Софийското летище винаги ме е изненадвало със свежи хрумки. Няма толкова объркано място с толкова болничен вид, което всеки път да напускам с такова облекчение и на което да кацам с известно нежелание. Едно обаче не разбирам. Тоя маркерен курсив дали е открита форма на самодискриминация, или плах опит да се каже на чужденците “думам ти дъще, сещай се снахо”.

Представям ви улица Иван Пейчев в столичния квартал Витоша, която носи емоционалния заряд на едни други времена.

Това водно съоръжение срещу телевизионната кула винаги ми е било мистерия каква роля изпълнява и кой го притежава. Въпреки надписа на вратата “Строго охранявана вододайна зона влизането абсолютно забранено” там често се случват разни странности. Частни коли спрени на чомпек пред вратата, табели с частни обяви по оградата етц. Последното допълнение е този билборд рекламиращ къща за 1.2М в Малката морска София. Ако махнем всичко друго, честно… къв човек трябва да си?

Изкарахте ме от равновесие с тая идиотщина, ей! Не знам кой е крив и кой е прав в случая с Киро и Юлиан (както и всички вие междувпрочем), но знам кой е за ебане. А това е много по-важното.
Чети, за да не работиш

Да пристроиш два етажа харабийската на 5 метра от община Лозенец заслужава респект. Макар че за тази община изглежда подобни архитектурни епики са традиция.

Улица “Червена стена” (и по-специално отсечката зад Кемпински) трябва да влезе в световното културно наследство. Тя е символ на непреходността на всичко българско, което заслужава да остане като паметка за всички следващи поколения. Ако скоро не сте минавали по нея, отбийте се. Ще се почувствате във виртуална реалност.