Моята маловажна рецепта за щастлив живот

07 07 2009 @ 22:30Trackback
Етикети:
Категории: светското училище на Борисов
happy
4 коментара

Онуй меме с не-важните неща стигна и до мен. Преди седмица. Ама аз съм тежък.

Ако правилно съм схванал простичките инак правила, тук посочваме източника и хората, дека са ме уважили. После изброяваме 6 работи. Извинявам се, ама не можах да устискам и треснах 8. Сори. Виждате, че има причина за името на блога 😆

Бирата. Какво да ви кажа за нещо толкова очевидно. Чувствам се щастлив всеки път, когато отпия първата глътка. Същата работа е и с уискито, но го избягвам докато времето е топло. Зимата ми влиза повече някак. Обичам да опитвам нови бири, да комбинирам и миксирам и изобщо човек би могъл спокойно да си помисли, че обичам бира. Еми ко да прая, ся, признавам си, така е. Остава да сваля коремчето и всичко ще е шест.

Старбъкс. Дали ще е на място, в някой парк или в зоологическата, кафенце с мъфин или дели сандвич в съботния или неделен предиобед си е направо прелест. Tall caramel macchiato ми е любимо и тъмън като количество. Малко канела отгоре и пакетче кафява захар и съм good to go. Не знам по каква причина – подсъзнателна или съзнателна, но всяко посещение и консумация на Старбъкс неща е съпроводено с усмивка.

Места. Обичам хубавите и интересни места. Обаче съм консервативен, мързелив и хич не ме бива в планирането, не дай си боже пък в предлагането на такива. Така че работата на човекът до мен хич не е лесна. Той трябва първо да свикне с факта, че ако някога предложа да ходим някъде, то това ще е невероятен триумф на Ивайло над всичко вродено и ще е нещо, което наистина силно го е впечатлило, а като резултат трябва да впечатли и онзи, с когото иска да го сподели, че инак тежко му! После той трябва да поеме нелеката задача, ако не иска да се побърка от монотонност, но много иска да е с мен по някаква неведома и известна само нему причина, да поеме ролята на предлагащия. Ама и да не предлага прекалено често, че тогава малко започвам да пуфтя. Изобщо, хич не е лесно да си около мен. Но те моите си хора така и си ме знаят.

Вещи. Виж, за разлика от местата, нямам никакъв проблем да предлагам вещи. Харесвам вещи. Предимно скъпи, красиви и произведени в EU или US of A. Защото ми писна от евтин китайски ширпотреба шит, който тука някакви гъзове ми пробутват за реплика на Eames chair на цена 1/4 от оригинала. Примерно. Вещите не е задължително да са предимно функционални, макар че обичам и функцията. Обаче не можеш да слагаш всички вещи под такъв знаменател. Някои от тях са имиджови, други стават само за гледане. И струват майка си и баща си. Но ми харесват и ме правят щастлив. Другото не ме ебе.

Гейминг. Обичам да играя. Така се разсейвам. Така се проектирам в нещо, което никога няма да бъда, но винаги съм искал. Моето малко, приятно alter ego. Преди обичах да играя пиян и накозен, сега не ми е голяма тръпка. Особено откакто започнах EVE. Игрането under the influence струва скъпо, установих. Психолозите биха казали, че бягам във виртуалния свят, защото в реалния нещо ми липсва, плаши, чувствам се нереализиран или не знам си какво. Искам предварително да ги помоля да се подмият, за да обсъдим после тази им хрумка тет-а-тет.

Енигма. От малък съм си цайсато лайно. Четях детективски романи, списание “Космос”, “Наука и техника”, а дядо ми Георги имаше най-забележителните чекмеджета и маза, скътали в себе си невероятни неща. Помня, че веднъж изрових от едното чекмедже една белезница и без никакъв замисъл си я щракнах на ръката. И настана цирк, понеже, естествено, ключ за туй нящо вкъщи няма. Час и нещо по-късно, когато вече се бях припотил 5-6 пъти, бях си поизплакал очите и хлипах ехидно, дядо ме освободи с някакъв шперц, направен on-the-fly от тел. Сега знаете от къде имам склонността да се ухилвам тъпо пред всяка загадъчна стая, в която мога да си изровя невероятни неща от долапите, защо винаги съм искал да бъда Марлоу и защо точните науки изобщо не ми се отдават.

Ирационално привличане. Наследство от детството ми е и друга една работа. Видя нещо за пръв път, привлече ме, посоча го с пръст и кажа “Ъ-ъ-ъ, иска-а-ам!” И ако не ми се удовлетвори желанието, започвам да се тръшкам по гъз и да настават драми. За жалост или не, тази ми особеност се запази и в следващите години. Осезаемо това ми състояние се засилва когато подпийна. И след няколко такива сделки в ebay направих още един извод, а именно: шопингът under the influence струва скъпо. Хубавото е, че не е нужно всеки път да става дума за пазаруване. Мога да видя влакче и да ми прищрака, че искам те сега, те да се хопна на него. Или пък че тоя ефект е перфектен за стената на всекидневната и майната им на всички досегашни планове. Или пък, какво ли ще стане, ако си взема ей тия кецки, които утре сутрин не бих гледал така радостно. Или нещо друго.

Готвенето. Хо-хо-хо! Не е коледа и се случва много по-често от този празник да сготвя нещо. Обичам да готвя всякакви неща. Но хич не ебавам рецептите. Ползвам ги само за отправна точка. От там нататък крайният резултат почти винаги няма нищо общо. Не мога да се съобразявам с такива маловажни подробности. Ей го, сега не ми се отваря бяло вино с тирбушона, затова ще отворя розето, дето е с метална капачка и ще ползвам него. Същото е с основните съставки, а какво остава за подправките можете да си представите. Затова няма риск да окрада нечия рецепта и да я публикувам като своя. Дори да опитам, накрая даже авторът няма да си я познае. Разбира се, опитите ми често претърпяват леееко фиаско, а с похабените продукти сигурно е можело да се нахрани цяло село в Сомалия.

И един бонус… много става, знам, ама… понеже гледам, че навън трещи като за световно, се сетих и че обичам да спя сгушен по време на буря.

Този път ще направя един интересен пиниз. Ще призова хора, които не познавам лично, но които харесвам като четиво напоследък и за финал – някого, когото не съм виждал от 10 години. Странно или не, всичките са ми от Туитъра.

bloodymirova, momchil, lpetrov, iralchev, acnapyx, suncho

  1. Longanlon says:

    налага се да ти кажа, че тва е първия забавен и смислен постинг от туй меме, който успях да прочета

  2. Момчил says:

    Моите малки 6 мантри, които разчупват ежедневието.
    http://www.momchil.eu/2009/07/6.html

  3. чета в доста блогове всеки споменава 6-те неща, които правят живота му смислен? хора, не се ограничавайте в числа, всичко си струва да се живее, дори и неприятните неща, които ни съпътстват – без тях няма да разберем колко приятни са други неща!

  4. […] ни напомня за съществуването им. Благодаря на Мария и Ивайло за […]