лева съм свикнал на онова, което те предлагат за 60 без ДДС. Чудя се дали да не взема все пак да убедя моя, че там ще имат пазар без конкуренция с тия цени. Дотогава приемам алтернативи за нет в района при следните условия: 300+к международен, 3+м български, под 30 лева.

На практика узакито няма да има проблем с европейското законодателство. Защо, питате се вие. Просто. Защото създава нов продукт, върху който гърците нямат права. Вижте какво пише на табелките в магазините и ще се светнете; домързя ме да си вадя телефона и да онагледя нещата със снимка. Там обаче не пише “узо”. Пише “узаки”. Ако това е част от плана, а не неочаквано следствие – не мога да не се поклоня на гениалността му. Честит нов продукт и нова дума на Обединена Европа и в частност, Гърция. Май никой не е подготвен за такъв развой на нещата. Смех. Смех и респект.

Обичам Ефес още от едно време. А най-обичам смешните тумбести шишенца. И ми е вкусна. И ми навява позитивни асоциации за Турция. С турски дюнер или бюрек е просто разкошна комбинация. И изобщо, харесвам я и това си е. Честно казано, не си спомням колко чинеше за бутилка, но мисля че беше лев и нещо за 330 и два и нещо за 500.

Анализ и заключение на ИБАХТА
Алкохол: 5%
Цвят: бледо-кехлибарен
Аромат: не знам, марихуаната ми ебава обонянието дори повече от алкохола
Мътност: бистра
Пяна: бяла, фина, като на капучино, спада сравнително бавно, задържа се на около един пръст
Вкус: нормален, като на Туборг примерно, вероятно затова я и харесвам толкова
Газираност: нормална
Оценка: “машалла, комшу”
Вероятност за периодично консумиране: висока

Както вече знаете, “L”-то тук е много важно, защото това е една от двете сравнително лесно откриваеми мишки с профил за лява ръка. Logitech-а всъщност може изобщо да не се брои, най-вече заради безсмислените си бутони и светлинки, известяващи ме, че имам поща и ново съобщение, но нямащи възможност да се предефинират за мейл и чат клиентите, който ползвам. И за къв са ми тогава?! А и цената й е многократно по-висока, вероятно само защото носи определена марка. Довиждане.

Cherry-то от своя страна е друга работа. А и аз имам известна слабост към продуктите им от години. Бях се влюбил неизлечимо в слънчевия им десктоп CyMotion Master Solar, но след петото ревю, в което го обругаваха, се отказах с тежка скръб в сърцето.

Доставката беше доволно бърза – купих я в ebay на първи, платих я на втори и на девети си я взех от пощата. Даже не разбрах кога е минала една седмица. Мишката в ebay струва 15 паунда директно от Cherry, доставката е 12.50.

Първото, което ми се наби на очи, бяха резките в лявата част на тялото й. Сякаш някой я е използвал известно време не особено нежно или шибаното китайче на конвейера я е ошкурило някъде с кьопавите си ръце. Горната й част е покрита с тази така модерна пластмасо-гума, която не позволява на ръката да се плъзга. Но й позволява добре да се поти за сметка на това. Тежи необичайно много – 150 грама. Отдолу е с лазер, което хипотетично трябва да значи по-добро поведение. От Cherry твърдят, че обхватът е до 10 метра, но това е в сферата на пожеланията. На петият метър спира да работи. Отпред има жакче, в което се ръгва кабелът за зареждане и по време на процеса си я ползваш като нормална кабелна USB мишка. Разполага със 7 бутона в оригинал. Не като насрания Logitech. Два от тях са по дефолт назад и напред в браузъра, а под скрола е едно панелче, дето ходи наляво и надясно и служи за хоризонтален скрол. Интересно кой ли го ползва и за какво. С изключение на този странен бутон, другите са разположени удобно. Скролът e прозрачен и мига незабележимо на дневна светлина в зелено, оранжево и червено, индикирайки разните там статуси на батерията. Когато няма проблеми – не свети. Бутонът за включване и изключване е единственото изчекнато нещо. Трябва много да се постарае човек, да напъва, натиска и плъзга едновременно, не без известен риск да го счупи, за да го закара в позиция изключено.

Има и софтуерче за програмиране, което е най-големия рахат. С него могат да се сменят всичките 7 бутона по доволно гъвкав начин, като се почне от предварителен списък със системни и софтуерни функции и се стигне до запис на клавишна комбинация, което силно ме спечели по простата причина, че на единия бутон ще му задам ctrl-shift-e, което в EVE ми е drones engage target, а на другия – ctrl-shift-b, което е drones return to bay. На бутона за хоризонтален скрол също ще туря нещо практично и съм готов. Софтуерчето има и т. нар. QuickDrop прозорче, в което завлачваш и хвърляш дадено приложение, веднага след което излиза диалог към кой бутон искаш да го прикачиш. Гениално! Единствената странност идва от това, че не поддържа профили. Но поддържа експорт и импорт, което е дори малко по-гъвкаво, защото така можеш да си направиш неограничен брой профили. Веднага открих и една недъгавина в цялата работа. Давайки му ресет към дефолтните стойности, софтуерът ресетва всички бутони, с изключение на активния. За да ресетнеш него, трябва да посочиш друг бутон и да изпълниш отново същата процедура. Същото става и при импортиране на конфигурация – активният бутон си остава с текущите настройки. Под Vista има и друга странност. Показването на диалога за импорт или експорт отнема над минута и е съпроводено с бясно пилене по диска. XP compatibility режима не решава проблема.

В заключение, доволен съм. Много удобна и приятна мишка. И пренебрежимо евтина. Има и вариант за дясна ръка, ако някой се е почувствал закачен. Но подозирам, че за 65 лева десняците имат далеч по-голям избор локално.

Update: настройката на макросите за EVE се оказа кучка. С много опити обаче я докарах до успешен край. Стана, като зададох 100 милисекунди интервал между командите. Оценявам удобството на тази опция, без която нямаше да се получи. Далновиден човек е немецът.

Update @23.9: батерията държи 2 месеца с едно зареждане. Индикаторът не се забелязва, освен вечер на тъмно, така че ако не е напомнящият диалог с по немски прецизно съобщение, може и да увисне човек.

Update @7.10: батерията май не държи 2 месеца, като се има предвид, че току-що писна отново. Scratch that – когато си включил мишката си в юесбито на монитора и го спреш след час, няма как тя да се зареди пълноценно, нали така?

Update @26.10: пълноценно, не пълноценно, току-що пак писна; нещо не е читаво с тия батерии…

Update @3.11: лошо, Седларов, лошо… налагат се два извода: 1. или батериите са много зле; или 2. през USB не може да се постигне пълноценен заряд… а едно RAM зарядно е 50+ лева lol

Update @3.7: мисля, че със сигурност мога да отбележа края на мишката. От един месец батериите не се зареждат, а поставянето на обикновени мигом води до индикация за критично ниво. Което идва да ми каже, че се е прецакал датчика или каквото там може да се прецака. Да имаш безжична мишка, която трябва да седи вързана на кабел за да работи е малко безсмислено. Приемам идеи за нова безжична ambidextrous мишка с 6+ бутона, която няма да ме върне с 200 лева назад.

Update @15.08: индикаторът за заредени батерии най-накрая светна след 2 месеца и нещо. Лошото е, че на случайни интервали мишката просто спира, все едно й се изключва лазера. След пауза от десетина секунди отново тръгва. Поставянето на кабела обратно решава проблема. Anyway, явно имаше основание за негативните отзиви за техниката на Cherry още преди 5 години.