Морска одисея 2010

Кога минаха два три месеца не знам, ама ей го на фактът. Мързел, майка. Anyway, в края на март семейство Борисови се похендри връз възголям пътнически кораб и обиколи южна Европа и малко, колкото да не е без хич – северна Африка…

Геноуа

От тук тръгват повечето кораби по средиземноморски и африкански дестинации. Първото, което прави впечатление е архитектурата – потресаваща смесица от ориент и античност. Градчето е разположено супер стръмно и ако човек издаяни да се качи на някоя по-височка платформа и го огледа, ще види, че 90% от него са застинали пряко сили в 60-те.

Новите сгради са покъртителни в опита си да съчетаят кич и история. И трябва да кажа, че много добре им се е получило. Драмата на съвременната българска архитектура ряпа да яде пред онова, което може да се види тук.

На летището е някаква тотална анархия – никой не проверява документите на пристигащите. Такси от там до отдалечения на 4-5 километра централен кей струва между 20 и 30 евро. Предвид, че от ШДГ в Париж почти до Парк Де Пренс таксито е 50 евро и се пътува около час, това ми се стори меко казано шано.

Около кейовете е територия на черни като нощта и жълти фрийкове. Излизат от някакви мазички нонстоп в безумни племенни екипчета и просто киснат по улиците. Около аквариумът обаче стават агресивни в опитите си да продадат на всеки турист тъпа дрънкулка. Мен например ме дърпаха за ръкава и ми викаха “Ей, плейбой”.

Това е снимка от прозореца на хотела. Обърнете внимание, че се води… първи етаж! Високо е към 15 метра, таваните са на нещо тип 5. Наляво по уличката е пристанището и всички врати са негърски дюкянчета. Надясно вечерите се събират тинейджъри, пушат коз, напиват се като животни, крещят и чупят. Точно пред едно иначе приятно на вид ресторантче, в което отказаха да ни настанят вътре, защото имало маси само за четирима. Масите за двама са отпред на дървеното пиедесталче с шарените тенти и имаше само една свободна. Нашият отказ пък да седим на 10 градуса отвън предизвика голямо учудване и поглед “Я па тия” и у съдържателя, и у гарсона.

Обиколката на централните части отнема час, час и половина пряко сили, в които включваме седенето на стълби и близане на огромен сладолед с нечовешки вкус. От аквариумът тръгва влакче, което прави панорамна обиколка на града, а друго обикаля крайбрежната ивица. Най-забележителното нещо в целият град е самият аквариум. Струваше 18 евро на човек, ако правилно помня, но е демонстрация на нещо красиво и грандиозно, което ние тук никога няма да имаме. Със снимката на медузата участвах във фотоконкурса на кораба, но не го спечелих.

Едно от нещата, които никога не съм разбирал навън е как може морската храна да е толкова евтина, прясна и вкусна.

Тази паста беше повече морски продукти и по-малко паста. Беше просто невероятна. Въобще не си представям денят, в който ще отида примерно в Пикадили и ще извадя 70-80 лева за омар, престоял няколко месеца в аквариума, когато навън хората се разцепват от такива неща за без пари. Което, между другото, е една от не маловажните причини човек да ходи навън, а на един по-радикален етап – и директно да емигрира на море или океан.

И само италианец може да изцепи такъв знак.

Марсилия

Марсилия е втората спирка по пътя. От екскурзоводката с мъжкото име Паскал научаваме, че пристанището е дълго 70 километра и е четвъртото по големина в Европа след Ротердам, Антверпен и Хамбург.

Научавам също, че Марсилия е два пъти по-голяма на територия от Париж, но в нея живеят едва 800 хиляди души. И на фона на това има ебаси задръстванията. Самият град много ми хареса. Един такъв разлят и открит е. Предполагам обаче тази откритост е голяма кучка когато задуха мистралът. В Марсилия също така сервират рибена чорба с хуй (huile). Хуят е местната чеснова майонеза. Марсилчани обичат чесъна и е напълно нормално едно домакинство да избуха 20 кила годишно.

В залива се намира островът с крепостта на Граф Монте Кристо. Тоест тази послужила за сцена на романа.

Пъстрата палитра националности е напълно очаквана. Африка е ей там. Това беше някакъв монумент в чест на арабските войни, но забравих за какво. Съвременните араби шетат около яхтеното пристанище и се опитват да ти пробутват някакъв техен си вестник. На яхтеното пристанище се намира и “най-малката фериботна линия в света”, дълга 200 метра и прекарваща мързеливите граждани, които не искат да обиколят 200-300 метра по пътя, за да минат от единия бряг на другия. Казва се “Фери боáт”, като имаше някаква игра на думи, но не мога да се сетя каква беше.