Солун, 5 години по-късно

Част 2: Хотелът и градът

Хотелът изглежда много харош и отпред са спрели все мои хора – кайени, бокстъри и прочие. Вие сте на точното място, дето се вика. Оказва се, че е петзвезден на всичкото отгоре, което не знаех, когато избирахме мястото единственото, което искахме, беше да има свой паркинг, а не да е с куци оферти, като “обществен паркинг има на няколко минути и струва 20 евро на ден”. Но по някаква причина двойната стая е по-евтина от на повечето четиризвездни и дори на някои тризвездни, в които сме отсядали. Вярно, мокетът на пода е супер лекьосан на няколко места, но другото си е съвсем наред. А самият факт, че козметиката в банята е Thierry Mugler ме кара да се чувствам една идея по-доволен. Замисляйки се, връщайки се назад и сравнявайки с обслужването на други места доста се колебая дали подобен хотел може да е петзвезден, но пък екстрата vallet parking и 24 часовия рум сървис сигурно имат значение.

Композицията във фоайето беше тази, която ме накара да забравя всички несгоди и да се ощастливя като малко дете. Бога ми, гениално!

В неделя в Солун магазините не работят. Както не работят и на почти всички други евро места, където съм бил в неделя. И за разлика от събота, когато всичко ври и кипи и не прилича много на обичайния български уикенд, е спокойно. Улиците са едни такива пусти и само на няколко места има активност. Все едно предната вечер цялото градско население с много малки изключения се е нажулило до откат и сега не може да се вдигне от леглото. Но така човек може да разгледа на спокойствие много неща и да попие колорита.

Това последното не е павилион за консервирани зеленчуци, както би си помислил човек, който е гледал реклами на Ънкъл Статис. Нещо далеч по-зелено е – киоск за разделно изхвърляне на отпадъци, включително и батерии, но видимо не само това, защото има копчета и май се пускат някакви стотинки и нещо става. Обаче нямам идея какво става. Самият факт, че по средата на града има такова нещо и току някой идва с торба боклуци, която изхвърля вътре, е достатъчен да ни каже, че гърците са далеч, далеч пред нас.

Единственото, което не харесвам в евро страните и което направо ме извади от равновесие и в Милано, бяха негрите – амбулантни търговци.

Хвърчат с едни огромни сакове пълни с чанти ментета, дрънкулки, картички и всичко друго, което може да се продава и по-нахалните направо ти се навират отгоре. Back the fuck up, nigga! Същото е като в Истанбул, но по-черно. Както знаете, аз харесвам черните хора и принципно не мисля, че расите и цветовете имат някакво значение. Но в някои случаи имат много голямо значение. Защото тия са преки наследници на орангутаните – тъпи като гъз, то се знае, нямат онова, което наричаме възпитание и такт, действат първосигнално с едно-единствено намерение – да ти продадат лайната си на всяка цена, а ако се вгледате, ще видите, че когато хващат нещо, китките им се извиват точно като на маймуна. Липсва им дългогодишното шлайфане на дедите им в нормалния свят, които са дали няколко поколения цивилизовани евро-африканци. При тези случаят не е такъв. Директно прескачат от близката Африка със сезалените си чували с боклуци, настаняват се в коптори и одмах започват търговийка с простите европейци. Винаги съм се чудел как изобщо не пукват от глад още на втората седмица и не си хващат чуковете обратно за mother Africa. Явно синдрома “не мож ма върна на село” дава крила на всички. И явно има и такива европейци, които нямат нищо против да подпомагат нелегалната търговия и не намират никакъв проблем паразитни групи да се наместват все по-удобно в обществото. Сега на това му викат етническа толерантност. И 100% има хора, които четейки това бушуват по отношение на използваните изразни средства, но иначе имат проблем с нашите си цигани, защото на един техен познат…